Националният тим на Италия отново вилня на "Олимпико" в Рим и спечели на своя страна милиони зрители, наблюдаващи Европейското първенство.
"Скуадрата" стана първият отбор, гарантирал своето участие във фазата на елиминациите след втората си поредна победа с 3:0 в група А - този път над Швейцария.
На голямо първенство важни са преди всичко резултатите, но при Италия прави впечатление футболът, с който те се постигат.
Защото селекционерът Роберто Манчини е изградил отбор за футболни ценители, който е изоставил традициите на катеначото, залага на атаката и се забавлява на терена, а публиката няма как да не го оцени.
Италианците се очертават като един от най-атрактивните тимове на това първенство и вече могат да се похвалят с 29 поредни мача без загуба и серия от 31 вкарани гола без нито един допуснат.
Още преди началото на първенството за тима на Манчини се говореше като за скрит фаворит, който може да надскочи очакванията, след като пропусна миналото голямо първенство - Мондиала в Русия. Началото със сигурност е обнадеждаващо и независимо дали ще стигне до края или не, тази Италия се показва способна да играе красиво и смело.
Без да има някоя абсолютна суперзвезда в редиците си, без да може да се похвали със състав като този на Франция например, отборът е целеустремен, задружен и сломява опонентите със скорост и постоянно движение.
Има една простичка красота в начина, по който Италия движи топката с минимален брой докосвания, използва празните пространства и принуждава противниците да нарушат подреждането си.
Работата на "адзурите" по фланговете беше брилянтна и срещу Турция, и срещу Швейцария, а вчера първият гол беше изработен от двама футболисти, за които ще се говори все повече.
Те не са част от някой от грандовете в Серия "А", всъщност се състезават за симпатичния Сасуоло, но нищо чудно да си уредят някой мечтан трансфер благодарение на Евро 2020.
Става въпрос за Доменико Берарди, който се включи като изтребител отдясно и достави идеална топка на съотборника си Мануел Локатели, за да бъде разпечатана швейцарската врата. Брилянтен отборен гол, показал идеята на Манчини за тази Италия.
В "скуадра адзура" сме свикнали да виждаме страст, стройна организация и несломим отборен дух. Свикнали сме всеки от футболистите да знае точно какво трябва да прави, както и какво да очаква от останалите.
Локатели знаеше къде е Берарди, Берарди знаеше къде е Локатели, за да се осъществи комбинацията на толкова висока скорост при първия гол.
Неочакваното в тази Италия обаче е неугасващият стремеж към атаката.
Колкото и велики да бяха в миналото халфове като Андреа Пирло, те олицетворяваха старата италианска школа.
Пирло щеше да се грижи предимно за това Италия да запази топката и щеше да избере сигурния пас пред рискования. Мисленето на Локатели не е такова, неговият футбол включва поемане на рискове и съответно, вълнуващи отигравания, които правят атаки като вчерашната възможни.
Впрочем нападенията на италианците са доста разнообразни, тъй като те не се притесняват да изпращат солидна бройка в предни позиции - Локатели, Николо Барела и левият бек Спинацола също често можеха да бъдат забелязани близо до наказателното поле на Швейцария, докато на своето място бяха и нападателите Инсинье, Имобиле и Берарди.
Идеята на Манчини очевидно е Италия да движи бързо топката по ширина на терена и да налага темпо, на което съперниците не могат да отговорят. Така се отваряха пролуките в отбраната на швейцарците и падна и вторият гол на Локатели с перфектен удар в долния ляв ъгъл.
Чиро Имобиле пък можеше да завърши мача даже с хеттрик, но определено изявите му не бяха сполучливи до 89-ата минута, когато отбеляза третия гол с далечен шут.
Зрителите нямаше как да не оценят, че Италия продължи да атакува опасно и когато вече водеше с 2:0 и мачът изглеждаше решен.
Защитата пък се справи в няколкото по-трудни минути на натиск от страна на Швейцария, запази концентрация и не остави съмнение, че постоянните сухи мрежи на Донарума напоследък не са случайност.
Франческо Ачерби не трепна след контузията на Киелини и влизането си в игра, а Манчини все още разполага на скамейката и с може би най-силния защитник на Интер през сезона, Алесандро Бастони. Притеснения в центъра на защитата не би трябвало да има.
Разбира се, всичко мина толкова добре за Италия и заради съперника, който нямаше много какво да предложи.
Но тези два мача се оказаха идеални, за да затвърдят новия образ на Италия, чиято емблема е именно Мануел Локатели.
Преди "скуадрата" се ограничаваше почти изцяло до играчи от грандовете на Апенините, днес неочакваният двигател е един играч на малко по-скромния Сасуоло, придаващ облика на недооценената преди първенството Италия.
Досега обаче не знаем как би се справил този тим под истински стрес.
10 поредни победи, 31 вкарани гола и нито един допуснат - серията на Манчини е страхотна, но беше постигната срещу сравнително скромни противници.
Най-високопоставеният опонент в тези 10 мача беше именно Швейцария.
Все още предстои първият голям тест за Италия на Евро 2020 и когато той дойде, ще видим дали "адзурите" наистина са сред най-сериозните претенденти за европейската титла.
