Колкото и да сте вглъбени в мачовете на европейското първенство, не може да не сте обърнали внимание на една дребничка дама на скамейката на Испания. Често попада в кадър, когато Ла Фурия извършва смените си, но същинската ѝ работа остава скрита за външните погледи. Тя организира, резервира, комуникира, преговаря и се грижи за изпълнението на безброй ежедневни задачи. Тя е човекът-оркестър!
Запознайте се със Силвия Доршнерова Вайс, администратор на националния отбор на Испания.
Тя е със статут на ангел-пазител в лагера на Ла Фурия, а суперсилите на тази жена, грижите ѝ и нейната доброта се потвърждават от няколко поколения национали на испанците.
Но въпреки удивителните си качества, Силвия е срамежлив човек, който не обича да му бъдат приписвани заслуги. "Че коя съм аз, за да давам интервюта? - отговаря всеки път, когато някоя медия се опита да изкопчи нещо от нея. - Наистина няма какво да кажа, защото няма нищо интересно около мен."
Нали обаче сте сигурни, че това съвсем не е така? С годините се натрупаха доста истории за явлението Силвия Вайс.
За нейните заслуги се говори отдавна, но Фернандо Йеро беше един от първите, които публично изразиха възхитата си от нея. С легендата на Реал като спортен директор на футболната федерация Ла Фурия спечели Евро 2008 и Мондиал 2010, след което напусна поста. А Вайс е в националния отбор вече повече от 30 години. Доверието към нея е толкова голямо, че след триумфа на световното в ЮАР купата пристига на родна земя именно в нейния багаж.
Любопитното е, че пътят ѝ към испанския футбол е доста заобиколен. В двойното ѝ фамилно име могат да се открият ясни намеци: майката на Силвия е чехкиня, а баща ѝ е германец. Самата тя е родена в Мьонхенгладбах, но в детството си не посещава нито един мач. За първи път стъпва на стадион, за да гледа Атлетико Мадрид в стария му дом "Висенте Калдерон".
Благодарение на космополитния си произход, от съвсем ранна възраст Вайс знае отлично четири езика - испански, английски, френски и немски. Поназнайва и чешки от майка си. Затова не е учудващо, че през 1982-ра е наета за преводачка в организационния комитет на испанците за домакинското световно първенство.
Във федерацията първият ѝ пост е на асистентка на Джулиан дел Амо, бившият легендарен домакин на Ла Фурия. Тя учи "занаята" именно от него и след пенсионирането му през 2002-ра заема неговото място по настояване на тогавашния селекционер Хосе Антонио Камачо, който водеше тима на мондиала в Япония и Корея.
"За първи път бях на пейката в един мач на Олимпийския стадион в Барселона. Беше 13 февруари 2002 г. - спомня си Силвия в едно от редките си интервюта. - Завършихме наравно с Португалия, а Камачо ни беше треньор. Никога няма да забравя този ден. Бях много нервна, но всичко мина добре."
С отношението си и грижите, които полага за футболистите, Вайс бързо влиза под кожите им. Започват да я наричат La Maman и за повечето от звездите наистина е като майка. А една майка знае как да решава противоречията, възникнали между синовете ѝ.
Затова и Силвия е човекът, който отговаря за разпределението на номерата на фланелките. Традицията е ясна - първи избират старите кучета, а новобранците са накрая. Но все пак понякога се стига до напрежение. Номера като 12, 13 и 17 не са от най-желаните поради различни суеверия. Но Силвия, използвайки примери от предишни поколения, успява да ги убеди, че тези числа на гърба могат да носят и късмет. Вайс определено знае как се успокоява топката.
В този ред на мисли паметна остава намесата ѝ на полуфинала на Евро 2012 с Португалия в Донецк, когато стана твърде горещо на терена и в един момент скамейката на "мореплавателите" атакува съдиите. Тогава именно Доршнерова беше преговарящият от испанска страна. Тя се обърна към четвъртия рефер, след което проведе разговор с португалците и междусъседският конфликт беше потушен. Ла Фурия спечели с дузпи, а по-късно вдигна и континенталната титла.
"Не се чувствам пренебрегвана сред толкова много мъже - твърди Силвия. - Толкова съм погълната от работата си, че не забелязвам нищо друго наоколо. В отбора се отнасят към мен като един от тях. Въпреки че съм имала и някои неловки ситуации. Веднъж един съдия в Унгария беше много изненадан, че трябва да прави смените именно с мен. Но аз си знам работата и ако трябва да вляза в съблекалнята, се държа като професионалист - просто го правя."
В иначе безгрешната си кариера Вайс има и един доста комичен гаф. След полуфинала на Мондиал 2010, който испанците спечелиха срещу Германия благодарение на гол на Карлес Пуйол, испанската кралица София настоява да влезе в съблекалнята, за да поздрави играчите. Как се отказва на кралицата?
Доршнерова трябва бързо организира нещата и изглежда, че успява, но само до появата на полуголия автор на гола, който излиза от банята и едва успява да преметне една кърпа през кръста си.
"Силвия бързо се втурна към съблекалнята, за да предупреди играчите, че идва кралицата, но те едва бяха обули бельото си, а София вече крачеше натам - описва събитията авторката на книгата La Roja por inside Силвия Барба. - Пуйол беше полугол, защото тъкмо излизаше от масажорната. Силвия нямаше време да организира нищо..."
В крайна сметка кралицата се ръкува с голия Карлес, но в атмосферата на всеобщо щастие никой, разбира се, не сметна това за нарушение на протокола.
Силвия отнася някоя и друга шега за "организацията" си и го удря на самоирония, но като цяло не обича да показва емоции. Споделя, че не ѝ харесва да чува от сина си, че е изглеждала щастлива на някой мач. Винаги се стреми да бъде рационална, за да остане максимално концентрирана.
"Понякога ми идва да скачам, да викам, да пея и да танцувам с отбора на терена, но тогава си спомням, че трябва да предавам спокойствие на момчетата. Когато мачът е напрегнат, всички играчи проявяват емоции, а аз трябва да им кажа: "Успокойте се!". Ако и аз съм нервна, няма как да ги "заразя" с нужното спокойствие."
Първите минути след финала на Евро 2008 бяха особено важни и трогателни за Силвия. Испания победи Германия - страната на детството ѝ и националния отбор на нейния баща. Веднага след последния съдийски сигнал, Доршнерова си позволи да излезе от образа на човек, който контролира всички и всичко, и се разплака. А няколко минути по-късно, в разгара на празненствата се хвърли в обятията на Касияс и това бе запечатано в легендарен кадър (основната снимка на материала).
Само 11 футболисти спечелиха трите поредни големи титли с Ла Фурия през този век и ги познавате много добре: Касияс, Рейна, Рамос, Албиол, Арбелоа, Шави, Иниеста, Сеск, Алонсо, Силва и Торес.
Символично под номер 12 като част от отбора, но извън терена, можем да запишем и Силвия Доршнерова Вайс.
За съжаление Евро 2020 ще е краят на историята за Силвия в щаба на Ла Фурия, след като тя предупреди предварително, че веднага след турнира напуска националния отбор. Но тя ще бъде частица от него завинаги.
