26 юни 1996, стадион "Уембли". Полуфинал на европейското първенство по футбол. Англия продължава да мечтае за втора голяма титла 30 години след триумфа на Мондиал 66 у дома. Противник е отново Германия. Водени от великия голмайстор Алън Шиърър, "лъвовете" повеждат рано в резултата с 1:0, но Щефан Кунц изравнява и идва ред на дузпите.
След по пет безпогрешни опита и за двата тима, идва ред на Гарет Саутгейт. Централният защитник стреля неуверено около центъра на вратата и Андреас Кьопке улавя удара, след което Мьолер праща Германия на финал и потапя в скръб над 75 000 по трибуните и десетки милиони пред телевизорите.
29 юни 2021, отново "Уембли" е арена на сблъсъка между двата европейски гиганта, този път в осминафиналите на Евро 2020. След победата на Англия с 2:0 над големия враг репортерка на ВВС пита наставника Гарет Саутгейт дали този успех може да се счита за реванш заради пропуска преди 25 години. "Не мога да променя онзи момент и винаги ще боли. Но главното е, че дадохме на хората още един незабравим миг и трябва да продължим към Рим", скромно и джентълменски отговаря треньорът. Секунди след последния съдийски сигнал на "Уембли" капитанът на Англия от двубоя през 1996 Тони Адамс написа в "Туитър" "Изкупление за Гарет", а големият Алън Шиърър отбеляза пред ВВС: "Бяха наистина много дълги 25 години за Саутгейт".
Легендарният нападател на "лъвовете" добави и още нещо съществено - Англия никога не е била по-близо до трофей, колкото е сега тимът, воден от неговия бивш съотборник.
Животът не е особено щедър към Саутгейт от ранните му детски години. Потъва от срам в земята, след като се появява на първата си тренировка в Кристъл Палас, облечен с елегантна ученическа униформа, докато всичките му съотборници са с анцузи или дънки.
"Аз бях просто едно момче от предградията със смешни зъби. Не се чувствах готин и никога не смятах, че мога да бъда", разказва той в биографията си, озаглавена "Всичко е възможно. Бъди смел, бъди мил и следвай мечтите си". Книгата има за цел не просто да покаже пътя на Саутгейт от кльощав интровертен тийнейджър до английски национал и в последствие национален треньор. Идеята е да се вдъхновят младите, които нямат увереност, че с правилната настройка и начин на мислене свенливият и объркан хлапак може да се превърне в успешна личност със самочувствие, която да стане модел за подражание на цялата страна.
Повратен момент в живота на Гарет е разговор с първия му треньор в Кристъл Палас - Алън Смит, който след поредния неуспешен мач го привиква на разговор 1:1.
"Ти си готино хлапе, но нямаш никакъв шанс във футбола, изстрелва наставникът. - Ако бях на твое място, бих станал туристически агент."
Саутгейт напуска стаята облян в сълзи. "По-късно осъзнах, че той не е искал да ме откаже, а просто е искал да ме провокира. Да предизвика реакция у мен. Това беше неговият начин да ме събуди. Аз трябваше да променя тотално мисленето си, за да оцелея", разказва 50-годишният днес специалист, с когото цяла Англия свързва мечтите си за нов Еверест във футбола.
И въпреки двете огромни разочарования в професионалния футбол - (б.а. второто е уволнението от Мидълзбро (2009), клубът, който му дава шанс на мениджърската позиция), Саутгейт продължава напред. Дори и малко на инат. Първият му връх начело на Англия беше достигането на полуфиналите на световното първенство в Русия, заради което в последствие беше произведен в Офицер на Ордена на Британската империя. 2 седмици след Мондиала през 2018 станция "Саутгейт" на лондонското метро за 48 часа бе прекръстена на "Гарет Саутгейт" в чест на наставника.
Белият лист е в ръцете на мениджъра. За него остава да напише незабравимата история, която да остави отпечатък в съзнанието на английските фенове за десетилетия напред.
