"Идва нов ден на хоризонта": Речта на Опра Уинфри от "Златните глобуси" | webcafe.bg
Webcafe

"Идва нов ден на хоризонта": Речта на Опра Уинфри от "Златните глобуси"

Webcafe
08.01.2018, 10:03 (обновена 09.01.2018, 18:58)

Ако "Златните глобуси" през 2017 г. бяха запомнени с речта на Мерил Стрийп при получаването на наградата за цялостен принос, то тази година честта се падна на Опра Уинфри.

Легендарната ток-шоу звезда и актриса получи не само отличието "Сесил Б. ДеМил", но и възможността да даде глас на "духа на времето", който разтърсва Холивуд след скандалите около Харви Уайнстийн".

Уинфри - първата чернокожа жена, отличена с престижната награда на "Глобусите" - отдаде чест на движението срещу расовата сегрегация от ХХ век, като го преплете с кампанията "Me Too".

"Искам всички момичета, които гледат тук и сега, да знаят, че идва нов ден на хоризонта. И когато най-после дойде зората на новия ден, тя ще дойде благодарение на множество великолепни жени, някои от които днес са тук, в тази зала, и на някои наистина феноменални мъже, които се борят здраво, за да гарантират, че те ще станат лидерите, които ще ни изведат до времената, когато никой повече няма да трябва да казва "И аз".

Ето и пълния текст на речта на Опра Уинфри от нощта на "Златните глобуси":

 

През 1964 г. бях малко момиче, седях на балатума в къщата на майка ми в Милуоки и гледах как Ан Банкрофт представя номинациите за "Оскар" за най-добър актьор на 36-тото издание на наградите. Тя отвори плика и изрече няколко думи, които буквално създадоха история: "Победителят е Сидни Поатие".

На сцената се качи най-елегантният мъж, който бях виждала. Спомням си, че вратовръзката му беше бяла, а разбира се, кожата му бе черна. Никога не бях виждала чернокож мъж да бъде почитан по този начин. Много, много пъти се опитвах да обясня какво означава подобен момент за едно малко момиче, едно дете, което наблюдава сцената от най-евтиното място, докато майка й се прибира у дома, уморена до смърт, след като е чистила къщите на чужди хора.

Но мога да опиша представянето на Сидни във филма "Лилии в полето" само с този цитат: "Амин, амин, амин, амин".

През 1982 г. Сидни получи наградата "Сесил Б. ДеМил, точно тук, на сцената на "Златните глобуси", и си давам сметка, че в този момент има много малки момиченца, които гледат как аз ставам първата чернокожа жена, получила същото отличие.

За мен е чест и привилегия, да споделя тази вечер с всички тях, както и с невероятните мъже и жени, които ме вдъхновяваха, предизвикваха, поддържаха и направиха възможно пътешествието ми до тази сцена.

Денис Суонсън, който ми се довери да водя ток-шоуто "A.M. Chicago".

Куинси Джоунс, който ме видя в това предаване и каза на Стивън Спилбърг: "Да, тя е София от "Пурпурен цвят". Гейл*, която е дефиницията на приятелството, и Стедман**, който е моята скала - това са само някои от имената, които трябва да спомена.

Искам да благодаря на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд, защото всички знаем, че напоследък журналистиката е под обсада. Знаем също, че ненаситната й страст да разкрива абсолютната истина е това, което ни кара да не си затваряме очите пред корупцията и несправедливостта. Пред тираните и жертвите, пред тайните и лъжите.

Искам да кажа, че ценя журналистиката повече от когато и да е, докато се опитваме да открием правилния път в тези сложни времена.

Знам със сигурност, че да казваме истината е най-мощният инструмент, с който всички разполагаме.

Особено горда и вдъхновена съм от всички жени, които се почувстваха достатъчно силни и свободни да нарушат мълчанието и да споделят личните си истории. Всеки от нас в тази зала е почитан заради историите, които разказваме.

А тази година ние се превърнахме в историята.

Но това не е просто история, която засяга развлекателната индустрия. Тя надхвърля всяка култура, географско разположение, раса, религия, политика или работно място.

Затова искам тази вечер да изразя благодарността си към всички жени, които са изтърпели години на тормоз и насилие, защото - както моята майка - са били длъжни да си гледат децата, да си плащат сметките и да преследват мечтите си.

Те са жените, чиито имена никога няма да научим. Те са домакини и земеделски работнички. Те работят във фабрики, в ресторанти, в академичните среди, в инженерството, в медицината, в науката. Те са част от света на технологиите, политиката и бизнеса. Те са сред нашите олимпийски атлети, те са сред нашите военнослужещи.

Има и още една жена: Риси Тейлър, чието име знам и мисля, че и вие би трябвало да знаете.

През 1944 г. Риси Тейлър - млада съпруга и майка, върви към дома си след църковна служба в Абeвил, Алабама, когато е отвлечена от шестима въоръжени бели мъже. Изнасилена е и е изоставена с вързани очи в канавката на пътя - докато се прибира от църквата.

Заплашват да я убият, ако някога проговори за това. Историята й обаче стига до Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора, където млада сътрудничка на име Роза Паркс*** поема разследването по случая и двете заедно търсят справедливост.

Справедливостта обаче не е опция в епохата на Джим Кроу****. Мъжете, които се опитват да я съсипят, така и не стигат до съд.

Риси Тейлър почина преди 10 дни - точно преди 98-мия си рожден ден. Живя като всички нас - твърде много години в култура, счупена от брутално властни мъже. Твърде дълго никой не чуваше и не вярваше на жените, които си позволяваха да изричат истината за властта на тези мъже.

Времето им обаче изтече. (аплодисменти)

Времето им изтече.

Времето им изтече.

И просто се надявам, че Риси Тейлър почина със знанието, че нейната истина ще пребъде - както истината на толкова много други жени, измъчвани и преди, и сега.

Тази истина е някъде там, в сърцето на Роза Паркс, която 11 години по-късно решава да остане на седалката си в онзи автобус в Монтгомъри.

Тя е и тук, с всяка жена, която избира да каже "Me Too" ("И аз", думите-символ на жертвите, преживели сексуално насилие, б.р.). Както и с всеки мъж, които избира да се вслуша.

През цялата си кариера, независимо дали в телевизията или в киното, винаги съм полагала всички усилия да кажа нещо за истинското поведение на мъжете и жените. Да кажа как преживяваме срама, как обичаме и как се гневим, как се проваляме, как отстъпваме, как упорстваме и как надделяваме.

Интервюирала съм и съм показвала хора, които са издържали на най-грозните неща, които животът може да им причини. Но онова качество, което всички тези хора притежават, беше способността да запазиш надежда за по-светло утро, дори по време на най-мрачните нощи.

Затова искам всички момичета, които гледат тук и сега, да знаят, че идва нов ден на хоризонта.

И когато най-после дойде зората на новия ден, тя ще дойде благодарение на множество великолепни жени, някои от които днес са тук, в тази зала, и на някои наистина феноменални мъже, които се борят здраво, за да гарантират, че те ще станат лидерите, които ще ни изведат до времената, когато никой повече няма да трябва да казва "И аз".

 

* Гейл Кинг - ТВ-журналистка, водеща на сутрешния блок на CBS "This Morning", редактор в списанието "O" на Опра Уинфри и дългогодишна нейна приятелка.

** Стедман Греъм - семеен партньор на Опра Уинфри, бизнесмен, основател на благотворителната организация "Атлети срещу дрогата".

*** Роза Паркс (1913 - 2005 ) - активистка с исторически принос за правата на чернокожите граждани на САЩ. Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри - едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация.

**** "Джим Кроу" - обиден синоним за "чернокож човек", "негро". До 1965 г. в южните щати на САЩ действат т.нар. "Закони за Джим Кроу", които разрешават расовата сегрегация между бели и чернокожи в обществения транспорт, болниците, училищата, магазините, ресторантите, дори тоалетните.

Oще: 2018  metoo  златните глобуси  мерил стрийп  опра уинфри  сесил б. демил  стедман греъм  харви уайнстийн 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.