„Дойдох тук да постигнем успехи, но е крайна време да започнем да изпълняваме нещата, които говорихме." Тази фраза от петъчната пресконференция на новия треньор на Левски Славиша Йоканович минира обстановката на „Герена".
Не, фойерверки около стадион „Георги Аспарухов" не са се чули, но ситуацията изглежда достатъчно напрегната. За подобно нещо няма и да се чуе. Просто при „сините" редът винаги е железен и каквото се случва, остава вътре в клуба.
Затова и фразата на Йоканович е емблематична. За пръв път в Левски идва треньор, който говори истински неща по време на пресконференцията и се стреми да отговаря на въпросите смислено, а не със заучените клишета, които се предават от един на друг. По тази причина няма да бъде и изтърпян дълго на „Герена".
Просто в Левски, а и в цялата „А" група изричането на проблемите на глас, а камо ли пред медиите, се наказват сурово. Точно заради това наставниците разполагат с богат набор от клишета, които да се използват в различен ред и при разнообразни въпроси.
Смелостта на Йоканович ще му струва скъпо, макар че с така стичащите се събития при „сините" нищо чудно той самият да си тръгне без да бъде молен. Наставникът ясно даде да се разбере, че ръководството не му помага по никакъв начин. Не взема футболистите, които той иска.
Не изпълнява обещания. Отстрани погледнато, Йоканович изглежда като самотник в Левски. Без особена подкрепа независимо от думите на спортния директор Наско Сираков при изгонването на Рамос, Силва, Мюлдер и Лопес. Тогава шефът на „сините" обяви, че се е застъпил за треньора. И доводите му са били приети от ръководството.
За пръв път от доста време насам в Левски се вижда и нещо нетипично - приказките са повече от действията. Тази пасивност също бе натъртена от треньора на петъчния брифинг - „Бюджетът е малък, но трябва да се рискува. Може да сгрешим, но не разполагаме с никакво време."
До този момент Левски не изглежда готов да решава своевременно проблемите. И те се задълбочават. В момента „сините" разполагат с 15 играчи. Плюс Йордан Милиев, който беше вече отпращан от тима. А с подобен брой играчи преследване на високи цели не звучи особено сериозно.
Тъжното в ситуацията е, че в Левски едва ли оценяват напълно, че са назначили човек с характер на поста треньор. Такива у нас намаляват и ще стават все по-малко в следващите години. Йоканович буди симпатии с болезнената си откровеност още от първите дни на престоя си в България.
Сърбинът обясни, че не е дошъл, за да си вземе 2-3 заплати и да се прибере у дома. Наясно е, че като чужденци и играчите, и той трябва да дадат много повече от останалите. И бе ясен, че ако не се работи, течението ще отнесе Левски. А той ще е първият по това течение. Без да го познаваме добре, Йоканович стана симпатичен на мнозина. Но докога ще се търпи неговата откровеност от шефовете предстои да видим.
