Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разделението на хората е новото бедствие в Бисер

Така изглеждаше Бисер по време на наводнението Снимка: mod.bg
Така изглеждаше Бисер по време на наводнението

Вицепремиерът Цветанов тръгна отново към Бисер - за да връчи ключовете на 10 семейства, останали без домове след жестокото наводнение в харманлийското село на 6 февруари. Пострадалите ще влязат в нови къщи, вдигнати основно с дарения. Ще влязат, ако могат да ги обзаведат, тъй като това остава за тяхна сметка, а цялата им покъщнина бе унищожена от водата, придошла след скъсването на стената на язовир "Иваново". 10 получават ключове, още 20 къщи се строят по график. Това са хората, които нямат къде да живеят сред потопа според областния управител Ирена Узунова и местния обществен съвет. Очакваше се лично премиерът Бойко Борисов да реже ленти и да дава ключове, след като управляващата партия ГЕРБ направи най-голямото дарение от 1 млн. лв. Но това е същата партия, която през тригодишното си управление, вместо да реагира на сигналите за пукнатините на язовирната стена, само изяснява чия е собствеността. И сега за пореден път "след дъжд качулка" управляващите яхват драмата на хората, за да демонстрират колко са загрижени.А животът на семействата в 150 къщи в Бисер вече никога няма да бъде същият

Водната стихия отне живота на 6 души от селото, още двама се удавиха след падането на моста при село Иваново, а мъж от Лешниково получи инфаркт, докато водата отнасяше животните му. 57 домакинства загубиха напълно домовете си, а събраните малко над 3 млн. лв. стигат едва за около 36 - 37 нови къщи. Останалите къщи имат нужда от тежки и скъпи ремонти. Досега са ремонтирани едва 3, още 5 се поправят и евентуално още 15 ще започнат да се стягат, всички с дарения. А лятото свършва. Така днес селото вече е тотално разделено - на тези, които са получили помощ, и на онези, които се надяват на такава.

"Аз мисля и вярвам, че всичко ще се оправи. Ще направят на всеки. Може на някого по-малко, на някого повече, но на всеки ще направят. Но ей това, което се получи, тези отношения един към друг, това никога не може да се изглади вече. Просто хората се настроиха един срещу друг", описва ситуацията в наводненото село Мария Стоянова. Тя влезе в новините, след като прие от дарител от Стара Загора малка сглобяема къща. Отвън прилича на голям фургон от около 26 - 27 квадрата и вероятно е на стойност 1/4 от цената на новостроящите се домове. За сравнение те са между 75 и 108 квадрата според избрания типов модел.Съседка дори язвително попитала дали в тази барака е топло

Но за Мария това не е барака, а стабилен и практичен дом. Жената постоянно благославя дарителите и семействата им. "Ние бяхме на улицата. Мъжът ми при приятел, свекърва ми при дъщеря си, ние със сина ни в малко апартаментче в Харманли. Той пътуваше всеки ден, а това са разходи", казва Мария Стоянова.

А на комшиите, които не пропускат да й обяснят, че е избързала и трябвало да изчака за нещо по-голямо, отвръща: "Аз не съм алчен човек, задоволявам се с малко, защото нямах много." Синът от София пратил старите си дивани, легла, печка, пералня и хладилник. Ваучерите за бяла техника се оказали за 232 лв., за нищо не стигат. Сега се опитват да иззидат една стаичка за възрастната баба, която още не може да се прибере в Бисер, защото трябва да живее с внука си на 27 г. Жената е на 81 г., 61 от тях е изживяла в отнесената от водата къща. Кметицата Златка Вълкова направила каквото могла, за да получи семейството поне половината от парите, които му се полагат от междуведомствената комисия за възстановяване - 7633 лв. След строежа ще останат около 500 - 600 лв. "За едно измазване. За дограма, за друго няма. И ние нямаме, и не знам", тормози се Мария Стоянова.Тя и досега се чуди защо властта се е хвърлила да строи такива големи къщи. "Първото което е, никой нямаше такава къщаПовечето хора са възрастни, по двама души. Те няма как да се качат на втория етаж", казва Мария. Областният управител Ирена Узунова и представителят на местния обществен съвет Мария Петрова обаче твърдят, че всички къщи са с по-малка квадратура от загубените - с 5, 10 квадрата, някои дори с по 30, но са по-малки. А критериите били ясни - първо се строи на хората, за които е единствено жилище, гледа се броят на членовете, квадратурата на имота.Мария Митева, чието семейство живее на последната наводнена улица и целият първи етаж е унищожен, също подлага критериите на съмнение: "Обвиняват ни, че им завиждаме. Защо да им завиждам, че нямат къде да се приберат? Ако искат и за 5 млн. лв. да им правят къщи, ама да има за всички. Тази къща пред нас беше на един етаж. Имал някаква пристроена кухня, ходиха разправяха се. Имаше къщи, които са били по 80 квадрата, плащали са данъци за 40 квадрата. Станала някаква грешка. И те се оправиха. Май тези, които са постоянно на площада, те се уредиха", казва Митева.На първата копка на новите домове преди три месеца попитала вътрешния министър Цветан Цветанов какво ще става с къщите, които не са паднали и в които също живеят живи хора

"Той вика: "Ние не сме ви забравили! Не се притеснявайте." Май не са ни запомнили." Съпругът й Митко Митев философски обобщава: "Явно пак ще помогнат на некадърните и ще оставят кадърните да се оправят сами, както винаги е било в България."

Митеви са разчистили долния етаж, където все още личат следите от водата на метър и половина височина. Според тях и това би трябвало да е критерий при подбор на ремонтите, не да се оправят къщи с 50 см наводнение. Ремонтът при тях върви с пълна сила, защото са хора с някакви възможности. Съпругът й се занимава с газови уредби на коли, имат и магазин за авточасти. Но и за тях да плащат по 1000 - 1200 лв. на седмица на майстори е непосилен разход. Кметицата им казала, че са трети в списъка за ремонти. После се оказало, че не са нито сред първите три вече ремонтирани къщи, нито в петте, които сега се оправят. Уж са в следващите 15, които обаче няма да се ремонтират изцяло, а само ще се дадат по около 5000 лв. финансова подкрепа.Мария Петрова от обществения съвет в селото твърди, че областният управител Ирена Узунова е определила кои ще са къщите за ремонт. "Аз съм на страната на хората, които имат нужда от ремонт, защото те наистина останаха много назад. Но не беше свързано с наши предложения, даже аз разбрах впоследствие кои ще са къщите за ремонт. Общественият съвет не може да вземе решение. Той прави само предложения", обясни Петрова. Узунова пък връща топката с оправданието, че е работила по списък на обществения съвет със 78 адреса.

На депутатите, с чиито пари са оправени пет къщи, дала първите петима

Все пак признава, че е имало и друг оглед от областната управа, при който се е проверявало кой колко е получил досега от дарителските сметки, дали има млади хора да помагат и т.н. "Болно ми е да го кажа, но явно понеже са си от селото и не смеят да поемат отговорност. Започва някакво прехвърляне на топката", твърди Узунова. Според нея много мудно се случват нещата в Бисер, докато на местна почва измислят как да стане подпомагането.

"Защо едни трябваше да ги санират отвън и отвътре, а за други нищо. Като няма пари, да ги оправят само отвътре. И сега продължават да делят хората. Говори се, че първите 4 къщи щели да получат пълно кухненско обзавеждане", казва Мария Митева. Но според Ирена Узунова колко да санират е решение на дарителите.Досега семейство Митеви не може да каже колко пари общо е хвърлило в ремонта, но е много над получените 2014 лв. от междуведомствената комисия, още 2261 лв. за унищожено имущество и 325 лв. еднократна помощ. За илюстрация на хаоса Мария разказва как през май им дали зимните якетаТака си седят с етикетите. И дава за пример дарение от турския град Бурса. Разбрали колко са пострадалите къщи и приготвили на всеки в отделни кашони - имало по един пакет с продукти, един с консерви и един с прахове, сапуни, даже с пасти за зъби. Сред българските дарения традиционно имало голям брой с изтичащ срок на годност.В потопа семейството губи автомобила си. Камионът също дава дефекти след ремонт за над 1000 лв. Показали фактури за унищожената стока за магазина, но им казали, че не могат да я платят, защото не е застрахована. "Аз питам дали тези, които имаха дръвчета, животни и ги обезщетиха, имат застраховка? В Харманли има фабрика, която прави обувки. Била застрахована, но отказали да им платят, защото водата не дошла отгоре. При толкова застрахователни капани, защо да се застраховаме?", чуди се Мария Митева.При мъжа й Митко работи млад мъж, загубил наследствен дом, в който от години живеел в селото, но е жител на Хасково. Росен Иванов сега пътува всеки ден от Хасково или от селото на приятелката си. Казва, че бил 31-ви в списъка за издигане на нов дом, но го изместили 41-ви. Не знае защо. Казали му, че защото не е тукашен жител, макар че Мария Петрова от обществения съвет категорично отрича да има размествания, а жителството не било основен критерий. Във фаталния ден Росен пак пътува от селото на приятелката си, но стига само до Иваново. Мостът на селото вече е отнесен от водата. Звъни на шефа си да го предупреди, че не може да стигне заради водата. Казва му: "Скъсала се е стената на язовира." Митев отива на моста в Бисер, където вече са кметицата на селото Златка Вълкова и зам.-кметът на Харманли Гено Генов. "Мъжът ми казал, че стената се е скъсала, а зам.-кметът му обявил, че няма такова нещо, били пуснати преливниците", разказва Мария Митева.За подценяване на ситуацията говори и Илиян Паунов:

"Зам.-кметът дойде с едни плетени обувки, намокри се и вика - тя тая вода ще падне и нищо. И след 20 минути стана каквато стана. Така ли нямаше двама души да пратят на стената и да предупредят поне хората да се спасят, да няма жертви? Ако това беше станало посред нощ, сега гробището щеше да е пълно с хора

Всички спят на първия етаж през зимата. Значи може да има пари за банкети, моабети, не могат да изпратят една кола до стената", пали се Паунов.Той е загубил дома си, но вече строят нов за семейството му - има жена, две деца и възрастна майка. И естествено е от доволните, затова не иска да коментира мнението на другите пострадали, че е трябвало да се вдигат по-малки домове. "Най-лошото е, че всеки дърпа материалните неща. И тук се озлобиха хората кой колко вземал, на кого помогнали. А никой не поставя въпроса кой е виновен да се стигне до тази трагедия. Искам да разберат кмет ли е, областен ли е, който ще да е. В тази държава, когато вземеш власт, трябва да носиш отговорност", казва Паунов. Твърди, че от 1995 г. язовирът с документ е актуван като общински и всички останали опити да се припише на военните са бягство от отговорност. Паунов помага на комшията си Атанас Атанасов. Работят в гаража му, който бил под вода. Първият етаж на къщата на Атанас също. Там живее снаха му вдовица, никой не й помогнал. Мебелите още стоят на терасата. "Поне да дадат за огради материали, както обещаха", мечтае Атанас. Ограда няма и около дома на Мария Митева. Потърсила геодезисти да опънат колчета, поискали й 500 лв. Сега чака да определят терена за съборените къщи, за да си направи и тя оградата.Дали пострадалите са готови да си търсят правата в съда, за да се накажат виновните за трагедията? "Можеше, ако се бяха организирали хората още в самото начало. Сега нещата са много различни. В началото хората бяха сплотени, защото бедствието ги сплоти. Обаче в един момент, когато горе в щаба управниците, кметове, всички са намесиха, тогава хората се разединиха. Сега са разделени на тези, които ще им правят къщи, и на тези, които няма да им правят къщи. Има една приказка - разделяй и владей", обобщава Мария Митева.

www.segabg.com

 

Най-четените