Полярните лисици са с размерите на голяма котка, и изглеждат също толкова сладки. Проучвания и проследяване с GPS в последните години обаче показват, че в тези малки телца се крият корави атлети и шампиони по издържливост с неподозирани умения в бяганията на дълги разстояния.
Най-известният пример, който изумява и специалистите, е забележителното постижение на полярна лисица, която се преселва от Европа в Северна Америка, изминавайки разстояние от над 3500 км за 76 дни.
Пътешествието е регистрирано през 2018 г. през сателитен нашийник, поставен на животно от остров Шпицберген - най-големият в норвежкия архипелаг Свалбард.
Младата женска лисица тръгва от Шпицберген на 26 март 2018 г. За 21 дни изминава 1512 км по морския лед и пристига в Гренландия. Оттам продължава към остров Елсмер в Канада и пристига на 10 юни.
Движението ѝ се следи от учените от Норвежкия полярен институт, които първоначално не могат да повярват на данните, които виждат. В един момент дори решават, че може би нашийникът на лисицата се е озовал на борда на някоя лодка, а не че реално животно се движи толкова бързо и на такива разстояния. В тези част на Арктика обаче има покрити с лед райони, които не позволяват плаване, и учените приемат, че това е реалното придвижване на лисицата.
Те смятат, че това е едно от най-дългите разселвания, документирани някога, и го описват в проучване.
По пътя се животното се е движило средно с 46,3 км дневно, като има ден, в който изминава рекордните 155 км. - на леда в Гренландия.
Изследователите смятат и че постижението е най-високата документирана скорост за придвижване на този животински вид.
В крайна сметка лисицата изминава 3506 км по пътя от Свалбард до Канада, и общо 4415 км - от родния си район до мястото, където се установява на остров Елсмер.
Учените подчертават, че за скоростното движение е допринесла ледената покривка, а морският лед играе ключова роля в миграцията на полярните лисици.
За разлика от птиците или китовете, полярните лисици нямат фиксирани сезонни миграционни маршрути. Тези малки хищници се разселват - местят се от територия в територия, за да търсят храна и подходящи условия за живот. Такъв е случаят и с норвежката лисица, която се преселва чак в Канада, като интересното е, че тя не просто мигрира на друг континент, но се заселва и в различна екосистема.
Полярните лисици живеят в арктическите райони на планетата - Канада, Гренландия, Аляска, северните части на Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Русия. Изхранват се предимно с леминги - вид гризачи, но през зимата ядат всичко - птици, яйца, мърша. Специално в Свалбард, откъдето тръгва лисицата-рекордьор, няма леминги и животните там разчитат на птици и мърша.
Част от популацията на архипелага е известна с това, че следва белите мечки, за да се храни с остатъците от убитите от тях тюлени.
Характерното за полярните лисици е, че повечето напълно сменят козината си - през зимата тя е бяла и ги "скрива" в околния сняг и лед, а през лятото е кафеникаво-сива, отново в унисон с основните цветове на тундрата. Някои обаче остават с тъмна козина целогодишно - какъвто е случаят и с беглеца от Свалбард.
През зимата тези животни оцеляват дори при температури от минус 50 градуса, благодарение най-вече на гъстата си козина с плътен подкосъм и компатктните си размери. Дори стъпалата на лапите им са покрити с топла козина.
Норвежките учени подчертават, че лисицата с рекордния "пробег" се е изхранвала с хранителни източници от морето в родния си Свалбард, а в Канада тя не просто сменя континента, но и екосистемата - там има леминги и те са основен източник на храна за местните популации.
Какво става с лисицата в новия ѝ дом не ясно - половин година след пътешествието предавателят ѝ спира да изпраща данни.
Историята обаче кара изследователите да повдигнат да пореден път въпроса за загубата на морски лед заради климатичните промени. Процесът е особено тревожен в Арктика, където през последните десетилетия площта, покрита с морски лед, намалява. Това намалява албедото - светлият лед отразява слънчевата енергия, докато тъмната вода поглъща повече от нея, което допълнително усилва затоплянето на региона.
Морският лед обаче е важен за цялата екосистема - от оцеляването на белите мечки до движението на лисиците.
Именно липсата на морски лед се оказва пречка за миграцията на друга полярна лисица. В проучване, публикувано през 2023-2024 г. в Canadian Journal of Zoology, е описано движението на животно с GPS нашийник в руската част на Арктика.
Данните на лисицата показват, че тя е направила 4 неуспешни опита да потегли от полуостров Ямал на североизток, от 4 различни места. Според учените тя вероятно се е натъкнала на вода, а не на лед в морето, което е попречило на придвижването ѝ.
В крайна сметка животното е успяло да прекоси Обския залив и се насочило към полуостров Гидан, а сателитни снимки на леда в района карат авторите да смятат, че лисицата е пътувала на къс плаващ лед.
Те смятат, че това наблюдение показва, че намалението на морския лед може да влияе на възможността на лисиците да се придвижват на дълги разстояния и съответно на връзките между различните популации.
Използваните данни пък са от по-мащабно проучване на движението на полярните лисици в руска Арктика. При него се проследени 23 лисици в продължение на няколко години.
4 от тях напускат районите си и не се връщат, като най-дългото изминато разстояние е 5000 км.
По подобен начин са проследявани и 170 лисици в далечните арктически райони на Канада в продължение на 13 години. 37 от тях са предприели далечни разселвания, някои от тях изминавайки до над 6000 км. Това е доста повече от рекорда на лисицата от Свалбард, но тези животни си остават на и без това огромната територия на канадска Арктика - просто пътуването им криволичи.
В друго изследване е документиран случай на лисица в района на Хъдсъновия залив в Канада. Тя изминава 5197 км. за 135 дни - изцяло върху морски лед, докато спира и се установява в нов район.
Доста километраж за животно, голямо колкото котарак и също толкова сладко.
