Родопите и нейните тайни: Дяволската пътека, която определено ще ви предизвика

Снимка: Webcafe

Дяволската пътека е едно от не чак толкова популярните места в Родопите, което наистина си заслужава да видите.

Интересното при този маршрут е, че се движи кръгообразно и се дели на два маршрута - Голям и Малък кръг. Ние ви препоръчваме да минете по малкия, защото е живописен и достатъчно екстремен.

По Малкия кръг може да се тръгне от две места – откъм село Борино или откъм Буйновското ждрело, като по целия път има табели и маркировка, с които лесно ще се ориентирате и без нуждата от GPS (всъщност на повечето места телефонът ви няма да има обхват).

Снимка: Webcafe

Препоръчваме ви да тръгнете откъм селото, защото ще започнете разходката си доста по-приятно по равна и изпълнена със зеленина пътека, която ще ви настрои за следващия етап от маршрута. Началото ѝ се намира малко преди Борино, където има и достатъчно голям паркинг да оставите колата си.

Снимка: Webcafe

Там веднага ще бъдете посрещнати от доста любезни хора, които ще ви предложат да ви откарат с бус до другия край на пътеката, за да започнете изкачването оттам. Пригответе се за настойчиво убеждаване в трудността на Малкия кръг, с който по думите им почти никой не се справя.

Идеята, естествено, е да ви вземат едни пари. Но помнете, че няма да е по-лесно да преминете Дяволската пътека от обратната ѝ страна. Затова не се връзвайте и тръгвайте смело по пътеката откъм селото.

Снимка: Webcafe

В продължение на километър и половина пътеката е равна и много приятна за ходене. В края ѝ ще стигнете до Златната върба, където през миналия век случайно са открити 157 турски монети. Точно след нея идва същината на маршрута, а слизането по няколкото дървени стълби води до свода на Дяволския мост.

Снимка: Webcafe

Това е и най-интересното на тази част от маршрута, тъй като преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и по красивите скални форми на неговото протежение, показвайки множеството скрити и открити водопади.

Спрете и се огледайте хубаво, защото гледката наистина си заслужава.

Снимка: Webcafe

Продължението на Малкия кръг е също истинско предизвикателство. Изкачването по хълма на Тепе баир към заслона на билото на Буйновското ждрело е доста стръмен. Почти през цялото време пътеката преминава през гората, но имайте предвид, че заради голямата денивелация се върви бавно.

Снимка: Webcafe

През цялото време има много указателни табели, така че няма как да се изгубите. Но не разчитайте много на посоченото време за изминаване на даден участък от цялата Дяволска пътека, защото все пак скоростта на всеки е различна.

Снимка: Webcafe

След изкачването ще стигнете до приятно местенце за почивка – стабилен заслон с пейки, масички и каменно барбекю, ако сте ентусиасти да си приготвите нещо на скара.

Снимка: Webcafe

Оттам може да видите прекрасни гледки, включително и панорамната площадка Орлово око, намираща се на отсрещната скала.

Снимка: Webcafe

След като сте събрали сили следва една доста приятна част от Дяволската пътека, която се минава лесно и води до едно от най-очарователните места по пътя – Дървото на Орфей. Наречено е така, защото разклоненията на клоните му се оформят като лира.

Малко по-надолу от нея се минава по красива зелена ливада, чудесна за пикник, тъй като има няколко беседки.

Снимка: Webcafe

Спускането към началото на Малкия кръг отново е леко екстремно, но знаейки, че стигате отново до онази приятна равна пътека, от която сте тръгнали, всичко изглежда някак по лесно.

Снимка: Webcafe

И последен съвет: През цялото време не забравяйте да се оглеждате около себе си (естествено в моментите, когато не се налага да си гледате в краката), защото природата на тава място е наистина уникална.