Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нищо не може свали Милан Димов от колелото

Нищо не може свали Милан Димов от колелото Снимка: Мирослава Дермеджиева,Webcafe.bg

Касапина, Касапакис, Монстера, човекът, който скача нависоко, спуска се с минимум 800 км/ч. от Витоша и обожава усещането за висок адреналин в кръвта.

Милан Димов е състезател по планинско колоездене, а прякорът си - Касапина - получава от приятелите си заради агресивния начин на каране, който малко наподобява касапница. „Но нямам общо с месарница", шегува се Милан.

Милан е изцяло отдаден на своята най-голяма страст - колоезденето - а това личи по всичко - по външния му вид (най-често ще го видите с едно от двете му колела и с екипировката му за каране), по походката му и по страстта и ентуасиазма, с които говори за този спорт. И които, впрочем, запалват интереса към колоезденето на много други хора в България.

От началото на летния сезон досега за Милан празен уикенд няма. Всяка седмица той ходи по състезания, като тази година за първи път успява да се състезава и на световно ниво в мега състезанието Megavalanche.

„А кога си почиваш изобщо?", питам аз на свой ред, защото знам, че да бъдеш всяка седмица на състезания, и то такива, свързани с екстремен спорт, в един момент може да те изтощи до краен предел. „Почивам си с другото си занимание - развеждам групи туристи с колела из планините".

С други думи - за Милан спирка няма. И нищо чудно, понеже спортът и търсенето на екстремни преживявания се унаследяват в рода му. Вуйчо му е бивш национален състезател по биатлон, дядо му - състезател по ски бягане, а леля му - по ски ориентиране. А когато всички около теб са спортисти и ти израстваш в планината, няма как спортът да не се превърне в твоя втора природа. Дори когато не е на състезание, Милан търси начин да избяга от града и да отиде в планината, която е неговото спокойствие, мотивация и вдъхновение.

С Милан се срещнахме в Южния парк, за да си поговорим за някои от последните му състезания. Разбира се, като всеки спортист, той идва навреме и като по учебник - с колелото си за Ендуро, с пълна спортна екипировка - шапка, T-shirt и напитка от ОSHEE FOR BIKERIDERS и, по всяка вероятност, с готовност не само да си поговорим, но и да ни покаже някой друг скок, защото бързо ни повежда към едно трасе в Южния парк, точно до улица Монцата, където можеш да се упражняваш с колелото в градска среда, ако нямаш вело парк наблизо или възможност да отскочиш до Витоша.

Сред едно от последните състезания, в които Милан участва, е Home Mountain Enduro - втори кръг от българските Ендуро серии за 2017 г., който се провежда на Витоша за трета поредна година и в който, въпреки тежките условия - неспирния порой, калта и ниските температури - Милан се класира на първо място.

„Никога не бях участвал в състезание с такива брутални условия. Не спря да вали порой при почти всички четири етапа от състезанието. Температурите паднаха доста - около 7 градуса, заради което много хора се отказаха или отпадната. Но аз продължих, дадох най-добро време от всички състезатели, чувствах се в отлична форма.", споделя Милан.

„Третият етап беше най-труден. Стоиш на дъжда и на студа и чакаш да дойде твоят старт, да започне истинската касапница. Това не беше Ендуро колоездене, а Ендуро рафтинг. Всички пътеки се бяха превърнали в реки, а ние следвахме поточето надолу.", шегува се той.

С Ендуро - един от трите стила в планинското колоездене - Милан започва да се занимава съвсем отскоро - преди две години. По дисциплината го запалва Жером Клеменц, с когото карат два дни по време на тренировъчен лагер. Оттогава Милан търси начини да си купи колело, подходящо за Ендуро. В крайна сметка успява благодарение на спонсори и е време да направи втората крачка в тази дисциплина, която е и голяма крачка в кариерата му на колоездач изобщо - Megavalanch.

Megavalanch е едно наистина „мега" състезание, което събира на едно място не само най-запалените планински колоездачи, но и едни от най-добрите колоездачи, при това в световен мащаб. Всяка година над 2000 байкъри от всички кътчета на света се събират на връх пик Бланк на 3 300 м надморска височина и се спускат в масов старт, за да финишират на 720 м надморска височина. Ако успеят. Защото, както разказва Милан, в това състезание има много предизвикателства, които могат да те спънат по пътя към успеха - като се започне от голямата денивелация и трудния терен през пренаселеното с колоездачи трасе и честите сблъсъци, и се стигне до тежки условия като дъжд и ниски температури, които обаче не са причина за отмяна на състезанието, а напротив - каляват още повече издръжливостта на състезателите.

„Това е най-екстремното състезание, в което съм участвал. Спускаш се от 3 300 м до 720 м надморска височина, което аз го направих за около час, час и нещо. В началото на състезанието се справях много добре, така беше и на квалификациите, където бях на 40-то място, в категория Megachallenger. Истината е, че веригата на колелото ми падаше постоянно, което ми попречи да вляза в първата група в квалификациите."

За Милан най-големите предизвикателства по време на това състезание са две - борбата с хората и голямата конкуренция.

„Това беше първият ми масов старт, моментът, в който видях за каква касапница става въпрос. Още на първия завой паднаха 5, 6 човека, затова реших да карам по-предпазливо. Задминах доста хора и направих няколко екстремни изпреварвания. За мен най-трудно в масовия старт беше страхът, че някой може да връхлети върху мен. Също и конкуренцията, която беше на изключително ниво. Разбира се, имаше ги байкърите, които бяха отишли само за забавление, но една голяма част от състезателите бяха освирепели и на всяка цена искаха да финишират първи.", споделя Милан.

Megavalanch означава много за българския състезател - каляване на духа и физиката, предизвикателство и повече вяра в себе си, но и среща със състезатели на световно ниво, създаване на контакти и приятелства и възможност за Милан да се сравни с колоездачи от световно ниво от други страни.

„Запознах се с много хора от цял свят, а обстановката беше страхотна, изключително приятелска, не усещах само и единствено спортна злоба. Дори с едни германци се движихме с едно и също темпо и станахме приятели. Те ми помагаха и ме изчакаха два пъти, когато спуках гума. Разменихме си координатите и се разбрахме следващата година, живот и здраве, отново да участваме в състезанието и да се видим."

Въпреки че Милан споделя, че участниците от други страни са по-добре подготвени заради възможността да посещават подобни събития, което е основната разлика между българите и колоездачите от другите държави, между тях и българските състезатели в негово лице има много общо.

„За България там никой не беше чувал, защото е слаба дестинация за планинското колоездене, въпреки че полагаме усилия (и засега с добри резултати) това да се промени. Като изключим подготовката и по-добрите трасета, на които протича тя в другите страни, сме еднакви - към склоновете всички ни тласка едно и също - страстта към този спорт и търсенето на висок адреналин."

А адреналин Милан търси още от малък и го намира в много неща. Първо - в ски биатлона и ски ориентирането, после в моторите и колите, от които се отказва, за да не застрашава околните заради високите рискове, които крият моторните спортове. Накрая стига до планинското колоездене. Когато е започнал да оформя въобще някакъв интерес към спорта, у нас планинското колоездене още не е било популярно. Да имаш планинско колело е било или скъпо удоволствие, или изобщо не е имало откъде да си купиш.

Веднъж с едни приятели се качихме на пикник, показаха ми какво е планинско колоездене и оттогава не съм слизал от планината."

А на въпрос защо винаги си избира екстремни спортове и какво му носи високия адреналин, Милан отговаря:

„Носи ми вътрешен баланс. Например, благодарение на адреналина по време на каране, не се ядосвам за нищо в ежедневието, оставам над тези неща. Не ме дразни, че някой ме е изпреварил или че има задръстване, защото изразходвам цялата си енергия в карането и после всичко върви по-гладко."

А освен с плюсовете, Милан е наясно и с минусите в този спорт. Вероятно няма спортист, който да се е занимавал с екстремен спорт и поне веднъж да не се е замислял дали си заслужава изобщо, дали да не се откаже. Същото се случва и с Милан, когато претърпява най-сериозната до този момент травма в живота си.

„Случи се преди 4 години. Паднах с колелото по време на тренировка и си спуках черепа, имах хематом в главата, бях в безсъзнание. Беше тежка злополука, която можеше да има фатален край. Възстановителният процес ми отне 6 месеца, през които трябваше да лежа на тъмно без светлина и досег до компютър, телефон, книга или каквото и да било. Така имах време за размисъл - дали искам да се занимавам с този спорт или с нещо друго. В крайна сметка отдадох живота си на тези спортове, сега уча за треньор в НСА и когато приключа професионално със спорта, ще стана треньор."

Нито тази злополука, нито финансовите затруднения и останалите житейски предизвикателства не спират Милан да върви по този път и да следва страстта си. Даже напротив - всички трудности го правят още по-силен и мотивиран и му дават възможност да оцени малките неща и да им се наслади. Каквито са японската кухня и пицата, с които Милан си позволява да съгреши след състезанията, въпреки че не трябва да яде много тесто. А по време на надпреварите и по време на тренировки пие изотонични напитки, които го правят по-издръжлив и му помагат при по-дълги натоварвания.

Сега Милан гледа напред към следващите състезания и следващите цели и мечти. А именно - следващото издание на Megavalanch и още едно състезание - Mountain of hell, отново масов старт, но без изкачване.   А от тайните си надежди Милан има една любима - да отиде поне за месец в Уислър, Канада, където се намира най-големият байк парк в света, а зимата е уникално място за зимни спортове.

А хората, които искат да се занимават с планинско колоездене, но нещо все ги спира, Милан съветва: „Да опитат. Да започнат от по-лесните неща - преходи в планината на по-леки терени. После да пробват по-лесните трасета в байк парковете. Да степенуват - от по-лесното към по-трудното. Да усетят с кое се чувстват най-добре. И най-важното - да не се опитват да правят „геройства", а да се грижат за себе си и всичко това да правят с подходяща екипировка."

Към всички любители на колоезденето, Милан отправя и своето лично послание:

„Бих се радвал повече хора да идват на състезанията, защото те са много атрактивни, става голям купон. Освен това отиваш сред природата. Направи ми впечатление, че във Франция публиката беше огромна, имаше много фенове, които те подкрепят, а публиката дава доста сила. Искам и в България да е така. Планината да е пълна."


Милан винаги носи на колелото си изображение на касапски нож, подарено му от приятелите му. Камера за 360-градусови видео материали също е част от традиционната му екипировка

 

Най-четените