Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Киелини мечтаеше да бъде баскетболист, обичаше Милан, но се превърна в икона за Ювентус. Вече е такъв и за Италия

Джорджо Киелини и Леонардо Боунчи - професорите по защитно изкуство във футбола и хората в основата на триумфа на Италия на Евро 2020. Снимка: Getty Images
Джорджо Киелини и Леонардо Боунчи - професорите по защитно изкуство във футбола и хората в основата на триумфа на Италия на Евро 2020.

Джорджо Киелини е идол за феновете на Ювентус. Той е единственият футболист, спечелил деветте поредни титли, преди серията на "старата госпожа" да бъде прекъсната от Интер. А 17 години след дебюта си за Италия, най-накрая, успя да вдигне трофей и с националния отбор.

36-годишният ветеран можеше изобщо да не играе на Евро 2020. Киелини пропусна почти целия сезон 2019/20 заради контузия, като изигра едва четири мача в Серия "А", като само в един от тях бе в пълните 90 минути на терена.

Но първенството бе отложено с година, което помогна на бранителя да намери място сред избраниците на Роберто Манчини. Завърна се в състава, и то като капитан, и именно той бе първият, който вдигна трофея от Европейското първенство над главата си след триумфа срещу Англия след изпълнение на дузпи.

Снимка: Getty Images

Често Киелини, заедно с партньора си и на клубно, и на национално ниво - Леонардо Бонучи, е наричан професор по изкуството на защитата във футбола, но като малък Джорджо мечтае да стане баскетболист. Киелини има брат близнак - Клаудио, като и двамата са страшно запалени по баскетбола. Благодарение на баща им обаче, и двамата решават да се задоволят с малко по-дребната топка и да се насочат към зеления терен.

И за щастие на всички нас, а може би и на самите тях. Братята едва ли щяха да направят нещо запомнящо се в баскетбола. Все пак, трябва да имаме предвид, че Джорджо е едва 187 сантиметра - прекрасна височина за централен защитник, но щеше да му е недостатъчна в подкошието.

"Идолът ми като дете беше (Паоло) Малдини - споделя Киелини в интервю за официалния сайт на УЕФА. - Бях фен на Милан, а брат ми харесваше Ювентус. Тотални противоположности. Точно като майка ми и баща ми. Баща ми беше от Ювентус, а майка ми викаше за Милан. Така беше в нашето семейство."

И двамата братя започват да се занимават с футбол, но само на единия му провървява. Когато са на по 15, Джорджо продължава с кариерата на терена като футболист вече като професионалист, докато Клаудио се отказва от активния спорт, а впоследствие се превръща в агент на брат си.

Като фен на Милан, първото място, на което се пробва, е именно "Сан Сиро". Въпреки че го харесват, така и не успява да се задържи при "росонерите".

Снимка: Getty Images

Така Киелини се озовава в Ливорно на Валтер Мадзари. Въпреки че се подвизава в Серия "Б", започва да бъде викан в младежкия национален отбор. С него печели европейската титла до 19 г. през 2003-та, а година по-късно става олимпийски вицешампион.

През 2004-та Джорджо започва да си гради име. Печели си трансфер във Фиорентина, където се превръща в титуляр на левия бек (точно като идола си Малдини и едва впоследствие се мести в сърцето на отбраната), а на 20 дебютира и за националния отбор.

Само година по-късно вече е в Ювентус, където се бори за мястото отляво в защитата с Джанлука Дзамброта и успява да запише 17 мача още в дебютния си сезон. Не получава повиквателна за Световното първенство през 2006-а обаче. Титулярен ляв бек на "адзурите" при Марчело Липи е Фабио Гросо, докато Дзамброта се подвизава отдясно, а в средата са Марко Матераци и Фабио Канаваро. Така Киелини пропуска да стане световен шампион още в началото на кариерата си в националния тим.

Джорджо е един от хората, които не изоставиха Ювентус по време на скандала Калчополи, и остана да се бори и в Серия "Б" (по онова време част от "бианконерите" бе и Валери Божинов). Помогна на тима да се върне в елита, като междувременно бе преквалифициран в централен бранител от тогавашния наставник на "старата госпожа" и настоящ селекционер на Франция Дидие Дешан.

В навечерието на Евро 2020 Киелини буквално разрушава партньорството на Канаваро и Матераци в националния отбор, след като контузва Канаваро по време на тренировка. Джорджо е изключително смутен от постъпката си, но е успокоен от пострадалия Канаваро.

"Утеших го, защото не беше виновен. Ако не бях го направил, щяхме да загубим не един, а двама играчи. Обясних му, че подобни неща се случват и че сега важното е да гледаме напред", разказва Канаваро в интервю за Gazetta dello Sport.

Именно на Евро 2008 Киелини се превърна в незаменима част от "адзурите", но и точно тогава започват неволите му с националния отбор, след като Италия отпадна на четвъртфиналите след дузпи срещу Испания.

През 2010-а за Киелини вече се говореше като за един от най-добрите футболисти на поста си. Както и за безкомпромисна сила, от сблъсък с която всеки нападател се страхуваше. На мондиала в ЮАР отново бе сред най-добрите за "адзурите", след което пристигнаха оферти от Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и дори Манчестър Сити.

Ювентус обаче отказа да го продаде, като впоследствие създаде и партньорството му с Леонардо Бонучи, което се пренесе и в националния отбор.

Заедно с Андреа Бардзали, Бонучи и Киелини редефинираха термина "стабилна защита" и бяха в основата на доминацията на Ювентус в последното десетилетие. Но с националния отбор трофеите продължаваха да му убягват.

През 2012-а Киелини за малко да остане извън състава за Европейското. В последния кръг от сезона в Серия "А" получи контузия, но селекционерът Чезаре Прандели го окуражи, че има запазено място в селекцията му. Все пак Джорджо успя да се възстанови навреме, а Италия достигна до финала, побеждавайки по пътя си Англия и Германия, но в мача за трофея бе тотално разгадана.

Отново Испания се превърна в кошмар за Киелини и "скуадрата", а поражението този път бе далеч по-болезнено - разгром с 4:0.

Снимка: Getty Images

Световното през 2014-а Киелини ще помни вечно. Не заради представянето на Италия, която отпадна още в груповата фаза, а заради ухапването от Луис Суарес (да, минаха цели седем години от тогава).

През 2016-а италианците преживяха ново разочарование - отпадане на четвъртфиналите от Германия, но най-голямото унижение дойде при провала да се класират за Мондиал 2018. Срамът бе толкова голям, че Киелини обяви, че спира с националния отбор, както направи и Джанлуиджи Буфон.

Впоследствие двамата бяха разубедени, първо, от Луиджи Ди Биаджо, след което и от Роберто Манчини. Въпреки че бе преследван от постоянни контузии в последните години, Киелини задържа капитанската лента на ръката си. И бе готов за нещо специално на Евро 2020.

"Подготвям се усилено за Евро 2020, защото, почти сигурно, това ще е последният ми турнир с националния отбор", каза Киелини преди началото на турнира.

Не само капитан, не само лидер, но по време на цялото Европейско първенство, дори в най-напечените моменти, Джорджо Киелини показа непоклатимото си спокойствие и че притежава огромно чувство за хумор.

Действията му преди дузпите с Испания и ентусиазмът, с който прегръщаше и побутваше дружески леко смутения Жорди Алба, веднага се превърнаха в сензация в социалните мрежи, а безкомпромисният му фаул срещу Букайо Сака в добавеното време на финала срещу Англия моментално стана меме.

Преди наказателни удари срещу Англия пък се обърна към английските фенове, които крещяха какво ли не по негов адрес, вдигна палци и им се усмихна, сякаш напълно уверен в изхода от дузпите.

И отново беше прав. 17 години Киелини трябваше да чака този трофей и нямаше по-подходящ човек, който да получи честта да го вдигне първи над главата си. И то в момент, в който цялостното му футболно бъдеще е под въпрос, тъй като договорът му с Ювентус изтече след края на изминалия сезон.

Джорджо, който ще навърши 37 през август, каза, че, най-вероятно, Евро 2020 ще бъде последният му турнир с Италия, но, със сигурност, феновете на "адзурите" се надяват да "удължи професурата си" с поне още година и да бъде част от състава и за Световното първенство в Катар. Когато Италия ще влезе в ролята на един от фаворитите за трофея - нещо, което не се е случвало на "скуадрата" от доста време.

Най-четените