Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Англия най-сетне вярва безрезервно на Саутгейт и гледа към европейската купа

Досега Саутгейт се сблъскваше с големи критики за избора си на състав и игрова философия - но резултатите говорят изцяло в негова полза Снимка: Getty Images
Досега Саутгейт се сблъскваше с големи критики за избора си на състав и игрова философия - но резултатите говорят изцяло в негова полза

Гарет Саутгейт каза, че е време неговата Англия да "създаде своя собствена история" - и думите му се изпълниха със съдържание във вторник вечерта, когато Германия беше повалена на "Уембли".

Залогът беше огромен: заради продължаването към четвъртфиналите на Европейското първенство с повече от примамлив път до финала, но и заради конкретната фаза от проекта на Саутгейт. 

Неговата философия - максимален контрол и минимален риск - разчита на това, че резултатите ще оправдаят начина на игра.

И по тази причина дербито с Германия беше ако не най-големият му мач начело на Англия, то най-сериозният му тест.

Ако англичаните бяха загубили насред "Уембли", публиката щеше да сметне, че трите години след Мондиала в Русия са били пропилени и че дори трите мача в групата са били пропуснат шанс за доста по-атрактивен и забавен за зрителите футбол.

Но всичко, което беше поставяно под въпрос до вчера - селекцията на Саутгейт, тактиката му, способността му да побеждава големи отбори - се обърна в негова полза и решенията му се отплатиха напълно.

И всякакви съмнения за връзката му с феновете, заради тяхното разбираемо желание да виждат любимите си играчи на терена и да критикуват тактиката, се изпариха с изригването на стадиона при двата гола.

Обновеният "Уембли" никога не беше виждал такъв мач и даже нямаше значение, че стадионът не е докрай пълен. Събитието беше невероятно сплотяващо и предложи точно такова изживяване, каквото беше невъзможно за футболните запалянковци в последните 18 месеца.

То показа и че стига Англия продължи да побеждава, публичните оплаквания за стила на игра ще стават все по-неуместни.

В настоящия турнир вече имаше няколко епизода, в които Гарет Саутгейт взе изненадващо или непопулярно решение, но последвалите събития доказаха, че е бил прав.

Случи се срещу Хърватия, когато селекционерът се довери на Рахийм Стърлинг, донесъл победния гол. Случи се срещу Чехия, когато Саутгейт заложи на Букайо Сака вместо на някой от по-опитните му съотборници и крилото на Арсенал изработи попадение, също оказало се победно.

Но тези избори на титулярен състав бледнеят пред огромното решение, взето от Саутгейт за срещата с Германия - да се откаже от 4-2-3-1, единствената система, използвана от него през тази година.

Наставникът се осмели да я замени с 3-4-3, изпробвана миналата есен. Тогава Англия изигра дълга поредица от мачове пред празни трибуни, която изглеждаше като безсмислено начинание за угаждане на телевизиите.

Тези двубои обаче предоставиха шанс за експерименти, например да бъде поставен Кайл Уокър сред тройка централни защитници. Когато "трите лъва" победиха по този начин Белгия с 2:1 през октомври, това им даде увереност, че системата е приложима.

И Саутгейт се върна към нея именно сега, когато тя означаваше любимецът на публиката Джак Грийлиш да остане резерва за сметка на още един защитник. Англия заложи на контрола, на това да спре Германия като копира системата на противника и го пресира човек за човек по целия терен. 

Ако съдим по предварителните коментари в социалните мрежи, това беше най-непопулярното решение, взимано някога от Саутгейт. Но ако съдим по самия мач, то беше правилното.

В началото домакините проявиха твърде голям респект към Бундестима, но след около десетина минути поеха контрола върху събитията. 

Хубавото да имаш Уокър до Стоунс и Магуайър е, че той притежава скоростта, с която да изпревари бързи нападатели при топки зад защитата. Когато Тимо Вернер и Кай Хаверц опитваха да хванат отбраната неподготвена, Уокър винаги стигаше навреме до точното място, за да ги спре.

Изтеглени по-напред по фланговете, Люк Шоу и Киърън Трипиър можеха да се грижат за халф-бековете на съперника Робин Госенс и Йошуа Кимих, от които идва основната опасност в този състав на Бундестима.

Точно според намеренията на треньора, Англия контролираше мача. Схемата беше свършила половината от своята работа и сега оставаше отборът да успява и да създава добри положения от игра.

През първото полувреме се случи с известна доза шанс, когато Хари Кейн беше близо до гола, но беше изпреварен от Хумелс в последния момент.

Втората част беше по-различна и приличаше не толкова на шах, колкото на хокей на лед - системите поизгубиха структура, отвориха се пространства, футболистите започнаха да се изморяват.

Качеството на игра спадна, но напрежението се покачи и беше ясно, че ако не се случи нещо голямо, ще гледаме продължения.

В тази последна фаза от мача Саутгейт пусна Джак Грийлиш. Популярното решение щеше да бъде да му даде шанс по-рано, но именно в онези минути германците се измориха и отвориха повече пространства. 

Броени минути след влизането си, Грийлиш помогна при атаката, от която Стърлинг отбеляза за 1:0. Впрочем, вероятно щеше да е популярно решение Стърлинг или Кейн вече да са извън игра в заключителните минути, но Саутгейт не се отказа от тях до последния съдийски сигнал.

И капитанът също му се отблагодари с гол след асистенция на Грийлиш.

Кейн отпразнува с цялата наслада и облекчение на човек, взел свой собствен реванш с първия си гол на този шампионат - едва в четвъртия мач.

Не само той, всички играчи на Англия отговориха на предизвикателството.

Но никоя от техните лични истории в двубоя не може да съперничи с тази на Гарет Саутгейт - човека, който преди 25 години пропусна онази решаваща дузпа на Евро '96 и прати германците напред. 

Треньорът е твърде скромен, за да говори за постижението в личен план, но истината е такава: това беше неговият тест, неговият отбор, неговата философия, план за мача, схема на игра, смени и в крайна сметка, неговият триумф.

Сега цяла Англия мечтае заедно с него за голямата цел - завръщане на "Уембли" за финала.

Най-четените