Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе своята годишна реч за състоянието на Европейския съюз, а един от основните акценти в нея бе предложението към Канада да стане "асоцииран член".
Малко по-рано канадският премиер Марк Карни намекна за потенциален "уникален съюз" между страната му и ЕС, който обаче не означава членство.
Подобен ход действително би бил уникален, тъй като статутът "асоцииран член" не съществува в никой от основополагащите европейски договори и документи на ЕС.
Това означава, че говорим за институционален и политически прецедент, който би променил коренно отношенията между Канада и Обединена Европа.
Фон дер Лайен не даде конкретни подробности за това как би функционирало партньорството, но посочи производството, технологиите, изкуствения интелект, отбраната, енергетиката, критичните минерали и икономическата сигурност като ключови области за сътрудничество, като подчерта, че то не е насочено срещу никого.
Повече от ясно е обаче, че сближаването на ЕС и Канада е породено от влошените отношения със САЩ през последните две години. Наскоро търговските преговори между Вашингтон и Отава се разпаднаха, а администрацията в Белия дом наложи широкообхватни търговски тарифи върху вноса на канадски стоки.
Самият президент Тръмп определи идеята за асоциирано членство на Канада в ЕС като "смехотворна" и заплаши да наложи още мита, ако прецени, че действието е насочено срещу него.
В крайна сметка какво би могло да представлява новият вид отношения?
Канада и ЕС вече имат изградена структура на задълбочени отношения. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение се прилага от 2017 г., като то регулира търговски и инвестиционни ангажименти и осигурява рамка за политически диалог и сътрудничество по международни въпроси.
В допълнение, през юни 2025 г. бе договорено и Споразумение за партньорство в областта на сигурността и отбраната, което дава достъп на Канада до програмата SAFE и цели преди всичко намаляване на зависимостта от САЩ.
Тези споразумения изграждат солидна основа за по-тясно сътрудничество, предвиждат съвместни органи за координация и контрол, но се различават по своя правен обхват, специфични цели, степен на интеграция в съответните сектор и не осигуряват на Канада представителство в институциите на ЕС.
Основният въпрос е до каква степен ЕС може да задълбочи отношенията си с Канада извън рамката на официалното членство. Подобен сценарий така или иначе към момента е категорично отхвърлен от Марк Карни, а и е правно невъзможен поради географското изискване, заложено в Договора за ЕС.
Оттук насетне можем да погледнем към сходни отношения на ЕС с други партньори.
Може би най-близкият възможен пример е Европейското икономическо пространство (ЕИП), което дава достъп на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн до вътрешния пазар на ЕС.
Трите държави приемат цялото законодателство на ЕС, свързано с единния пазар, с изключение на закони за селското стопанство и рибарството, но имат минимално влияние върху процесите за вземане на решения в Брюксел.
ЕИП е чисто икономическо обединение, което не включва политическа интеграция, митнически съюз, достъп до Шенгенското пространство или друг тип сътрудничество. Тоест то е секторно и задълбочено, но отговаря само за икономиката, а от казаното дотук, Канада и ЕС ще търсят формула за нещо по-мащабно.
То може да се случи през системата на ЕС от споразумения за асоцииране с други държави и организации.
Асоциирането е стар и добре утвърден инструмент в европейската външна политика и към момента има 26 действащи договора от такъв тип. В повечето случаи те са рамкови и имат различна степен на икономически ангажименти, регулаторно сътрудничество, съвместни институции и механизми за изпълнение на общи цели.
Някои залагат бъдещо членство като следваща цел, както е например при страните от Западните Балкани, където има добавен и "стабилизиращ" характер на споразумението. Други допълват конкретни външни политики като Източното партньорство, както е в случая на споразумения с Армения и Грузия.
Канадското предложение въвежда различна терминология. Макар че учредителните договори на ЕС признават споразуменията за асоцииране, те не регламентират обща категория "асоцииран член" с предварително определен обхват от права.
Използването на подобно наименование без конкретни оперативни разпоредби не би гарантирало на Канада достъп до програмите на ЕС, нито би регламентирало нейните ангажименти спрямо европейското право или ролята ѝ в институционалното вземане на решения.
Това, което може да стане, е Канада да подпише всеобхватно споразумение за асоцииране, което впоследствие да бъде задълбочено с отделни секторни договори и промени в съществуващите инструменти.
Това, което със сигурност няма да се случи, е пълноправно членство.
Канадците няма да получат европейско гражданство, неограничен достъп до свободния европейски пазар или представителство в институциите на Съюза в процесите за вземане на решения.
Понятието "асоциирано членство" за момента остава по-скоро неясно политическо обозначение, породено от геополитическите реалности и външнополитическите необходимости, чието правно съдържание тепърва предстои да бъде изяснявано и договаряно.
