"Замръзнало, автентично, с керпичени къщи" - така ни го описва журналиста Мария Лазарова, която беше причината да обърнем внимание на иначе непознатото за масовия турист село Еленов дол. Тя е от планинарите, които обикалят неспирно из Свогенските забележителности, затова можем да ѝ се доверим, когато откроява него като едно от красивите кътчета на този район.
Селото се намира в планински район с живописен релеф в Софийска област, на 45 км североизточно от град Своге. Постоянното му население наброява едва около 70 души. При толкова малко жители вероятно се досещате, че това е от онези селца, в които ще бъдете гостоприемно посрещнати и някой местен със сигурност ще иска да сподели с носталгия колко живо е било преди.
Автобусен транспорт свързва Еленов дол с останалите населени места в района. А много пътечки ще ви отведат на приятна планинска разходка над селото, където възможностите за пикник са неизброими. Почти по права линия от центъра на селото например можете да стигнете до старинната римска крепост "Латинско кале", или поне до останките от нея. Оттам се открива невероятна гледка към близката река Габровница. От билото на носообразното възвишение има отлична видимост към почти цялата долина на реката. А самата крепост ще ви впечатли с това, че строителите ѝ са са съчетали естествените форми на скалите с издигането на крепостните стени. Съвсем наблизо се намира и манастир "Седемте престола", за който вече сме ви разказвали и който с две ръце гласуваме също да посетите.
Ако чуете някой да казва, че това е едно от най-красивите родопски села, не се учудвайте. Населените места в региона се славят с неустоими гледки, чист въздух и типичните тесни улички, но Ситово има няколко отличителни белези. Сред тях е, че за историята му свидетелстват рунообразни знаци, изсечени в скалите, на около 50 метра над пътя. Наричат го Ситовски надпис и според него селото има история от над 2000 години, а още преди да бъде създаден Пловдив тук се е водил уседнал начин на живот.
Жителите днес са едва 70. Разказват обаче за славни моменти, които селото е преживяло, както и за помохамеданчването през XVII век. Мнозина тогава са се скрили в горите наоколо, а години по-късно местното население успяло да изсели българо-мохамеданите, като по тази начин запазва християнския облик на Ситово.
Предимно каменни са и къщичките, стъпаловидно наредени по планинския склон, по-старите от които са покрити с тикли. По-нови вили по склоновете пък свидетелстват, че мястото е предпочитано за отдих на хора от близките градове. И още нещо, което всъщност е малко неочаквано за родопско село - на площада може да си отдъхнете в кафене, чиято фасада създава настроение, сякаш сте се отбили за еспресо в Италия.
Рязко сменяме посоката, за да ви пратим почти на границата с южните ни съседки Гърция и Турция. А именно в едно село до Ивайловград с името Хухла (срещно и Хохла - клокочещ извор на старогръцки). Всъщност, ако за някои от вас то е познато, вероятно е заради твърденията за паранормални явления покрай селото и мистериите, които му се приписват.
Местните си спомнят разкази на своите баби и прабаби как от хълма "Свети Илия" излизало огромно светещо кълбо. Или как светещ сноб "влизал" в същия този хълм. Обяснението на уфолозите е, че това е свързано с магнитна аномалия в района, но местните са категорични, че мястото е специално. Битува схващане, че качиш ли се на хълма, всичко се оправя - и болести, и настроение.
Причината за това може и да не е толкова мистериозна - от върха на свещения хълм се открива разкошна гледка към най-близките до границата ни турско и гръцко село. Колко често човек може да надзърне при съседите съвсем законно, без физически да преминава граници? Там ще видите и отдавна пресъхнал кладенец, за който хора от близо и далеч вярват, че е имал лечебна вода. Но най-важното е, че гледката, в съчетание с чистия въздух, със сигурност ще ви заредят и ще подобрят настроението.
Освен мистерия, селото е пропито и с история. Самото възвишение е светилище, датирано от 12 век преди Христа. А спомен за него пази и параклисът "Свети Илия" над селото. Наблизо се намира и калето на Хухла, което според историци е средновековният замък Родостица, където отсядал цар Калоян при битките с латините край Одрин. До ден днешен продължават археологическите разкопки на хухленското кале. Интересно е да се види и водопадчето на Хармищанското дере, на около 400 метра под върха "Свети Илия". Всъщност местността около водопада представлява срутен вход на пещера, което подхранва вярванията, че това бил един от входовете към подземния град.
Не може сред красивите български села да не назовем и поне едно по Черноморието. Много бързо ще се търкулне времето до следващото лято, затова е полезно човек да знае, че има местенце, на което все още цари тишина и спокойствие. Това е Езерец и се намира съвсем на Север - на 5 км от Шабла.
При целия шум и презастрояване на морето, това село изглежда сякаш времето там е спряло. Но в хубия прочит на това понятие. Само на 2-3 км. от него има толкова красив девствен плаж, че си струва всеки ден да изминавате разстоянието, за да се потопите в спокойствие. Към това добавете и достъпните цени на малките семейни хотелчета и къщи за гости, красивата природа наоколо и двете уникални езера, и щастието е почти пълно. А защо почти? Защото все пак някои може да не одобряват идеята плажът им да е толкова отдалечен. За сметка на това пък на подобна възможност вероятно ще се зарадват онези, които обичат природата и се ужасяват от бетона. Нито пък държат хотелът им буквално да "стъпва" във водата. Иначе в самия Езерец може да се намери всичко за една пълноценна почивка, дори без да се излиза от селото.
Зверино е от онези села, за които е трудно да повярваш, че не са малки градчета. Защото в него буквално има всичко и кипи от живот. Или поне има много от важните за пълноценното функциониране на едно населено място неща като стадион, училище, РПУ или поща. И още по-важното е, че младите хора тук не са кът (има общо 1600 жители), както е в много други села. Трябва да се отбележи, че някои от будните му млади жители, ангажирани с културния живот в Зверино, дори успяха преди години с тежка организация да направят възможно във водите на река Искър да се провежда традиционното мъжко хоро на Йордановден.
Любопитно е да се види това село в Искърското дефиле, защото тук буквално можеш да видиш всичко - да отидеш на спа, да се плацикаш в няколкото басейна в луксозния комплекс, а само няколко метра по-нататък по улицата да срещнеш пресичащо стадо овце.
Селото е отправна точка и към Черепишкия манастир, неповторимите отвесни скали Ритлите, паметникът на Дядо Йоцо и др. Недалеч е и пещерата Леденика във Врачанската планина, както и проходът Вратцата.
