"Полет над кукувиче гнездо": Златният филм, който никой не искаше да снима | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Полет над кукувиче гнездо": Златният филм, който никой не искаше да снима

лебовскиFilmcafe
16.04.2018, 15:08 (обновена 18.04.2018, 10:44)

1 от 2 снимки Назад Напред

полет над кукувиче гнездо

Снимка: © Getty Images

Един от най-добрите филми на всички времена можеше да не съществува - заради поредица от неразбирателства, тоталитарната цензура, липсата на доверие в проекта и куп други препятствия

В нощта на "Оскарите" през 1976 г. "Полет над кукувиче гнездо" успява да постигне триумф, какъвто не се е отдавал на никого освен на Франк Капра през 1935 г. - филмът печели петте най-важни категории от наградите на Академията.

Милош Форман излиза на сцената, за да получи наградата за най-добър режисьор. Статуетката за най-добър филм на годината получават джаз-продуцентът Сол Зенц и 32-годишният актьор и "син на баща си" Майкъл Дъглас. Лорънс Хобън и Бо Голдман, които вземат "Оскар" за най-добър сценарий, на практика не са работили заедно. Наградата за "Най-добра актриса" отива при Луиз Флечър, която получава ролята на сестра Рачет след отказите на пет други филмови звезди. Джак Никълсън получава признанието за най-добър актьор след четири по-ранни номинации и четири неуспеха.

Въпреки златната нощ на "Полет над кукувиче гнездо", прави впечатление видимата липса на един от основните виновници за създаването на филма - Кърк Дъглас. 59-годишният актьор гледа церемонията по телевизията в дома си. Предпочита да се наслаждава на възмездието си от дистанция.

В продължение на повече от 10 години Дъглас се мъчи всячески да намери подкрепа за филмовата адаптация на романа на Кен Киси. Перипетиите по пътя към създаването на филма за пациентите от психиатричната болница и техния бунт срещу системата са толкова много, че почти "влудяват" Кърк Дъглас.

Един от най-добрите филми на всички времена можеше да не съществува - заради поредица от неразбирателства, тоталитарна цензура, липса на доверие в проекта и куп други препятствия.

И все пак трима мъже успяват да постигнат мечтата си: вече покойният чешки режисьор Милош Форман, легендата на американското кино Кърк Дъглас и неговият син Майкъл.

Всичко започва още в началото на 60-те години: Кърк Дъглас вече е утвърден актьор, играл в класически филми като "Спартак", "Жажда за живот" и др., но постепенно се пренасочва към продуцирането. Той откупува правата за адаптацията на книгата на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" и наема драматурга Дейл Уасърман, за да преработи романа в театрална пиеса. Едновременно с това се сблъсква със сериозни трудности в опитите си да накара холивудските филмови студиа да осигурят средства за филмирането му.

Кой би отказал да се включи в проект, в който участва Кърк Дъглас през 60-те? Колкото и да е невероятно - всички.

"Не всички хора в студиата са блестящи умове, а и това беше нещо ново за времето си. Книгата се занимаваше с нещо, което щеше да накара много хора да се чувстват неудобно. Затова реших да го изпробвам първо като пиеса", разказва Дъглас.

Критиците не посрещат никак позитивно постановката, в която той играе ролята на Рандъл Макмърфи. Агентът на Кърк Дъглас е потресен от това, че той отказва всички предложения за филми само и само да играе в "Полета..." на Бродуей.

В крайна сметка Дъглас се връща в Холивуд с дълбоко разочарование. Казва на съпругата си: "Дадох им класика, а те дори не я разпознаха".

Майкъл Дъглас, Милош Форман, Луиз Флечър, Джак Никълсън и Сол Зенц след нощта на "Оскарите"

Към края на 60-те години актьорът практически губи надежда, че някога ще може да превърна романа на Киси във филм. Самата книга се превръща в икона на контракултурата, а Джак Никълсън също проявява личен  интерес да получи правата за адаптирането й. И въпреки това нищо не се получава, докато синът на Кърк Дъглас - Майкъл - не подновява опитите да намери подкрепа за идеята.

"Баща ми обмисляше дали да не продаде правата за "Полет над кукувиче гнездо". Тогава го попитах дали и аз да не се пробвам да задействам нещата. По това време бях актьор без много работа и ми се искаше да посветя времето си на този филм", разказва по-късно Майкъл Дъглас.

Той се свързва с джазовия продуцент Сол Зенц от "Фентъзи рекърдс" в Бъркли, с когото от няколко години обмислят варианти за създаването на филм по книгата на Киси.

"Кърк не искаше да ни я продаде, освен ако не се съгласим той да играе в главната роля. Затова нямахме пробив до 1971 г., когато ни се обади Майкъл Дъглас. Попита ни дали още проявяваме интерес", разказва Зенц.

Дъглас вече е набелязал Милош Форман като потенциален режисьор - филмът му от 1967 г. "Пожар, момичето ми" съдържа всички качества, които продуцентите търсят за "Полет над кукувиче гнездо". Действието му се развива в затворена среда, с плеяда от уникални герои, които Форман успява да съчетае по великолепен начин.

По това време Милош Форман вече живее в САЩ. Режисьорът бяга от родната си Чехословакия след смазването на Пражката пролет от съветските танкове. В началото на 70-те обитава бохемския анклав на Ню Йорк - хотел "Челси", като едва събира пари за наема си. Преди емиграцията има няколко много успешни и добре приети филми, но първата му американска продукция ("Излитане", 1971) не успява да създаде достатъчно голям интерес в САЩ.

Форман си спомня за предложението със следните думи: "Колкото и да е странно, тогава не се паникьосах, защото знаех, че няма как да се върна в Чехословакия. И тогава се появи книгата в едно писмо от Сол и Майкъл. А с цялата си младежка арогантност си помислих: "Ами разбира се, че аз съм правилният режисьор. Тази книга разказва за това, от което избягах - тоталитарната система".

Форман тогава не подозира, че Зенц и Дъглас вече са опитали да привлекат буквално всеки режисьор от Холивуд, преди да се допитат до него - и никой друг не се съгласява да се захване с идеята им.

"По това време Милош явно преживяваше емоционална криза и не напускаше сградата (на хотел Челси). Носеха се слухове, че се изповядвал пред свой чешки приятел, докато лежи в леглото си; след това приятелят му се срещал с психиатър, за да се консултира от името на Форман. Той обаче все пак дойде до Калифорния, за да се срещнем. За разлика от всички други режисьори, с които говорихме и предпочитаха да пазят идеите си в тайна, той мина през целия сценарий, страница по страница, и ни обясни какво смята да направи", разказва Майкъл Дъглас за срещата си с Милош Форман.

Тримата се срещат в японски ресторант в Лос Анджелис на вечеря, затварят заведението, сервитьорите идват до масата им само за да изпразнят пепелниците - така Сол Зенц описва първата си среща с Милош Форман.

"С такава страст ни разказваше идеята си за филма, че на тръгване аз и Майкъл не стъпвахме на земята от вълнение", казва той.

Едва по-късно когато Майкъл Дъглас споделя с баща си, че се е спрял на Милош Форман за режисурата, става ясно, че изборът му сякаш е бил предопределен.

В средата на 60-те години Кърк Дъглас посещава Източна Европа по идея на Държавния департамент на САЩ. Една от срещите му в Чехословакия е с Милош Форман, на когото Дъглас обещава да изпрати "Полет над кукувиче гнездо".

Книгата обаче никога не стига до чешкия режисьор, защото е конфискувана от тоталитарните цензори като "подривна литература".

"Тогава не знаех какво е станало и си мислих - тези холивудски знаменитости само те будалкат с обещания, обещания, а после забравят за теб", спомня си Милош Форман за разочарованието си от прекъснатата комуникация с Кърк Дъглас. "Но по-късно и Кърк ми каза, че е помислил същото нещо - "Задник, изпратих му книгата, а той дори не ми благодари".

След няколко неуспешни сценарни чернови, направени от Кен Киси, към проекта е привлечен Лорънс Хобън, приятел на Майкъл Дъглас. Въпреки че диалозите му са структурно издържани, според Зенц му липсва "душа".

Агентът на Милош Форман препоръчва да използват таланта на Бо Голдман - млад драматург и оперен либретист.

"Дойдоха при мен, защото щеше да им излезе евтино. Дотогава не бях правил нищо интересно и вече започвах да губя надежда. Щях да се откажа и да се върна в Лонг Айлънд при жена ми, да отворя магазин за риболов", спомня си Голдман.

Вместо да избере провинциалната идилия, Голдман прекарва следващите 8 седмици в хотелската стая на Милош Форман в Лос Анджелис, където преправят сценария на Лорънс Хобън.

През това време Майкъл Дъглас и Сол Зенц преминават през поредния кръг на ада, с който Кърк Дъглас се сблъсква преди години - преговорите с холивудските студиа. Никой не иска да продуцира филм за психично болни хора; една от компаниите решава, че сценарият е прекалено депресивен и дори предлага тотална промяна на развръзката и кулминацията.

Оставени без алтернативи, Дъглас и Зенц решават да съберат парите за продукцията смаи. Успяват да набавят 4 милиона долара, голяма част от които отиват за хонорара на Джак Никълсън.

Джак Никълсън винаги е бил първият избор на Милош Форман за ролята на Макмърфи. Снимачният график на актьора обаче е твърде натоварен - продуцентите са поставени пред ситуация да чакат няколко месеца, за да свърши снимките си по друг филм.

През това време екипът започва да се оглежда за потенциални заместители на Никълсън като Джийн Хекман или Марлон Брандо. Единственият актьор, когото не обсъждат, е Кърк Дъглас.

"Някак си всички усещахме, без дори да го обсъждаме помежду си, че Кърк Дъглас вече е твърде възрастен за тази роля", казва Милош Форман.

"Разбира се, че още исках да играя Макмърфи. Но не исках да поставям никакви условия за създаването на филма. Трябваше да го направят такъв, какъвто те си го представяха", казва по-късно Кърк Дъглас.

Луиз Флечър е привлечена в ролята на сестра Рачет след пет поредни и категорични отказа от по-възрастни актриси като Ан Банкрофт, Елън Бърнстийн, Колийн Дюхърст, Джералдин Пейдж и Анджела Лансбъри.

"Не забравяйте, че по онова време не беше политически коректно жените да играят роли на злодеи. Това беше самото начало на феминисткото движение", напомня Майкъл Дъглас.

Джак Никълсън препоръчва Флечър, след като я гледа в криминалната драма "Крадци като нас" на Робърт Олтман. Това е първата й роля след прекъсване от над 10 години. Образът й на безскрупулна убийца кара Никълсън да разбере, че именно тя е правилният избор за ролята в "Полет над кукувиче гнездо".

През януари 1975 г. екипът пристига в Държавната болница на Орегон в Сейлъм, където започва снимачният период от 11 седмици. Директорът на болницата препоръчва на продуцентите да използват някои от пациентите му - смята, че участието във филма би им подействало терапевтично.

Форман признава, че съжителството с психично болните пациенти е променило светогледа на всички от екипа.

По време на снимките Джак Никълсън става свидетел на електрошокова терапия на пациенти в най-високо охраняваното крило на болницата. Атмосферата от психиатрията се впива в съзнанието му в продължение на десетилетия.

Още в първия ден екипът се сблъсква с още един проблем - недоволството на автора Кен Киси. Писателят дава интервю, в което го питат дали ще посети снимачната площадка на "Полет над кукувиче гнездо". Отговорът на Киси: "Има ли майката ръководна роля по време на аборта си?"

Според Бо Голдман, реакцията на Кен Киси е провокирана преди всичко от това, че собственият му сценарий не е използван за снимките - а не от това, че книгата се адаптира за киното. Писателят дори завежда дело срещу продуцентите. Както се шегува Голдман: "После нямаше никакъв проблем да прибере парите от авторските си права".

Кен Киси твърди, че никога не е гледал филма и смята това свое решение за "едно от най-умните неща, които е правил в живота си".

Зенц и Дъглас привличат United Artist за разпространението на филма, а поради слабите очаквания за печалба студиото се съгласява на доста изгодна сделка. Компанията не подозира, че филмът, заснет за 4 милиона долара, ще донесе приходи от почти 200 милиона само на вътрешния пазар и ще се окаже вторият най-касов филм на годината след "Челюсти".

Благодарение на слабия интерес преди заснемането на продукцията, създателите на "Полет над кукувиче гнездо" успяват да получат по-голямата част от печалбата от филма си.

Форман си спомня колко щастлив е бил, че най-после ще си плати сметките в хотел "Челси". Заради успеха на "Полет над кукувиче гнездо" Чехословакия разрешава на двамата му синове - Петер и Матей - да посетят САЩ, за да присъстват с него на наградите "Оскар". Режисьорът вижда синовете си за първи път раздялата преди осем години.

Според Кърк Дъглас обаче истинският успех на филма е бил в показното възмездие срещу всички, които са отхвърляли потенциала на филма.

Няколко години по-късно Дъглас пише в автобиографията си: "Кукувичето гнездо" е едно от най-големите разочарования в живота ми. Този филм ми донесе повече пари от която и да е продукция, в която съм играл. С удоволствие бих върнал всеки цент, ако можеше да получа тази роля".

Oще: джак никълсън  кърк дъглас  луиз флечър  майкъл дъглас  милош форман  полет над кукувиче гнездо  филми с пет оскара 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

2 e-mil | 16.04.201820:03

Е, статията не казва, че "по-голямата част от събраните 4 млн. са отишли за хонорар на Никълсън", а казва, че е голяма част от тях.
Никълсън получава 1 млн хонорар + процент от приходите. Тоест частта си е голяма - почти 25% от бюджета, който е малко над 4 млн (някъде казват, че е 3 млн, другаде - че е 4,4 млн, а Майкъл Дъглас казва, че е малко над 4).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 16.04.201817:36

Филмът е толкова сполучлив, че може да данесе увреждания. В смисъл, пресъздава някои толкова драматични събитията по такъв начин, че действително може да се окаже неблагоприятен за душевното здраве.
В статията има един момент, който малко ме изненада; че по-голямата част от събраните 4 млн. са отишли за хонорар на Джак Никълсън. От друга страна просто не бих могъл да си представя друг актьор от неговото поколение да изпълни тази роля.
Малко в страни от драмата около избора на актьори и продуцент остава мнението на Кен Киси. В статията не се споменава, но романа е писан по време или малко след годините на маккартизма, който за американците е бил нещо на равносилно на сталинизма за руснаците. И вероятно Кен Киси е искал да вмъкне някои от своите възгледи относно маккартизма, което не му се е отдало и той е реагирал отрицателно.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани