За Роберто Манчини никога не е било достатъчно единствено участието.
На 9 години той толкова се ядосва при една загуба на тенис на маса, че хвърля хилката към главата на братовчед си.
На 24 големият футболен талант беше част от тима на Сампдория, който спечели първата титла на Серия "А" в историята си, но Манчини вече гледаше отвъд това постижение.
И обясняваше на съотборниците си как трябва да се целят в най-високото европейско отличие.
Сампдория остана на стъпка от целта, след като загуби в продълженията срещу Барселона финала за КЕШ през 1992 г.
Но състезателният характер на Манчини не спря да се проявява в цялата му кариера като футболист, а после и като треньор.
Неговата спортна култура му диктува да се цели възможно най-високо. И затова не беше изненада, че когато го назначиха за селекционер на Италия, той изрази ясно намерение: "Да бъда добър треньор и да отведа националния отбор обратно на световния връх".
Точно тогава това изглеждаше твърде далечна цел.
"Скуадра адзура" тъкмо беше изживяла унижението да пропусне световно първенство за пръв път от 60 години, а Джампиеро Вентура беше уволнен веднага след загубения плейоф от Швеция за Мондиал 2018.
Злополучният бараж завинаги ще се помни със сълзите на легендата Джанлуиджи Буфон, изиграл последния си мач за "Скуадрата". Ще се запомни и с неадекватните действия и изказвания на селекционера Вентура, напълно негоден за поста.
Провалът нямаше как да не разтърси футбола на Апенините. Започнаха да се търсят причините за този крах само 12 години след спечелената световна титла в Германия.
Говореше се, че голяма част от стадионите и тренировъчните бази на Ботуша са стари и неотговарящи на съвременните тенденции. Че не се дава достатъчно шанс на младите местни футболисти, че чужденците в калчото са твърде много.
Трябваше обаче някак да се продължи напред и като начало, да се намери нов селекционер. Три месеца това не се случи, след което наставникът на младежите до 21 г. Луиджи Ди Биаджо получи временно поста.
Най-накрая, през май 2018 г., Манчини беше избран и назначен, за да изгради един различен състав. В негов плюс беше, че наследи отбор без голяма част от "задължителните" лица от миналото.
Опитните Джиджи Буфон, Андреа Бардзали, Даниеле де Роси и Джорджо Киелини бяха обявили оттеглянето си. Оттогава единствено последният промени решението си, за да бъде сред големите герои на Италия на настоящото Европейско първенство.
Но без да се отказва от всички опитни бойци, Манчини прегърна шанса си и заложи на ударно освежаване с щедро разпределени повиквателни за млади таланти.
👏 3 Serie A's in a row at Inter Milan
— GiveMeSport (@GiveMeSport) July 7, 2021
👏 Signed legends David Silva, Yaya Toure & Sergio Aguero
👏 Most dramatic title win in PL history
👏 Started in Italy's lowest ever FIFA ranking & now has 33 game unbeaten run & Euros final with Italy
Respect Roberto Mancini 👏🇮🇹 pic.twitter.com/rKYceKHUBQ
Николо Дзаниоло и Сандро Тонали бяха част от състава на Италия още преди да дебютират в Серия "А". Но въпросът беше не само да се дава възможност на нови хора, но и от тях да се сглоби истински отбор - нещо, с което Манчини се справи смайващо бързо.
Началото не беше леко и кампанията в Лигата на нациите започна с равен срещу Полша и загуба от Португалия. Но оттогава Италия не е претърпявала поражение и серията достигна 33 мача преди финала на Европейското първенство тази неделя.
Освен това тимът на Роберто Манчини не инкасира попадение в продължение на повече от 12 мача и подобри собствения си рекорд, запазвайки мрежата си суха в продължение на цели 1168 минути.
"Адзурите" направиха фурор с начина си на игра на еврофиналите, но възходът им беше налице още когато спечелиха и десетте си квалификации за шампионата, отбелязвайки 37 гола срещу 4 допуснати.
Те финишираха първи и в групата си в Лигата на нациите пред Нидерландия, събраха пълен актив от точки и в трите си квалификации за Катар 2022.
Успехите са трайни и повече от категорични, а покрай победите беше изградена идентичност на този отбор. Идентичност, съобразена с наличните играчи, а не наложена изкуствено от треньора.
Триото в полузащитата Жоржиньо-Барела-Верати се оформи по естествен начин, просто тримата големи таланти бяха събрани заедно, за да се допълват: единият да организира играта, другият да атакува през опонентите и третият да намери пролуки между линиите им.
Лоренцо Инсинье и Федерико Киеза осигуряват експлозивността по фланговете, а остана място и за истинските ветерани като Бонучи и Киелини.
Пълно е и с нови имена, непознати за широката публика, които доказаха, че имат място в Италия на Манчини.
Селекционерът използва всичките си футболисти на първенството (с изключение на третия вратар) и всеки един от тях демонстрира отдаденост и вяра в останалите, присъщи на истински сплотен отбор.
Разбира се, както всеки наставник, и Роберто Манчини има своите любимци, но с толкова млад, равностоен и нахъсан състав Италия не е разполагала от години.
И именно тук е най-голямото постижение на треньора, в изграждането на голяма група от футболисти и превръщането им в истински колектив.
В някоя друга ера контузия като тази на Верати малко преди Европейското първенство би била катастрофална за интегритета на титулярната единайсеторка, но на шампионата всички халфове се представят толкова добре, че сякаш Манчини няма как да сбърка, когото и да пусне.
Действията му като селекционер са повлияни от най-голямото съжаление във футболната му кариера - че така и не игра на Световно първенство.
Той е повикан от Адзелио Вичини за Мондиал 1990, но не влиза на терена, за да запише дори една минута на домашния шампионат.
Преди това е изключен от Световното през 1986-а, защото не се извинява на треньора Енцо Беардзот за прекарана безсънна нощ по време на американското турне.
За САЩ '94 пък Манчини сам се отказва в изблик на раздразнение, след като Ариго Саки го пуска само за 45 минути в контрола, за която Роберто Баджо отсъства. Именно Баджо е човекът, който тогава държи Манчини извън титулярните 11.
Още преди да бъде назначен начело на Италия, наставникът откровено споделяше, че иска да вземе свой личен реванш. "Имам мечта", каза той пред "Гадзета дело спорт" през януари 2018-а. "Искам да спечеля като треньор това, което не успях като футболист: световната купа".
Днес Манчини е с по-мек характер от преди и е способен на хладнокръвие и пресметливост повече, отколкото да речем през 2008 г. - когато реагира на една загуба от Ливърпул в Шампионската лига с внезапно признание, че иска да напусне Интер след края на сезона.
Независимо че вече е по-зрял, неговата мотивация не е намаляла.
Преди началото на Европейското, той обяви желанието си да прекара лятото в крайморското градче Портоново, "подписвайки автографи като треньор шампион".
Целта вече изобщо не е далеч. След целия извървян път през последните три години, остава само една крачка - голяма, но постижима за тази Италия.
