Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От обикновен инженер до дясната ръка на Путин - кой е Сергей Шойгу

Какво се крие зад феноменалния успех на руския военен министър? Снимка: Getty Images
Какво се крие зад феноменалния успех на руския военен министър?

Той е сред малкото мъже, които в момента успяват да приближат до руския президент Владимир Путин.

Сергей Шойгу е не само министър на отбраната, но и един от двамата генерали, които изглежда са дясната ръка на държавния глава, особено след инвазията в Украйна. Истината е, че преди да влезе във властта, Шойгу рядко е носил военни униформи, които толкова харесва днес.

Въпреки това животът му почти винаги е бил далеч от този на обикновения цивилен руснак.

Шойгу е роден през 1955 г. в Чадан, република Тува, точно до границата с Монголия. Там лицата на повечето местни са с азиатски и монголски черти и руският е втори език за мнозина, но въпреки това немалка част от жителите се определят като етнически руснаци. Бащата на Шойгу е от Тува, а майка му е родена в Украйна.

Образованието на Сергей Шойгу също не подсказва за стремглаво кариерно развитие и топли връзки с властта.

Снимка: Getty Images

Той се дипломира в Политехническия университет в Красноярск, където завършва гражданско инженерство. За кратко е член на комунистическата партия, като в нея заема някои ниски позиции.

Бащата на Шойгу обаче е висш и ревностен партиен член и това може да обясни светкавичния напредък на сина му. След като през 1990 г. се мести в Москва, Сергей Шойгу веднага става заместник-председател на Държавния комитет по архитектура и строителство.

На същата позиция само година преди него е бил Борис Елцин - човек, който е познавал добре и е имал огромно доверие на Шойгу.

През 1991 г. следва още едно рязко повишение, при което Сергей оглавява Руския спасителен корпус, който постепенно ще прерасне в мегаструктурата ЕМЕРКОМ - Министерство на отбраната, спешните ситуации и борбата с природни бедствия.

В онзи момент Шойгу има единствено ранг "лейтенант", получен проформа още при завършването му в Красноярск. Той обаче се оказва на правилното място в правилното време и през следващото десетилетие играе ключова роля за развитието на ЕМЕРКОМ, защото обновява сериозно инфраструктурата на институцията.

Съставът на министерството е силно милитаризиран, което пък започва да повдига въпроси около издигането на Сергей Шойгу, закупуването на огромни количества тежка бронирана техника и изграждането на строго секретни военни бази.

Не на последно място, в ЕМЕРКОМ служат най-малко сто генерали, но въпреки това до поста на техен ръководител се добира именно Шойгу.

През 1993 г. той вече е генерал-майор, а през 2005 г. е повишен в армейски генерал - най-високото звание в Русия преди званието маршал.

Експертите се колебаят да посочат къде точно се корени причината за това стремглаво катерене по стълбицата. Една от версиите е, че на Шойгу са предоставени всички тези звания и са отворени толкова врати пред него, за да може Москва да си подсигури един крайно лоялен служител, който да действа изцяло в интерес на Кремъл при нужда. Други са на съвсем различно мнение.

В началото на 90-е години руската армия, бивша вече съветска, е разочарована от изхода на Студената война и състоянието, в което се намира. Това, както посочват от "Си Ен Ен", принуждава Елцин да създаде нещо като "резервна армия", която да работи в извънредни ситуации, най-вече от политически характер.

При нужда въпросната армия се задейства и като лична охрана, която да гарантира, че държавен преврат е невъзможен.

Снимка: Getty Images

В нощта на 3 срещу 4 октомври 1993 г. ситуацията действително е много близо до преврат. Цените на стоки от първа необходимост са до небесата, а ДДС стига 28 на сто. Елцин е в сериозен конфликт с вицепрезидента Александър Руцкой, като последният призовава свои последователи да щурмуват кметството в Москва и Останкино.

Започналият като мирна демонстрация митинг се изражда в щурм на телевизионната база, при който немалко от присъстващите са въоръжени. Открит е и огън срещу невъоръжените поддръжници на Елцин.

В отчаянието си президентът звъни на Шойгу, който веднага обещава да осигури оръжия за привържениците на Елцин. Слава Богу, доставките се забавят и това предотвратява кървава баня в Останкино и евентуална гражданска война, но за сметка на това Сергей Шойгу се доказва като предан на властта генерал.

Снимка: Getty Images

Затова не е особена изненада, че когато през 2012 г. той напуска ЕМЕРКОМ, президентът Путин го назначава като губернатор на Московска област. През ноември същата година Шойгу вече е министър на отбраната.

Оттогава насам според запознати Путин може да се свърже във всеки един момент с Шойгу, който се ползва с огромното доверие на държавния глава.

Опозиционерът Алексей Навални на свой ред посвещава цял свой репортаж на едно от луксозните имения, които се предполага, че генералът притежава.

За последните 10-15 години Сергей Шойгу неизменно е в класациите на властимащите, на които руснаците вярват най-много. Той успява да трупа одобрение дори и по време на пандемията.

С настъпването на коронавируса Шойгу успява да мобилизира полеви медици, които да тестват гражданите, и съдейства за организирането на подвижни болнични екипи.

Една евентуална загуба на Русия в Украйна обаче може да коства на Сергей Шойгу всичко, което е градил в последните над 30 години.

За момента той опровергава слуховете за разклатено здраве и домашен арест, наложен му от Путин, но с всеки изминал ден става ясно, че бързата победа, която генералът е обещал, със сигурност няма да се случи.

   

Най-четените