Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Лошо момиче" - за стръмния път от лентата и обръчите до пилона

Филмът на Мариан Вълев е една приятна изненада Снимка: Facebook @ Лошо момиче/ Bad Girl
Филмът на Мариан Вълев е една приятна изненада

Ако "Лошо момиче" беше холивудска продукция, вече щеше да получава редица от ласкави коментари и ревюта.

Режисьорският дебют на Мариан Вълев (Куката от сериала "Под прикритие) със сигурност заслужава не по-малко положителни отзиви от американските си конкуренти.

Вълев предлага динамичен, на места задъхан сюжет, прекрасна актьорска игра и немалко "храна за размисъл" на тема семейни взаимоотношения, любов и прошка.

Да снимаш български филм, който не е посветен на годините около прехода, е трудна задача.

Много режисьори все още предпочитат да изстискат каквото е останало от темата за недалечното минало. Вълев обаче рискува с модерна, доста мрачна драма, която се разиграва на фона на Rammstein. В центъра й е Жанета - в миналото бивша надежда на художествената гимнастика. Майка й Ирена е и неин треньор и я товари с грандиозни очаквания и мечти за златни медали и купи.

Съвсем очаквано в един момент младото момиче се пречупва под натиска на амбициите, а една фатална трагедия окончателно я изкарва от правия път. Затова и Жанета в настоящето е Жожо - стриптийзьорка с една-единствена мечта - да замине за Канада и да остави целия хаос зад гърба си.

Само че светът на мръсните пари, изкарани с танци по жартиери, е изпълнен с експлоатация и безскрупулно насилие, а нещата никога не са толкова лесни. Както не е лесно и да скъсаш всякакви връзки със семейството си, колкото и рани да е нанесло то в душата ти. В хода на историята се намесва и един следовател със Синдрома на Аспергер...

Героите и сюжетът на "Лошо момиче" не са оригинални и нечувани.

Всеки по-запален киноман би намерил познати от други филми модели, като на места са копирани почти дословно. Контузената танцьорка, която не може повече да се качи на сцена (в случая - на пилона), напомня на Дженифър Лорънс в "Червената лястовица". Затвореният в себе си гений с разстройство от аутистичния спектър прилича на поне една дузина подобни герои, сред които е и самият Шерлок Холмс.

Амбициозна до болка майка също звучи добре позната. В случая художествената гимнастика е само фон. Със същия успех Ирена можеше да е треньорка по волейбол, синхронно плуване или балет.

Другият минус на филма е операторската работа. "Лошо момиче" е заснет преднамерено хаотично и с нестабилна камера. Хората с по-чувствителен вестибуларен апарат най-вероятно ще напуснат кино салона със силно замаяна глава.

Хубавото е, че минусите на продукцията на Мариан Вълев се изчерпват до тук.

В ролята на Жанета е Любомира Башева, която работи с Вълев и в "Под прикритие". Режисьорът споделя, че ролята е писана специално за нея и това си личи. Актрисата е напълно убедителна и като жертва на големите родителски надежди, и като стигнала до дъното стриптийзьорка, пристрастена към уискито и кокаина.

Саня Армутлиева влиза успешно в ролята на майката. Деян Донков от своя страна напуска образите си на лошо момче и/ или Дон Жуан и влиза в кожата на следователя с Аспергер, болезнени тикове и тотална неспособност да изказва емоциите си. Каста допълват Дария Симеонова, Диляна Попова, Елена Телбис. Добрият подбор на женски образи в "Лошо момиче" се доказва от това, че те са много по-пълнокръвни и запомнящи се.

Филмът е стегнат, динамичен и не оставя публиката да се чуди кога най-накрая ще се стигне до финалните надписи. За щастие тук Вълев не се е изкушил да последва тенденциите и да разтегне идеята си в непоносимо дълъг за обикновения зрител филм.

Неслучайно започнахме с това, че някои неща щяха да са различни, ако "Лошо момиче" беше американска продукция.

Тогава по време на стоте минути екранно време в салона най-вероятно щеше да цари тишина, с която се гледат дори и по-слабите холивудски филми.

Вместо това се чуваха подмятания на висок глас, нелепи опити за смешки, които слушаше целият салон, както и многократното звънене на телефон, без собственикът му да благоволи да изключи звука.

Явно щом става въпрос за продукция на БНТ, зрителите решават, че възпитанието не е задължително. А на тези, които се колебаят дали да отидат да гледат "Лошо момиче" - да, филмът си заслужава инвестицията на време, средства и необходимата доза уважение към работата на екипа му.

 

Най-четените