Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На ръба на скалата: Хунзах е най-красивата тайна на Дагестан

Древна история и великолепна природа - това място един ден може да бъде истински магнит за туристите Снимка: iStock
Древна история и великолепна природа - това място един ден може да бъде истински магнит за туристите

Когато обмисляте следващата си почивка, търсейки някое приказно красиво, екзотично и все пак автентично и не претъпкано с хора място, едва ли първата ви мисъл е за Дагестан - малката планинска република в състава на Руската федерация.

Мястото е известно в момента преди всичко с ММА бойците си, носещи големи рошави шапки от овча вълна - най-вече Хабиб Нурмагомедов, и отдадеността си към исляма. Честно казано, преди Хабиб повечето хора така и не бяха чували всъщност за Дагестан.

Но отвъд малкото информация и съмнително изглеждащите брадати мъже, които гледат на бой, руската автономна република всъщност крие в себе си редица чудеса, които един ден могат да се превърнат в интересни туристически дестинации.

Такова скрито бижу е и Хунзах - древно селище на около 1600 метра надморска височина, буквално кацнало на ръба на дълбокия Цолотлински каньон, което го прави място със спираща дъха гледка.

Разположено на около 140 км от Махачкала, столицата на Дагестан, това село определено изглежда като перфектната дестинация за привличане на туристи. Мястото може да си съперничи по гледка с други подобни висящи от ръба селища като испанския град Ронда или френския Бозул.

Въпреки това много малко хора извън Руската федерация и дори извън Дагестан знаят за съществуването на Хунзах.

Според историците на това място има селище още от V век пр. Хр., като до XII век след Новата ера то носи името Хумрадж и е столица на Сарир, мощна християнска държава в планините на Кавказ.

Хунзах служи като столица на Кавказкия Аварски хаганат от началото на XIII век до опустошаването му от монголите. Въпреки това мястото оцелява, а хората се връщат в селището, но то никога повече няма да бъде толкова славно място.

След Кавказката война, приключила през 1864 г., целият регион е анексиран от Руската империя. По това време селището е превърнато в административна столица на Аварския окръг.

Днес село Хунзах е административен център само на една от общините в република Дагестан. Самото място обаче остава все така впечатляващо.

С уникалното си местоположение - точно на ръба на 100-метровия Цолотлински каньон, то успява да привлече руския фотограф Слава Степанов, който успява да улови красотата на тази природна забележителност.

Неговите снимки успяват да обиколят руските социални медии и да привлекат дори някои западни такива, които разказват за мястото.

Въпреки че не е магнит за туристите, Хунзах има какво да предложи на посетителите си - както като природни забележителности, така и като място за търсачите на силни усещания.

Едно от задължителните места за посещение край селото е водопадът на река Тобот - вероятно най-красивото нещо в цялата околност. Реката минава край самото селище, а след това се изсипва от 70 метра височина към каньона, а около него в пръските на водата в слънчево време може да се видят големи дъги.

Около мястото има няколко платформи, от които човек може да наблюдава водопада и целия регион, разгръщащ се наоколо, а според местните това е гледка, която заслужава бъде видяна поне веднъж в живота.

По думите им водопадът е не по-малко красив и през зимния сезон - силните студове превръщат мястото в красива скулптура от лед и падаща вода.

Недалеч от водопада се издига крепостта на стария град Хумрадж, като днес укреплението е паметник на културата с федерално значение. Освен това в самото село има още няколко музея, където могат да се видят исторически и културни артефакти от миналото на Хунзах.

За тези, които търсят адреналин, има платформа за бънджи скокове, откъдето можете да се спуснете направо към дъното на самия каньон - ако ви стиска.

Самото Хунзах има огромен потенциал и в мирни времена би могло да се превърне в сериозна туристическа дестинация и да помогне на целия регион да се развие. Засега обаче изчаква да дойдат по-добри времена.

 

Най-четените