Все по-често се прогнозира, че ако Франция спечели Европейското първенство, най-вероятният фаворит за "Златната топка" ще бъде Н'Голо Канте.
Разбира се, че неуморният халф го заслужава дори само заради сезона, който изнесе за Челси. Постоянно се споменава и името на Килиан Мбапе като сигурен бъдещ носител на най-престижното индивидуално отличие.
Но гледайки откриващия мач на французите срещу Германия във вторник вечерта, човек започваше да се чуди защо Пол Погба го няма никъде в прогнозите.
Не че много го беше заслужил досега през този сезон, но просто няма как такъв талант да не попадне в списъка с най-добрите, нали така?
Седем години изминаха, откакто Джанлуиджи Буфон посочи тогавашния си съотборник в Ювентус като бъдещ кандидат за "Златна топка". "Той е от онези играчи, които те оставят с отворена уста", беше казал легендарният вратар.
И Погба наистина може да бъде такъв - макар че не му се случва да го показва твърде често по начина, по който го демонстрира на "Алианц Арена".
Срещу Германия полузащитникът се изяви като един от най-добрите футболисти в света, но изнервящото при него е, че такова представяне си остава изключение, а не правило.
Феновете на Манчестър Юнайтед със сигурност се чудят защо не виждат тази версия на Погба на "Олд Трафорд" и къде беше той например при загубения финал на Лига Европа миналия месец.
28-годишният халф обаче отдавна е съвсем различен играч за клуба и за страната си и самият той не крие, че се чувства по-добре в националния отбор, отколкото в Юнайтед.
"В Манчестър имам свободата да отивам до наказателното поле, но приоритетът е да играя в защита", каза Погба пред "Екип" преди двубоя с Германия.
"Във Франция също играем 4-2-3-1 и аз имам по-голяма роля в преливането, в изграждането. Имам повече свобода, отколкото в Манчестър, да влизам в пеналта, да се включвам напред".
Срещу Бундестима той сякаш беше навсякъде, владееше средата на терена, пресичаше пасове, комбинираше, доминираше физически и беше на правилните места, за да придава острота на атаките.
Така беше и при единствения гол в срещата, когато брилянтен негов пас с външен фалц изгради акцията, довела до центрирането на Люка Ернандес и автогола на Матс Хумелс.
Разбира се, далеч по-лесно е да дирижираш играта, когато имаш Канте до себе си, но това не прави свършеното от Погба по-малко значимо.
В дефанзивен план той отне топката повече пъти от всеки друг на терена, а никой не спечели повече въздушни двубои и не пресече повече пасове. Пол беше замесен в атаките и при двата отменени гола на "петлите".
На моменти германците просто не виждаха как да го спрат и затова той се оказа и най-фаулираният на игрището.
В един широко обсъждан епизод от мача бранителят на съперника Антонио Рюдигер даже го ухапа по гърба, за да го разбалансира, но не постигна успех.
Защото, когато Погба е в такова настроение нищо не може да го спре и вечерта му завърши с получаване на наградата за Играч на мача.
Дали причината за двете толкова различни версии на Погба се крие в класата на съотборниците му в двата състава?
Със сигурност това е голяма част от обяснението.
Преди първенството се говореше предимно за атакуващата мощ на Франция, подсилена още повече със завръщането на Карим Бензема.
Но в откриващия мач нито той, нито Мбапе и Гризман успяха да се разпишат.
Звездата на французите беше отборът и най-силно впечатление направиха халфовата линия и действията на защитата.
Канте, Погба и Адриен Рабио хвърлиха много усилия в отбрана, а защитната четворка зад тях беше почти перфектна. Отсреща не беше най-добрият отбор на Германия, който някога сме виждали, но това си оставаше пълната със звезди Германия насред "Алианц Арена" в Мюнхен.
Затова тестът за френската защита беше сред възможно най-трудните на това първенство, но не беше тест, който я затрудни твърде много.
Четиримата бранители са на идеална футболна възраст между 25 и 28 години и Дидие Дешан залага неизменно на тях в седем от последните 8 мача на отбора след отрезвяващата загуба с 0:2 от Финландия през ноември.
По-сработена защитна формация трудно ще се намери на ниво национални тимове.
Три четвърти от нея спечели световната купа преди три години, сега единствената промяна е присъствието на Преснел Кимпембе вместо Юмтити.
Винаги ще се намери някой, който да подцени старта на този френски отбор (защото спечели само с 1:0, и то с автогол), но повечето фенове най-вероятно се чудят кой въобще би могъл да пробие тази отбрана, за да има шанс да вкара повече голове от звездното нападение.
Франция тепърва може да разкрива още от потенциала си и затова прогнозите изглеждат верни - всичко, освен титлата за този отбор ще бъде изненада.
А що се отнася до Погба, неговата истинска версия си остава тази с екипа на Франция. И само можем да съжаляваме, че не я виждаме по английските терени.
