Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една нощ на “Калотина”

Една нощ на “Калотина” Снимка: Webcafe

05:47 ч.

Поглеждането на часовника на колата не носи утеха, когато граничният пункт все още е видимо далеч. Не носи и отчаяние - то, след като преди това е преборило изблика на гняв, отдавна вече се е превърнало в примирение.

Нашият автомобил е един от хилядите сегменти на гигантския метален червей, изнизващ се по последните километри на магистрала "Европа" преди сръбско-българската граница. Колкото и да се ядосваш, колкото и да се отчайваш, не можеш да промениш това.

Часове са минали, откакто са се провалили плановете да сме по домовете си в София няколко часа след полунощ. Отнесла ги е реалността на границата, нагорещена и озвучена от двигателите на сякаш безброй автомобили със западноевропейски номера, повечето от които - ако се съди по езика на разхождащите се покрай тях пътници - са пълни с гастербайтери, поели към Турция.

Ако бяхме подготвени за нещо подобно, планът ни може би щеше да е съвсем различен. Но не бяхме, макар че този метален червей от години всяко лято пълзи почти безспирно към ГКПП "Градина" и намиращия се след нея ГКПП "Калотина".

И си струва да предупредим и другите неподготвени - помислете за алтернативни маршрути на път за България.

Това е поуката от следващата история - историята на едно връщане от кратка екскурзия, закъсали гастербайтери и тапата на "Калотина", която е сред най-добрите аргументи срещу всеки, който ви убеждава, че трябва да излезем от Европейския съюз (и че няма смисъл да се борим за влизане в Шенгенското пространство).

История за това какво всъщност се крие в лаконичното "Трафикът е интензивен на ГКПП "Калотина" за леки автомобили на вход", което човек може да открие и днес в справката в сайта на МВР за пътната обстановка на граничните пунктове.

Снимка: Webcafe

Връщаме часовника няколко часа назад.

В петък срещу събота, точно в 00:30 ч. сръбско време според касовата бележка, плащаме тол таксата си за пътуване по магистрала в Сърбия (така очарователната дума putarina) и продължаваме към тунела край Димитровград.

Връщаме се от Виена след няколкодневна автомобилна екскурзия. Смелият ни план - с оглед на доста спокойното пътуване на запад - беше да потеглим около обяд от австрийската столица, да си дадем няколко кратки почивки из бензиностанциите и да се приберем в България малко след края на деня. Ремонти из Сърбия и изборът на маршрут ни позабавиха, но нямаше как да предвидим какво ни очаква преди границата.

Първата тапа дойде няколкостотин метра след плащане на тол таксата, покрай Димитровград. Десетки коли вече бяха спрели, а изнервени шофьори и пътници сновяха под светлината на фарове и ярката, почти пълна луна. Табела малко по-долу уведомяваше, че не можем да продължим - вероятно, за да не допринасяме за ада преди границата.

Трупащите се минути превърнаха намиращия се отдясно склон с изглед към Димитровград импровизирана тоалетна за мнозина, а група мъже обградиха кола с нидерландски номер, макар видимо родом да бяха от страна доста по на югоизток, отвориха багажника и започнаха да изпразват хранителните запаси в някои от чантите.

Чакахме, намествахме се върху седалките, трамбовахме между колите, гледахме другите в задръстването и те гледаха в нас. Споделено недоволство, безгласно, но лесно за прочитане в очите.

А дори не знаехме какво ни очаква малко по-нататък.

Когато табелата - и намиращите се малко след нея полицаи - дадоха знак, че можеш да продължим към тунелите, радостта беше бурна, но кратка. Малко, след като излязохме от втория, се озовахме в километрично задръстване.

Снимка: Webcafe

Хиляди стопове светеха в отчайващо червено, докъдето стига погледът. Някъде там - едновременно измамно близо, но и плашещо далеч - се виждаха високите лампи на сръбско-българската граница. Очевидно чакането тепърва започваше.

Последва мъчително придвижване напред - минаваш 10 метра, чакаш няколко минути, минаваш 10 метра, чакаш няколко минути... Час след час се нижеха, а картината напред показваше ясно, че задръстването няма магически да се изчисти и колите да поемат към границата с едни приемливи 40-50 км/ч.

Междувременно околностите отново се превърнаха в импровизирана тоалетна, тъй като най-близката бензиностанция съвсем не беше близо за пешеходна разходка. Мантинелите на места се трансформираха в маси, по които започнаха да се трупат опаковки и други боклуци от изконсумираната в задръстването храна.

Всичко това се случва през нощта. Представете си същата картина, но с жеги над 30 градуса. Да, случва се. Всяко лято.

Консерва край пътната лента - един от многото боклуци, оставени от чакащите. Снимка: Webcafe
Консерва край пътната лента - един от многото боклуци, оставени от чакащите.

Една от причините за тапите е очевидна - огромният брой гастербайтери, които поемат към Турция, често в конвои от по няколко автомобила. Aгенция "Анадолу" съобщава преди дни, че към 30 юни 1,569 млн. турски граждани са влезли в страната.

Така например около нас пътуваха поне 4 коли с нидерландски номера (да, отново), чиито шофьори си комуникираха с уоки-токита. Правеха и тарикатски маневри - един се вмъкна в привидно по-бързата колона, за да я запуши и да позволи на другарите си да се вмъкнат преди него. Не сработи. Както, надявам се, не е сработило и мизерната проява на няколко шофьори да изпреварят колоните в аварийната лента.

А авариите не са невъзможни.

Голям проблем на подобни тапи пред граничен пункт е, че няма как да вдигнеш ръце и да кажеш "Край, ще отбия да поспя" - няма къде. Дори да си шофирал няколко часа и да няма кой да те смени, трябва да се държиш буден, за да може при всяко придвижване на колоната напред ти също да минаваш с колата си заветните 10 метра.

Ако заспиш, ще те събудят клаксоните (в най-добрия случай). Още по-лошото - може да се окажеш на границата за много по-дълго време след инцидент.

Снимка: Webcafe

При едно от потеглянията зад нас се чу трясък. От буса пред нас - част от нидерландския конвой - излязоха пищяща жена и разтревожен мъж, които бързо се затичаха към колата на един от своите, забила се за тези 10 метра движение в мантинелата и вече с димящ радиатор. Последва изтегляне на цялата уоки-токи колона към гореспоменатата бензиностанция в търсене на решение.

И като казахме бензиностанция, друг риск е да не си заредил на база сметката, че бензиностанцията след "Калотина" те чака. Чака те, ама дали ще я докараш дотам, ако цяла вечер си на пърпорещ двигател, първа, 10 метра, стоп, първа, 10 метра, стоп...

Когато наближихме границата от сръбска страна, нищо там не можеше да обясни огромното задръстване. Купуването на винетки за България се осъществяваше от пътници или от и без това чакащи шофьори. Колоната се движеше с една идея по-бързо, едва когато автомобилите започнаха да се разпръскват към петте работещи гишета от сръбска страна.

Въпреки разнородните номера и очевидната крайна дестинация на немалко автомобили - Турция - преминаването през пунктовете ставаше на сравнително равни интервали. Същото и от българска страна, където работеха шест гишета.

07:34 ч. българско време.

Толкова сочеше часовникът, когато успешно се озовахме отново на територията на Европейския съюз, за да ни посрещне жалката, разкопана гледка на строящата се от българска страна автомагистрала "Европа".

Успяхме да легнем към 9, за да прекараме цялата събота в сън - урок за далеч не перфектното планиране. И въпреки всичко автомобилната отпуска из Европа се оказа далеч по-сигурен метод за пътуване с оглед на вълната от отменени полети в Стария континент, която провали друг дълго планиран отпуск на колега.

Това лято пътуванията със самолет станаха особено несигурни, защото не знаеш дали изобщо ще поемеш към дестинацията си или обратно към България. Другият избор - освен очевидния да не пътуваш - е да рискуваш с автомобил. Там знаеш, че ще стигнеш, но не е добра идея да си правиш твърди планове кога ще се случи това.

Не и когато гастербайтер колоната е поела към Европа, а граничните пунктове се оказват недостатъчно пропускливи, за да направят преминаването ѝ плавно и удобно за всички. Защото - както новините всяко лято показват - подобни тапи се случват на границите всяка година, когато започне Голямото прибиране към Турция. Може би има някакво решение, но очевидно все още не е открито.

Така, ако ще се прибирате през Сърбия към България, подсигурете се с гориво, храна, кафе, вода и по възможност втори шофьор, за да не стане така, че заради няколкосекундно задремване да гледате тъжно пушещ радиатор, докато желязната колона бавно пълзи покрай вас към заветната паспортна проверка.

 

Най-четените