"Отчайваща демонстрация на страх. Нулева реформа. Шокиращо. Няма нужда от такъв бюджет."
С тези думи икономическият експерт от Центъра за изследване на демокрацията Никола Янков коментира пред bTV представения в сряда проектобюджет за 2026 г.
"В бюджета липсват всички реформи. Няма съкращаване на разходи. Това, че държавните служители ще започнат да си плащат осигуровките, ще се компенсира с увеличаване на заплатите. 25% са социални и пенсионни плащания. 25% са издръжка на администрацията. 15% са разходи за здравеопазване. 15% са капиталови разходи. Станаха общо 80%. Останалите разходи за отбрана, образование, култура. Ако правите реформа, трябва да погледнете големите пера. Няма никаква реформа в държавната администрация, няма сливане на структури", посочва той.
По думите му в ситуация, в която в България нито има рецесия, нито има бедствия, война, пандемия или мигрантска криза, бюджетът трябва да е балансиран и да се опитва да генерира излишък. Или поне да ограничи дефицита си в 3%.
Абсолютен факт е, че от години насам правителствата у нас харчат повече, отколкото е полезно. И идеята за бюджетния дефицит е нормализирана до положение, в което наистина никой няма очаквания една иначе здрава икономика да харчи толкова, колкото и изкарва.
Така че едва ли има някой, който да смята, че в сегашното положение България може спокойно да говори за икономика извън дефицит, без да има ударно сътресение.
Няма как след няколко години на смело "даване" и политики "за хората" изведнъж да преминем към разумна бюджетна политика. Нито има как да се вземат обещаните увеличения на пенсиите (предвид колко нищожни могат да бъдат те), нито да се даде назад за голяма част от харчовете.
Въпросът е, че все пак имаме нужда и от малко разумно поведение в сегашното положение на готвена процедура по свръхдефицит.
Когато хората ти са обикаляли два месеца да обясняват колко лоша е финансовата ситуация и как може да останем без пари за харчене, очакванията са да има малко по-осезаеми съкращения на разходите.
Вместо това обаче, реформите в проекта за Бюджет 2026 са отложени - уж за догодина, когато най-вероятно така или иначе процедурата по свръхдефицит вече ще тече и ЕК ще ни принуди да режем.
Сегашното нежелание на правителството да олекоти харчовете си е сигнал, че там предпочитат да оставят днешните проблеми за утре, когато потенциално ще могат да си измият ръцете с "Европа така каза", докато сега обременяват страната с нови заеми.
Нови заеми, които неминуемо ще бъдат вече с чувствително по-висока лихва.
Предложения от Румен Радев и Гълъб Донев проектобюджет за 2026 г. изглежда като замаскиране на проблемите, хвърляне на прах в очите за Европа и надежда, че с времето шокът от последствията на цялото това натрупано с времето фриволно харчене ще стане по-малък.
Докато накрая не стигнем до познатия рефрен - "Кой ще ни даде пари?!"
