Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бандата на Манчини: Брата, Добряка, Гладиатора и Банкера

Докъде ще достигне Италия на европейското първенство? Остават само две крачки и "адзурите" ще потвърдят мнението на болшинството от почитателите на футбола, че са най-добрият отбор на шампионата на континента. Големите суперлативи са за селекционера Роберто Манчини, но легендата на Сампдория не би постигнал този успех, ако не беше групата от съмишленици, която събра край себе си на скамейката.

***

"Братът" Джанлука

Първото продължение на осминафинала срещу Австрия. Федерико Киеза получава диагонален пас на далечната греда. Играчът на Ювентус фантастично спира топката и открива резултата. Лагерът на италианците избухва като вулкан, а в епицентъра на бурята от емоции се прегръщат Роберто Манчини и координаторът на тима Джанлука Виали. Най-добрите приятели от няколко десетилетия отново са заедно!

Но такава им е съдбата още от 80-те и 90-те години на миналия век и до днес нищо не се е променило.

"Понякога можеше да се дръпна по-назад, а той да остане да играе като класически нападател. Друг път ставаше обратното. Никога не сме тренирали това нарочно. Имахме някаква специална връзка с Роберто. Но няма как. Когато в последната вечер преди битката спиш с някого под един покрив, когато споделяте една и съща радост и тъга, когато воювате един до друг и сте на една и съща възраст, възможно ли е да не станете приятели?", връща лентата назад Виали.

40 години приятелство и безчет велики спомени. Като онази епична титла на Сампдория от сезон 1990/91 и финала на Шампионската лига срещу Барса на Ицо Стоичков на "Уембли" година по-късно. Цитатът на Джанлука обяснява защо двамата с Роберто прекараха толкова време заедно и защо бяха синоним на футболна поезия.

Но стиховете могат да бъдат и тъжни.

През 2018 г. Виали се бореше с рак на панкреаса за втори път в живота си. Тежките курсове на химиотерапия изцеждаха силите му и го връщаха към най-тежките кошмари от първия етап на заболяването. Но този път беше още по-сложно: "Започнах да се чувствам както никога преди. Сякаш ме бяха подменили. Пустота, изтощение, липса на вяра в положителния край... Плачех много. Опитвах се да се разхождам, за да проветрявам главата си, но да направя дори няколко стъпки беше адски трудно. Беше толкова тежко, че просто се предадох."

Виали отслабна с 16 килограма и не приличаше на себе си. Но не искаше повече да тревожи семейството и приятелите си и започна да носи няколко ката дрехи, за да не се набива толкова на очи, че болестта го топи.

Твърди, че никога не е възприемал рака като враг, срещу когото да се бори, а като нежелан спътник в живота, за кого се надявал, че ще дойде момент, в който ще му дотегне да го измъчва и ще изчезне.

Навярно философията е добра, стига да имаш силите да пребориш демоните и да я следваш.

Но колкото и да твърди, че е бил на път да се предаде, Виали е научен да вярва и да обича. Научил е този уроци от футбола и никога няма да ги забрави.

През ноември на помощника на Манчини Леле Ориали му се наложи да отсъства от мача с Полша от Лигата на нациите. И Виали най-накрая се завърна на треньорската скамейка след 17 години отсъствие. Когато топката излезе в тъч, той я взе в ръцете си я целуна, преди да я подхвърли на футболиста до него. Това беше жест на благодарност и любов, защото именно футболът даде на Джанлука не само блестяща кариера, но и верни приятели и смисъл на живота. Дари му и брат, макар че с Роберто Манчини нямат кръвна връзка.

Добрякът Албериго

Освен Виали, в треньорския щаб на Манчини е и друг негов бивш съотборник от Сампдория - Албериго Евани. В продължение на 13 години Кико, както наричат на Ботуша бившия халф, играе за Милан, но в края на кариерата си прекарва четири сезона при "моряците".

Евани е наставник в националните гарнитури от 11 години. Започна с тима до 18, след което премина през цялата йерархия, за да достигне до младежите. Манчини го покани да влезе в екипа му още през 2002-ра, когато беше в Лацио, но Ерани отказа да напусне примаверата на Милан и пет години по-късно изведе малките "росонери" до титлата.

В работата си с младите таланти се сблъсква и с тежки житейски съдби. Едно от момчетата му е доста странно и унило. Оказва се, че е сирак, чиито родители са починали от свръхдоза. В очите на детето Албериго вижда себе си, тъй като и той губи баща си много рано.

На една Коледа Кико кани младия футболист да седне на празничната трапеза с неговото семейство и му споделя историята си. Съветва го да направи всичко по силите си да не кривне от правия път и да вярва, че най-доброто предстои.

Момчето не успява да пробие в големия футбол, но днес е почтен млад човек, който преследва мечтите си. А Евани никога няма да забрави деня, в който в пощенската си кутия намира писмо от близки на сирака, които на лист хартия изливат чувствата си и му благодарят за подкрепата.

Понякога победите във футбола не се изразяват само в това да вкараш повече голове от противника, нали? А Албериго смята постигнатото в онази коледна вечера за най-големия си успех.

Гладиатора

Кой не е виждал как излизат светкавици от очите му? Попитайте и днес тифозите на Рома в "Курва Суд" на "Олимпико" и много от тях ще ви кажат, че обичат Даниеле де Роси не по-малко от самия Принц на вечния град - Франческо Тоти. От март 2021 г. бившият гладиатор на "джалоросите" също е част от екипа на Роберто Манчини, а причините за привличането му едва ли изискват разтягане на локуми. Даниеле де Роси си е Даниеле де Роси. Точка.

Но освен очевидните плюсове да имаш на своя страна човека-питбул, Манчини и президентът на италианската футболна асоциация Антонио Гравина имат и заден план. Привличането на Даниеле в "скуадрата" за европейското първенство е първата стъпка в подготовката му за независима треньорска кариера. Защото нали не се съмнявате, че един ден Де Роси ще води Рома? А защо не и "адзурите"?

Банкера

В мача от 3-ия кръг на груповата фаза с Уелс италианският национален отбор победи с 1:0. Единственото попадение вкара полузащитникът на Аталанта Матео Песина след хитро изпълнение на свободен удар.

Алесандро Бастони и Леонардо Бонучи умишлено стояха в засада и разсейваха вратаря Дани Уорд. Всички останали играчи изглеждаха пасивни. След сигнала Песина започна да се движи в наказателното поле и излезе на позиция, в която между него и изпълнителя на фаула Марко Верати нямаше играч на британците. Звездата на "бергамаските" само чукна топката от въздуха с десния си крак и я прати неспасяемо в далечния ъгъл на уелската врата.

"Той винаги изпраща играч, който да се изстреля между най-крайния защитник в полето и стената. Така се случи и тук - Песина изненада Джо Морел и вкара победния гол", коментира легендарният бивш национал на Италия Валтер Дзенга.

Кой е "той"? За кого говори?

Джани Вио е бивш банкер, който от дете мечтае да стане треньор. Да, точно като Маурицио Сари, който се представи на света в Емполи. Бившият наставник на Наполи, Челси и Ювентус се прочу при тосканците с черната си папка със заучени положения. Твърдеше се, че са точно 33. А Вио, който е превърнал статичните положения в своя специалност, има около... 5 хиляди.

Джани е толкова обсебен от изследването на този аспект от играта, че през 2004 г. става съавтор на книга с психолога Алесандро Тетаманзи, наречена "Тези допълнителни 30%".

"Именно с толкова статичните положения могат да увеличат общия брой отбелязани голове на сезон. Това е като да имаш още един нападател", обяснява заглавието на книгата специалистът.

По времето си в сръбския гранд Цървена звезда Дзенга разгръща страниците ѝ и е силно впечатлен. Толкова силно, че бившият вратар на Интер и италианския национален отбор кани Вио да работи с него на "Мала Маракана". По-късно, когато Валтер за първи път поема клуб от Серия "А", списъкът с хората от щаба му, който представя на ръководството, отново започва с Джани Вио. Сицилианците успяват да оцелеят в елита, а 17 от 44-те им гола (38,6%) падат след статични положения, така обожавани от бившия банкер. Впечатляващо, нали?

Затова когато гледате Италия следващия път, отчетете, че успехите се дължат не само на звездите на терена и на Манчини, а и на помощниците на селекционера.

На скамейката на "адзурите" той има "брат", добряк, гладиатор и банкер с проницателен ум. А до края на красивата история остават само две крачки.

Най-четените