Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къщата от бронз и духовност

6 месеца след първоначалния срок за изграждането на Бронзовата къща - на площад "Батенберг" няма нищо освен строителни заграждения. На снимката: така трябваше да изглежда площадът с Къщата на Пламен Деянофф.
6 месеца след първоначалния срок за изграждането на Бронзовата къща - на площад "Батенберг" няма нищо освен строителни заграждения. На снимката: така трябваше да изглежда площадът с Къщата на Пламен Деянофф.

За вас не знам, но на мен Бронзовата къща все повече започва да ми харесва. Гледам я, любувам се на стилистичните й метафори и благодаря за тоя прекрасен подарък на духовността, чак не мисля, че го заслужавахме.

Вие как я намирате? Само не ми казвайте, че не я виждате. Наистина ли?! Ех, че лош знак е това за културното ви равнище; единствено нисшите духом не могат да забележат тази арт инсталация. Преди да ви покажа детайли от нея, нека направим един малък тест на артистичното ви зрение.

Допада ли ви „Мемориалът на хората, отдали живота си за духовно извисяване на народа"? Не бързайте с отговора, да не излезе, че и него ни го знаете, ни го виждате.

В градинката зад Народната библиотека има кофражно постаментче с табелка, специално поставена там от Фондация „Посрещане на ХХI век".

Може би сте забравили, но преди две десетилетия Иван Гарелов и група интелектуалци чакаха новото хилядолетие по-естетски и напредничаво от вас. Предприеха се серия от инициативи, като например изсипването на няколко тона пластична духовност в парка Заимов - хем вие да пиете бира като хора от бъдещето, хем кучетата ви да пишкат сред модерно изкуство.

За 24 май 2001 г. зелените площи в градинката осъмнаха с творби на 42-мата най-известни български творци. Скулптурният парк трябваше да остави „материален и естетически белег за влизането ни в новия век".

Уви, тристата хиляди лева, отпуснати от Министерството на културата не стигнаха да се турят табелки кое белязване на кого дължим, но културата се нанесе трайно в парка Заимов, няма искам - не искам. Така трябва, аман от простаци!

Още тогава обаче се намериха невежи, които мрънкаха за тоя дар. И Фондацията разбра, че ако продължава с тоя арт материализъм, няма да възвиси никого. Ти му даваш на населението културни белези, то недоволства, че били грозни и се виждал шева. Тогава Гарелов ли, кой ли се сети за думите на Екзюпери, че истински красивото е невидимо за очите и така в градинката зад Народната библиотека се появи значително по-ефимерният „Мемориал на хората, отдали живота си за духовното извисяване на народа".

Постаментчето, скътано сред шубраците, е само неговият анонс; табелката върху него започва с думите „На това място ще бъде изграден". И наистина така стана, изградиха го хората от чисти илюзии и празнословия, за да си играете петанка по чакълените алеи и да тънете в изкуство. Хубав мемориал се получи, вижте как още го помня. Вечна памет на всички, които ежегодно умират да ни отвори очите за културата! Ама вие пак си оставате кьорави май...

Какво да ви правя - ако не виждате тоя Мемориал, естествено, че няма шанс да се зарадвате и на Бронзовата къща. Къде е, викате и се озъртате като пейзани. И все за пари приказвате, все едно те имат значение. Подарена е къщата, а подарена къща назад не се връща, демек за вечни времена ни е, нищо че я водят временна, да не кажа мигновенна.

Елате сега с мен, застанете до изящния паркинг пред градежа и вдигнете очи. Виждате ли как Хрельовата кула се прелива в елемени от Патриаршеската катедрала? Да, нали?! Това е нашето славно минало. А сега вдигнете още малко очи.

Забелязвате ли 14 метра духовен подем от идейни концепции. Така се действа тук, с размах и визия. Харесва ми, че започвате да проглеждате.

Замижете леко, че много блести на слънчевите лъчи бронзът на успешното ни Европредседателство, дето тая Къща го ознаменува. Ето така ви искам! Аз за по-хубава арт-инсталация, дето да пресъздава всичките ни духовни и културни постижения, не смея и да мечтая. Кажете на децата си да не се катерят по нея, да не вземат да паднат.

И накрая - една малка критика. Хубава е къщата, дума да няма, ама може би и за една санировка трябваше да се помисли. Че нашата култура без малко стиропор и драскана мазилка не е същата. Така щяха да я виждат и по-простоватите, които нищо не разбират от естетика, та трябва културните като нас все да им отварят очите.

 

Най-четените