Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

20 дизайна, които промениха модерния свят

В галерията можете да видите някои от примерите за интелигентни произведения на дизайнери, които са се превърнали в икони на модерната култура
Сутиенът, 1910 г.
Дизайнер: Карес Кросби

Сутиенът може и да не е най-ефективният продукт от гледна точка на удобството на женските гърди, но е най-привлекателният. Дреха с формата на сутиена е била известна още от времето на древните египтяни, нейни вариации продължават да се появяват през вековете. Едва през 19 век обаче сутиените започват да заменят задушаващите корсети, които дотогава са основен фактор за формата на жените.
Старите сутиени обаче имат тази особеност, че по-скоро целят да скрият формите на женския бюст под цяло покривало. През 1910 г. Карес Кросби решава да импровизира със собствения си сутиен, като разделя плата и го оформя по гърдите. Така за първи път се появява профила на модерната жена.
Бутилката на Coca-Cola, 1915 г. 
Дизайнер: Александер Самюелсон 

През 1915 г. собствениците на Coca-Cola решават, че имат нужда от уникална бутилка, която да ги отличи от всички останали конкуренти. Целта е формата на бутилката да бъде толкова разпознаваема ("дори сляп човек да я идентифицира"), така че да създаде безценна търговска автономност. 

Прочутата бутилка, която може да се нарече една от най-успешните опаковки на всички времена, е вдъхновена от съставките на самата напитка. За вдъхновение са използвани изображения на ядките от дървото кола и листата на кока, взети от "Енциклопедия Британика". Образите са синтезирани в обща форма, която напомня за извивките на женско тяло. Създателят на бутилката не е някой прочут дизайнер, а шведският стъклар Александер Самюелсон от Индиана. Снимка: Coca Cola
Бутилката на Coca-Cola, 1915 г.
Дизайнер: Александер Самюелсон

През 1915 г. собствениците на Coca-Cola решават, че имат нужда от уникална бутилка, която да ги отличи от всички останали конкуренти. Целта е формата на бутилката да бъде толкова разпознаваема ("дори сляп човек да я идентифицира"), така че да създаде безценна търговска автономност.
Прочутата бутилка, която може да се нарече една от най-успешните опаковки на всички времена, е вдъхновена от съставките на самата напитка. За вдъхновение са използвани изображения на ядките от дървото кола и листата на кока, взети от "Енциклопедия Британика". Образите са синтезирани в обща форма, която напомня за извивките на женско тяло. Създателят на бутилката не е някой прочут дизайнер, а шведският стъклар Александер Самюелсон от Индиана.
Фотоапаратът Ur-Leica, 1914 г. 
Дизайнер: Оскар Барнак 


Преди появата на Leica, професионалните фотоапарати приличат повече на индустриална апаратура, отколкото на продукт за лично ползване - използват неудобни фотографски плаки, имат нужда от физическа поддръжка с допълнителен триножник. Оскар Барнак променя този модел завинаги. 

Барнак е запален фотограф, който обаче страда от астма и се затруднява изключително много от влаченето на периферните аксесоари за апарата си. Затова той създава компактни касети от 35 мм филм, заимстван от кинематографичните камери, които позволяват множество експозиции. Той е и създателят на взаимозаменяемите лещи на Leica. Фотоапаратът му е техническа иновация, която е лека, преносима и модулна. Това е първата крачка към реалността на съвременната фотожурналистика. Снимка: Leica
Фотоапаратът Ur-Leica, 1914 г.
Дизайнер: Оскар Барнак

Преди появата на Leica, професионалните фотоапарати приличат повече на индустриална апаратура, отколкото на продукт за лично ползване - използват неудобни фотографски плаки, имат нужда от физическа поддръжка с допълнителен триножник. Оскар Барнак променя този модел завинаги.
Барнак е запален фотограф, който обаче страда от астма и се затруднява изключително много от влаченето на периферните аксесоари за апарата си. Затова той създава компактни касети от 35 мм филм, заимстван от кинематографичните камери, които позволяват множество експозиции. Той е и създателят на взаимозаменяемите лещи на Leica. Фотоапаратът му е техническа иновация, която е лека, преносима и модулна. Това е първата крачка към реалността на съвременната фотожурналистика.
Pavillon de l`Esprit Nouveau
Дизайнер: Льо Корбюзие

Архитектът от швейцарско-френски произход Шарл Едуар Жанре избира псевдонима "Льо Корбюзие" за свое бойно име във войната срещу носталгията. Повечето от най-известните и красиви иновации (но и от проблемите на модерната архитектура) са свързани с неговата любов към бетона и машините. Льо Корбюзие смята, че домът трябва да бъде "машина за живеене".
Най-прочутият манифест на пуризма му е т.нар. Pavillon de l`Esprit Nouveau, показан на Парижкото изложение през 1925 г. С него Льо Корбюзие демонстрира визията си за бъдещето, която макар и остаряла, все още е неизличима в колективната памет.
Чашата Duralex Picardie, 1927 
Дизайнер: Duralex

Французите са особено добри в създаването на битови продукти с особен чар, т.е. в превръщането на една съвсем обичайна вещ в нещо красиво. Чашката за кафе на Duralex Picardie е "вечна" във всеки смисъл на думата. Не само защото е известна със здравина на закаленото си стъкло, но и заради непреходния й стил. 

Picardie се появява в пика на модернистичното движение през 1927 г., но дизайнът на модела напомня за формата на бокалите от 18 век. Чашата се предлага в различни размери, приятна е за държане и няма нужда от каквито и да е подобрения. Най-добрият начин да й се насладите е с бутилка френско вино. Снимка: Duralex
Чашата Duralex Picardie, 1927 Дизайнер: Duralex

Французите са особено добри в създаването на битови продукти с особен чар, т.е. в превръщането на една съвсем обичайна вещ в нещо красиво. Чашката за кафе на Duralex Picardie е "вечна" във всеки смисъл на думата. Не само защото е известна със здравина на закаленото си стъкло, но и заради непреходния й стил.
Picardie се появява в пика на модернистичното движение през 1927 г., но дизайнът на модела напомня за формата на бокалите от 18 век. Чашата се предлага в различни размери, приятна е за държане и няма нужда от каквито и да е подобрения. Най-добрият начин да й се насладите е с бутилка френско вино.
Картата на метрото в Лондон, 1931
Дизайнер: Хари Бек

Градският транспорт на Лондон е една от най-добрите обществени услуги на Великобритания през 30-те години. Ръководителят на службата Франк Пик пръв решава, че е нужно да се направи ясна илюстрация на линиите на автобусите и подземната железница.
Дотогава картата на метрото е географски точна, но практически неизползваема. Повечето станции са концентрирани в центъра на Лондон, а разположението им върху мащаба на градската карта е толкова близко, че разчитането на имената става невъзможно. Хари Бек осъзнава, че първостепенната нужда на пътниците не е топографската коректност, а информацията за възможните връзки. Затова той променя мащабите и илюстрира метролиниите схематично, подобно на електрическа мрежа. Картата на Бек се превръща в световен стандарт за графична яснота.
Столът CH24, 1949 г.
Дизайнер: Ханс Вегнер

Син на скромен обущар, Ханс Вегнер внася артистичен поглед в дизайна на столовете. Ако има човек, който да представлява най-добре датския модернизъм, това е Вегнер.
CH24, показан първо през 1949 г., е първата колаборация между дизайнера и производителя на мебели от Копенхаген Карл Хансен. Моделът е вдъхновен от стари снимки на датски търговци, седящи върху китайски столове от династията Минг. Скоро след това CH24 се превръща в икона на дизайна.
Куфарът Rimowa, 1950 г.
Дизайнер: Rimowa

През 1919 г. Хуго Юнкерс създава F13, първият самолет, изцяло изработен от метал. Машината е пример за техническия прогрес във всяко отношение. 31 години по-късно Rimowa представя алуминиев куфар с "ребра", които напомнят за дизайна на стария F13 на Юнкерс. Оттогава Куфарът се превръща в световен стандарт в производството на пътнически аксесоари, "леки като перо, но стабилни". Дизайнът му се подобрява през годините, но замисълът остава относително непроменен. Това е перфектен екземпляр на германската инженерна мисъл и производствено качество. Снимка: Getty Images
Куфарът Rimowa, 1950 г.
Дизайнер: Rimowa

През 1919 г. Хуго Юнкерс създава F13, първият самолет, изцяло изработен от метал. Машината е пример за техническия прогрес във всяко отношение. 31 години по-късно Rimowa представя алуминиев куфар с "ребра", които напомнят за дизайна на стария F13 на Юнкерс. Оттогава Куфарът се превръща в световен стандарт в производството на пътнически аксесоари, "леки като перо, но стабилни". Дизайнът му се подобрява през годините, но замисълът остава относително непроменен. Това е перфектен екземпляр на германската инженерна мисъл и производствено качество.
Грамофонът Braun SK4, 1956 г.
Дизайнери: Дитер Рамс и Ханс Гугелот

Един от символите на т.нар. Wirtschaftswunder (икономическо чудо) на Германия след Втората световна война е Braun, компанията за електроуреди от Франкфурт. Дитер Рамс започва да работи като майстор на шкафове. 
Вдъхновявайки се от рационалността и естетиката на Баухаус, Рамс първо изработва дизайна на белия сандък, а после решава да монтира капака от прозрачно акрилно стъкло (заради него грамофонът получава псевдонима "Schneewittchenssarg" или "ковчегът на Снежанка").  

Няма по-добър монумент в чест на епохата на електромеханиката от SK4 - красив, изчистен, с добри пропорции, желан атрибут за всеки дом. Снимка: Wikimedia
Грамофонът Braun SK4, 1956 г.
Дизайнери: Дитер Рамс и Ханс Гугелот

Един от символите на т.нар. Wirtschaftswunder (икономическо чудо) на Германия след Втората световна война е Braun, компанията за електроуреди от Франкфурт. Дитер Рамс започва да работи като майстор на шкафове. Вдъхновявайки се от рационалността и естетиката на Баухаус, Рамс първо изработва дизайна на белия сандък, а после решава да монтира капака от прозрачно акрилно стъкло (заради него грамофонът получава псевдонима "Schneewittchenssarg" или "ковчегът на Снежанка").
Няма по-добър монумент в чест на епохата на електромеханиката от SK4 - красив, изчистен, с добри пропорции, желан атрибут за всеки дом.
Сателитът Спутник, 1957 г.
Дизайнер: Сергей Корольов

Космическата надпревара между САЩ и СССР е един от най-значимите елементи в сблъсъка между двата гиганта в епохата на Студената война. А един от най-интересните му символи е Спутник - първият изкуствен сателит в орбита около Земята. Дизайнерът му Сергей Корольов иска не само да постигне практичност, но и красота. Технологията се превръща в изкуство, а Спутник е крайният продукт - лека сфера с диаметър под 60 см и четири антени, наподобяващи опашка на комета. Това е един от незабравимите символи на космическите изследвания. Снимка: Getty Images
Сателитът Спутник, 1957 г.
Дизайнер: Сергей Корольов

Космическата надпревара между САЩ и СССР е един от най-значимите елементи в сблъсъка между двата гиганта в епохата на Студената война. А един от най-интересните му символи е Спутник - първият изкуствен сателит в орбита около Земята. Дизайнерът му Сергей Корольов иска не само да постигне практичност, но и красота. Технологията се превръща в изкуство, а Спутник е крайният продукт - лека сфера с диаметър под 60 см и четири антени, наподобяващи опашка на комета. Това е един от незабравимите символи на космическите изследвания.
Черното такси Austin FX4, 1958 
Дизайнер: Ерик Бейли

Последните таксита с конски впряг в Лондон са изтеглени едва през 1947 г. Единадесет години по-късно компанията Austin представя своя FX4 - оригиналното черно такси, символ на транспорта в британската столица. 

Дизайнерът Ерик Бейли работи заедно с Carbodies, които произвеждат каросерията на модела. С дължина от 4,5 метра таксито може да побере петима пасажери, шофьор и багаж. Автомобилът лесно се адаптира към пътищата на Лондон, а скоро всеки жител и посетител на града усеща сигурността, което обемната кабина осигурява. Снимка: Getty Images
Черното такси Austin FX4, 1958
Дизайнер: Ерик Бейли

Последните таксита с конски впряг в Лондон са изтеглени едва през 1947 г. Единадесет години по-късно компанията Austin представя своя FX4 - оригиналното черно такси, символ на транспорта в британската столица.
Дизайнерът Ерик Бейли работи заедно с Carbodies, които произвеждат каросерията на модела. С дължина от 4,5 метра таксито може да побере петима пасажери, шофьор и багаж. Автомобилът лесно се адаптира към пътищата на Лондон, а скоро всеки жител и посетител на града усеща сигурността, което обемната кабина осигурява.
Mini, 1959
Дизайнер: Алек Исигонис


Странно или не, моделът на Mini от 1959-а година е автомобилът, оказал най-голямо влияние върху дизайнерите. Да, модел T на Форд е първият и най-популярен автомобил, но никой не се е опитвал да го копира. А от края на 50-те насам всяка малка кола е своеобразна интерпретация на Мini. 

Творението на Алек Исигонис е безкомпромисно по отношение на иновативността си. То спестява пространство, двигателят му е монтиран напречно, скоростната кутия е скрита в калника. Диаметърът на гумите е само 10 цола, окачването е от гума, а интериорът е радикално опростен. Демократичен и модерен, Mini предсказва вълната на социалните и културни революции от следващото десетилетие и се превръща в първата малка кола за безкласовото общество. Снимка: Getty Images
Mini, 1959
Дизайнер: Алек Исигонис

Странно или не, моделът на Mini от 1959-а година е автомобилът, оказал най-голямо влияние върху дизайнерите. Да, модел T на Форд е първият и най-популярен автомобил, но никой не се е опитвал да го копира. А от края на 50-те насам всяка малка кола е своеобразна интерпретация на Мini.
Творението на Алек Исигонис е безкомпромисно по отношение на иновативността си. То спестява пространство, двигателят му е монтиран напречно, скоростната кутия е скрита в калника. Диаметърът на гумите е само 10 цола, окачването е от гума, а интериорът е радикално опростен. Демократичен и модерен, Mini предсказва вълната на социалните и културни революции от следващото десетилетие и се превръща в първата малка кола за безкласовото общество.
Мини полата, 1960
Дизайнер: Мери Куант

Мери Куант кръщава своя модел на скъсена пола "Mini" в чест на автомобила Mini Cooper, който описва като "оптимистичен, пълен с енергия, младежки, секси". Подобно на оригиналния автомобил на Исигонис, минижупът на Куант демократизира модата. Дрехата е изключително привлекателна за мъжкото око и се превръща в един от символите на момичетата в Лондон от 60-те. Късите поли добиват иконичен статут в илюстрациите на еротични комикси, а женските крака се превръщат в символ на свободата и сексуалната революция. Снимка: Getty Images
Мини полата, 1960
Дизайнер: Мери Куант
Мери Куант кръщава своя модел на скъсена пола "Mini" в чест на автомобила Mini Cooper, който описва като "оптимистичен, пълен с енергия, младежки, секси". Подобно на оригиналния автомобил на Исигонис, минижупът на Куант демократизира модата. Дрехата е изключително привлекателна за мъжкото око и се превръща в един от символите на момичетата в Лондон от 60-те. Късите поли добиват иконичен статут в илюстрациите на еротични комикси, а женските крака се превръщат в символ на свободата и сексуалната революция.
Корицата на Sgt. Pepper, 1967
Дизайнер: Джан Хоуторн и Питър Блейк

Sgt. Pepper на Бийтълс от 1967 г. е първият концептуален албум, който завинаги размива границите между популярната и "сериозната" музика. Художникът Питър Блейк получава задачата да изработи графичния дизайн за обложката и създава диво еклектичен фотомонтаж, оригинален и вдъхновяващ като музиката, която "опакова". Във всеки аспект това е върховен момент в поп-културата.
Сгъваемото колело Brompton, 1979 г. 
Дизайнер: Андрю Ричи

Оригиналният велосипед е толкова близо до перфектността, че почти не се налага да бъде радикално променян през годините. Докато Андрю Ричи не регистрира патента си за колелото Brompton. Кръстено е на лондонското гробище край Кенсингтън и Челси, към което се е откривала гледка от прозореца на дизайнера. Това е първият успешен модел на сгъваем велосипед, лесно преносим и компактен. Без теоретични познания, без компютри и с типичния британски емпиричен подход, РИчи разработва сложната геометрия на малкия велосипед на кухненската маса у дома. Почти 40 години по-късно конкурентите на Brompton все още не могат да настигнат неговата класа. Снимка: Getty Images
Сгъваемото колело Brompton, 1979 г.
Дизайнер: Андрю Ричи

Оригиналният велосипед е толкова близо до перфектността, че почти не се налага да бъде радикално променян през годините. Докато Андрю Ричи не регистрира патента си за колелото Brompton. Кръстено е на лондонското гробище край Кенсингтън и Челси, към което се е откривала гледка от прозореца на дизайнера. Това е първият успешен модел на сгъваем велосипед, лесно преносим и компактен. Без теоретични познания, без компютри и с типичния британски емпиричен подход, РИчи разработва сложната геометрия на малкия велосипед на кухненската маса у дома. Почти 40 години по-късно конкурентите на Brompton все още не могат да настигнат неговата класа.
Sony Walkman, 1981
Дизайнер: Нобутоши Кихара

Уокменът на Sony e един от шедьоврите на японския дизайн. Макар да е аналогово устройство, то предсказва бъдещето на дигиталната революция - индивидуализиран, лесен за ползване във всички условия инструмент, който дава възможност на потребителя да се отдаде на личното си пространство. Стремежът към компактната миниатюрна форма на касетофона черпи вдъхновение от японската култура, а марката Walkman се превръща в нарицателно за цялата индустрия. Снимка: Getty Images
Sony Walkman, 1981
Дизайнер: Нобутоши Кихара

Уокменът на Sony e един от шедьоврите на японския дизайн. Макар да е аналогово устройство, то предсказва бъдещето на дигиталната революция - индивидуализиран, лесен за ползване във всички условия инструмент, който дава възможност на потребителя да се отдаде на личното си пространство. Стремежът към компактната миниатюрна форма на касетофона черпи вдъхновение от японската култура, а марката Walkman се превръща в нарицателно за цялата индустрия.
Разделителят Carlton, 1981
Дизайнер: Еторе Сотсас

Сотсас е един от най-великите представители на италианското поствоенно поколение дизайнери, същото поколение, което създава шедьоври като мотопеда Веспа и Фиат 500. Дизайните му на офис мебели за Olivetti през 50-те и 60-те години са сред най-радикалните и красиви творения. През 1981 г. Сотсас събира група от студенти и асистент, с които започват да работят по мебели за дома със странни, ирационални, "несериозни" форми. "Защо домовете трябва да са статични храмове?", пита Сотсас и представя разделителя Carlton. Снимка: Getty Images
Разделителят Carlton, 1981
Дизайнер: Еторе Сотсас

Сотсас е един от най-великите представители на италианското поствоенно поколение дизайнери, същото поколение, което създава шедьоври като мотопеда Веспа и Фиат 500. Дизайните му на офис мебели за Olivetti през 50-те и 60-те години са сред най-радикалните и красиви творения. През 1981 г. Сотсас събира група от студенти и асистент, с които започват да работят по мебели за дома със странни, ирационални, "несериозни" форми. "Защо домовете трябва да са статични храмове?", пита Сотсас и представя разделителя Carlton.
Логото на FedEx, 1994 г.
Дизайнер: Линдън Лийдър

През 1994 г. графичният дизайнер Линдън Лийдър получава поръчка за изработката на ново лого за логистичната компания Federal Express. За целите на проекта решава да експериментира с два от любимите си шрифтове - Futura Bold и Univers 67. След като съкращава двете думи от името на компанията до FedEx, изведнъж обръща внимание, че в логото се появява стрела. Логото на FedEx е една от най-успешните случайности в историята на графичния дизайн. Едва ли някога ще бъде заменено, но със сигурност няма да бъде подобрено.
Столът Laleggera, 1996 г.
Дизайнер: Рикардо Блумер

Дизайнерите винаги са искали да създадат уникален модел на стол, въпреки че историята на индустрията е достатъчно богата на отлични екземпляри. И все пак дизайнът на стол е нещо като "свещен Граал" за професионалистите. Повечето опити за подобряване на визията и практичността са напразни, разбира се. Но през 1996 г. Рикардо Блумер прави Laleggera - един от малкото съвременни примери за мебелен дизайн, който обещава да придобие класически статус след десетилетия. Блумер използва най-новите производствени технологии, за да постигне както практическо, така и естетическо предимство спрямо своето вдъхновение - моделът Leggera на Джио Понти. Резултатът е елегантен и изключително лек стол, най-оригиналният дизайн в тази сфера за 50 години.
iPhone, 2007 г. 
Дизайнер: Джонатан Айв


За интеграцията на телефони и компютри се говори още от 70-те години на ХХ век, но нищо забележително не се получава, докато Стийв Джобс не се заема със задачата. Оригиналният iPhone от 2007 г. успява да промени начина, по който хората мислят и работят. И все пак нищо нямаше да бъде същото, ако не беше превъзходната работа на дизайнера Джонатан Айв. 

iPhone се превръща в икона на новата технологична религия, но ползва вдъхновение от класическите работи на Дитер Рамс и германския дизайн от 50-те. Дизайнът на устройството изглежда скромен, но е монументален. Няма нужда от добавки, няма нужда от изчистване на излишни елементи. Снимка: getty images
iPhone, 2007 г.
Дизайнер: Джонатан Айв

За интеграцията на телефони и компютри се говори още от 70-те години на ХХ век, но нищо забележително не се получава, докато Стийв Джобс не се заема със задачата. Оригиналният iPhone от 2007 г. успява да промени начина, по който хората мислят и работят. И все пак нищо нямаше да бъде същото, ако не беше превъзходната работа на дизайнера Джонатан Айв.
iPhone се превръща в икона на новата технологична религия, но ползва вдъхновение от класическите работи на Дитер Рамс и германския дизайн от 50-те. Дизайнът на устройството изглежда скромен, но е монументален. Няма нужда от добавки, няма нужда от изчистване на излишни елементи.

Дизайнът - също като киното или рок-музиката - е уникална характеристика на днешната цивилизация. А най-добрите дизайни променят правилата на играта завинаги.

Но кои са те? И как да ги различаваме в свят, в който самото значение на думата "дизайн" е изхабено заради неразбиране, клишета или злоупотреба със смисъла му с цел да се оправдае създаването на безумно надценени стоки без особена добавена стойност. Както казва създателят на iPhone Джонатан Айв - дизайнът е онази специална грижа и внимание, които се влагат в успешните продукти.

Терминът "дизайн" произлиза от италианския глагол disegno, което означава "рисувам". Както на италиански, така и на английски обаче тази дума има и второ, преносно значение - "намерение, цел, план, който стои в основата на дадено действие, факт или предмет".

Дизайнът е рисунка с цел. Това е умението да направиш обикновените вещи по-практични, но и по-красиви.

Съвременното разбиране за дизайна е резултат от индустриалната революция, когато масовото производство превръща мултиплицирането на идеите в реалност. Потребителската култура заменя високата култура като основна сила в човешките дела.

Дизайнът се случва благодарение на някои от най-големите иновации на последните векове - от систематичната организация на знанията, която започва още от печатната машина на Гутенберг, през индустриализацията на енергията с изобретяването на първите двигатели и променливия ток, до момента, в който обществата се развиват до степен, в която хората могат да си купуват продукти не само за да оцеляват, а и за да изразяват себе си чрез притежанията си.

Желанието надделява над нуждата.

Дизайнът трябва да е практичен, но в него е задължително да има и поезия, и фантазия. Когато философът Ролан Барт вижда за първи път Citroen DS на автомобилния салон в Париж през 1955 г., той пише есе, в което сравнява колата с "най-добрия посланик от света, който превъзхожда природата" и я нарича "новия Наутилус".

Може би дизайнът е точно това - създадена от човека култура, която подобрява дефицитите на естествения свят. Природата никога не е имала нужа от куфар.

В галерията можете да видите някои от примерите за интелигентни произведения на дизайнери, които са се превърнали в икони на модерната култура.

 

Най-четените