Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато телефоните бяха с шайба

1. Телефон със шайба

"Какво е това?", би попитал някой първокласник, когато види "истински" телефон. От онези класическите - черен, бежов или млечнозелен на цвят, с огромна слушалка, навъртян като свинска опашка кабел и шайба вместо бутони. Не е нужно да се напъвате, за да си спомните характерния звук, който се чуваше докато шайбата се връщаше на стартова позиция след всяка набрана цифра. А при грешка нямаше бутон за изтриване, а всичко започваше отначало, което можеше да превърне набирането на по-дълъг номер в доста сериозно предизвикателство. Ако изнамерите една такава класика на тавана си и я покажете на някой под 15 години, може доста да се позабавлявате с опитите му да набере случаен номер. Снимка: Pixabay
1. Телефон със шайба

"Какво е това?", би попитал някой първокласник, когато види "истински" телефон. От онези класическите - черен, бежов или млечнозелен на цвят, с огромна слушалка, навъртян като свинска опашка кабел и шайба вместо бутони. Не е нужно да се напъвате, за да си спомните характерния звук, който се чуваше докато шайбата се връщаше на стартова позиция след всяка набрана цифра. А при грешка нямаше бутон за изтриване, а всичко започваше отначало, което можеше да превърне набирането на по-дълъг номер в доста сериозно предизвикателство. Ако изнамерите една такава класика на тавана си и я покажете на някой под 15 години, може доста да се позабавлявате с опитите му да набере случаен номер.
2. Телефонен указател

Не онзи списък с имена, имейли и телефони на познати, който се появява на екрана на смартфона ви, когато натиснете бутона "Контакти". Тук става дума за "the real deal" - дебелата книга с жълти корици, която години наред е била прозорец към света на всяко българско семейство. Телефонните указатели съдържаха хиляди имена, телефонни номера и адреси. Това всъщност беше един доста полезен предмет, поради което в някои домове се радваше и на специална позиция - винаги близо до телефона, а понякога и на специална масичка. По кориците на телефонния указател често имаше надраскани с молив и химикал поне няколко телефонни номера - тези на най-близките приятели, роднини и познати на собствениците му.
3. Дуплекс

Да си имаш собствена телефонна линия също беше лукс. Дуплексът при домашните телефони беше ситуация, при която два телефонни номера са закачени на обща линия. Най-често между съседи. Проблемът беше, че докато едните говорят по своя телефон, другите не можеха да използват техния си - защото той нямаше сигнал, а обажданията можеха да се направят след като съседите са приключили своя разговор. Стигало се е до абсурдни ситуации, скандали, спорове, засичания, пропуснати разговори и още, и още. Снимка: Pixabay
3. Дуплекс

Да си имаш собствена телефонна линия също беше лукс. Дуплексът при домашните телефони беше ситуация, при която два телефонни номера са закачени на обща линия. Най-често между съседи. Проблемът беше, че докато едните говорят по своя телефон, другите не можеха да използват техния си - защото той нямаше сигнал, а обажданията можеха да се направят след като съседите са приключили своя разговор. Стигало се е до абсурдни ситуации, скандали, спорове, засичания, пропуснати разговори и още, и още.
4. Уличен телефон

Намираш се в друг град и трябва спешно да направиш обаждане? Има решение за това. Намираш най-близкия уличен телефон, пъхаш картата си и набираш. Навсякъде по кабинката има драсканици и листчета с обяви, страничните стъкла са счупени, бутоните и слушалката са дом на толкова микроби, че е по-добре изобщо да не се замисляш за това. Нищо чудно и някоя дъвка да изненада ухото ти, ако не внимаваш и твърде бързо залепиш слушалката до него. Днес уличните телефони не са изчезнали напълно, но са по-скоро паметници на миналото; част от пейзажа, символизираща бързото развитие на комуникационните технологии. Снимка: Webcafe
4. Уличен телефон

Намираш се в друг град и трябва спешно да направиш обаждане? Има решение за това. Намираш най-близкия уличен телефон, пъхаш картата си и набираш. Навсякъде по кабинката има драсканици и листчета с обяви, страничните стъкла са счупени, бутоните и слушалката са дом на толкова микроби, че е по-добре изобщо да не се замисляш за това. Нищо чудно и някоя дъвка да изненада ухото ти, ако не внимаваш и твърде бързо залепиш слушалката до него. Днес уличните телефони не са изчезнали напълно, но са по-скоро паметници на миналото; част от пейзажа, символизираща бързото развитие на комуникационните технологии.
5. Първите мобифони

"Шефе, търсят те по мобифона" не е само начална реплика от една доста стара песен, но и описание за времена, в които мобилният телефон беше рядкост - символ на престиж, а в някои случаи и на дълбоки джобове заради не особено легален бизнес. Днес мобилните телефони са навсякъде около нас, поради което не можем да оценим истински революцията, която представляват. Първият мобилен телефон, който може да бъде държан в ръка, е представен от Motorola през 1973-а и тежи цели 2 килограма. Опитайте се да държите бутилка с газирана напитка до ухото си 5 минути и вероятно ще пресъздадете усещането. Мобифонът беше гъзарски аксесоар не само у нас, но навсякъде по света - иконични са кадрите на Майкъл Дъглас с неговия телефон във филмовата класика "Уолстрийт" (на снимката: героят на Чарли Шийн също се възползва от "удобствата" на мобилната комуникация). Снимка: IMDB
5. Първите мобифони

"Шефе, търсят те по мобифона" не е само начална реплика от една доста стара песен, но и описание за времена, в които мобилният телефон беше рядкост - символ на престиж, а в някои случаи и на дълбоки джобове заради не особено легален бизнес. Днес мобилните телефони са навсякъде около нас, поради което не можем да оценим истински революцията, която представляват. Първият мобилен телефон, който може да бъде държан в ръка, е представен от Motorola през 1973-а и тежи цели 2 килограма. Опитайте се да държите бутилка с газирана напитка до ухото си 5 минути и вероятно ще пресъздадете усещането. Мобифонът беше гъзарски аксесоар не само у нас, но навсякъде по света - иконични са кадрите на Майкъл Дъглас с неговия телефон във филмовата класика "Уолстрийт" (на снимката: героят на Чарли Шийн също се възползва от "удобствата" на мобилната комуникация).
6. Nokia 3310

Отиваме малко по-напред във времето, когато да имаш мобилен телефон вече не беше някаква уникална рядкост. Един от най-разпространените телефони не само по света, но и у нас беше класическият Nokia 3310. 126 милиона бройки са продадени от този апарат, а с годините той придоби и култов статус, заради което през 2017-а беше пусната и негова обновена версия. Нищо обаче не може да се мери с оригинала, който се предаваше от поколение на поколение - когато родителите/баткото/каката получеха нов телефон, старият отиваше към по-малкото дете. А за онези времена (началото на новото хилядолетие), телефонът си имаше всичко - калкулатор, хронометър, възможност за писане на смс-и и, разбира се, игри. И като стана дума за игри... Снимка: Getty Images
6. Nokia 3310

Отиваме малко по-напред във времето, когато да имаш мобилен телефон вече не беше някаква уникална рядкост. Един от най-разпространените телефони не само по света, но и у нас беше класическият Nokia 3310. 126 милиона бройки са продадени от този апарат, а с годините той придоби и култов статус, заради което през 2017-а беше пусната и негова обновена версия. Нищо обаче не може да се мери с оригинала, който се предаваше от поколение на поколение - когато родителите/баткото/каката получеха нов телефон, старият отиваше към по-малкото дете. А за онези времена (началото на новото хилядолетие), телефонът си имаше всичко - калкулатор, хронометър, възможност за писане на смс-и и, разбира се, игри. И като стана дума за игри...
7. Змията

В метрото можете да видите хора на всякаква възраст да ползват смартфоните си като игрови конзоли. Играят бойни игри със спираща дъха визия, развиват базите си в стратегии, цъкат Hearthstone и т.н. В магазините с app-ове за Android и iOS могат да се намерят хиляди игри. Повечето от тях един ден ще бъдат забравени. Но ето че 20 години след като играта Snake се появява в телефоните на Nokia, тя все още е в спомените на милиони хора по света. Елементарният геймплей прави Snake лесна за научаване и изключително трудна за овладяване, особено в последните нива. Придвижването на изградената от точки змия по екрана и храненето й с други точки, за да расте все повече и повече, е занимавало часове наред и деца, и възрастни. А в някои неуспешни случаи е завършвало и с хвърляне на телефона...
8. Прехвърляне на песни с инфрачервена връзка

Класна стая. Два телефона са поставени един срещу друг на чина, а чертичките на дисплеите им, обозначаващи докъде е стигнало прехвърлянето, се движат едва-едва. В тях са вперени напрегнатите погледи на собствениците на телефоните. Те знаят, че дори малко мръдване може да прекъсне инфрачервената връзка и изпращането да бъде прекратено. Чрез инфрачервения порт на телефоните се прехвърляха песни, мелодии, снимки, а по-късно и игри. Нищо не ставаше за секунди, както е днес. Вместо това дори малките файлове изискваха търпение и добре позиционирани телефони. Но удоволствието от успешното прехвърляне беше голямо, а съдържанието - без значение дали е било песен, картинка или игра - изключително ценно. Нещо, което днешните ученици, разглезени с бърз мобилен интернет и масово разпространени Wi-Fi мрежи, трудно биха разбрали. Снимка: YouTube
8. Прехвърляне на песни с инфрачервена връзка

Класна стая. Два телефона са поставени един срещу друг на чина, а чертичките на дисплеите им, обозначаващи докъде е стигнало прехвърлянето, се движат едва-едва. В тях са вперени напрегнатите погледи на собствениците на телефоните. Те знаят, че дори малко мръдване може да прекъсне инфрачервената връзка и изпращането да бъде прекратено. Чрез инфрачервения порт на телефоните се прехвърляха песни, мелодии, снимки, а по-късно и игри. Нищо не ставаше за секунди, както е днес. Вместо това дори малките файлове изискваха търпение и добре позиционирани телефони. Но удоволствието от успешното прехвърляне беше голямо, а съдържанието - без значение дали е било песен, картинка или игра - изключително ценно. Нещо, което днешните ученици, разглезени с бърз мобилен интернет и масово разпространени Wi-Fi мрежи, трудно биха разбрали.

Стоиш в дома си и обикаляш нервно около свещената масичка, върху която стои домашният телефон. Чакаш да ти се обади момчето или момичето, с което си се разбрал/а да се чуеш. В един момент решаваш, че ще направиш първата крачка.

Вдигаш телефона и посягаш към шайбата (да, шайбата), но разбираш, че съседът отново е запушил линията. Бесен затваряш телефона - не с приплъзване на палеца, а с трясък на слушалката.

Това е ситуация, която много от днешните тийнейджъри не могат да си представят. Може би са виждали нещо подобно само на филм. За тях комуникацията по телефона е нещо лесно, достъпно, почти безпроблемно. Където и да се намират е нужно само да бръкнат в джоба си, да докоснат стъкления екран няколко пъти и могат да се свържат с когото пожелаят. "Невежеството е блаженство", наистина.

Не са чак толкова далеч в миналото времената, в които телефонната комуникация не беше толкова проста. А понякога забравяме и историята, довела до това да можем да комуникираме помежду си от далечно разстояние. Всичко започва още на 10 март 1876 г., когато Александър Греъм Бел успява да накара своят телефонен апарат да проработи. Първите думи, предадени по телефона, гласят: "Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя" и са насочени са към Томас Уотсън - асистентът на Бел, който е в други край на линията в съседна стая.

Над 140 години по-късно животът без телефон изглежда немислим. Възможността да чуеш всекиго в почти всяка точка на планетата и във всеки един момент е нещо, което отдавна вече сме приели за даденост.

Развитието на мобилните технологии премахнаха стационарността на телефоните, вкараха ги в джобовете ни, а впоследствие ги превърнаха и в миниатюрни компютри. Днес смартфоните постоянно са в ръцете ни и ги приемаме за даденост.

Но макар учениците да нямат спомен за свят без мобилните телефони, родените през миналото хилядолетие са запомнили поне нещичко. Как се е стигало до скандали, че някой говори твърде дълго и запушва линията, как набирането не ставаше с бутони или докосване, как за да позвъниш от улицата, наблизо трябваше да има кабинка...

В нашата галерия ви припомняме някои славни особености на ползването на телефон през 80-те и 90-те години на миналия век.

Неща, които много възрастни са забравили, и за които много деца дори не подозират. Сетете се пак за тях следващия път, когато гледате някой клип от YouTube на смартфона си или говорите с някой приятел от най-затънтеното място в страната, където сте отишли на пикник или почивка.

 

Най-четените