Европейският Север е щедър на студ, но и на херинга. През XIX век в рецептурниците на Стария континент и из десетки, а може би и стотици тефтери и хвърчащи листечта, има записани рецепти, които да направя херингата хем по-издръжлива през зимата, хем по-вкусна.
Северните народи обичат херингата с картофи, сметана, кореноплодни зеленчуци. Малко по на юг, в Прибалтийските държави, я харесват и ситно нарязана и смесена с картофи, цвекло, яйца и хлебни трохи.
Всичко това достига до Русия, смесва се и се ражда сельодката под шуба.
Романтичните руски легенди гласят, че сельодка под шуба е изобретена в един московски бар през 1918 г. лично от собственика.
Той искал хем да употреби изобилието от маринована херинга, хем да направи засищащо ястие, благодарение на което посетителите могат да пият повече и да раздуват сметките си. Постепенно салатата станала популярна и извън бара му и се превърнала в едно от най-известните руски ястия.
Истината обаче е малко по-прозаична. Поразително сходна салата се среща в шведска готварска книга от 1864 г. В рецептата се започва от една маринована в подсолена вода херинга, която се обезкостява и реже на фини късчета. Отгоре се реди настъргано цвекло и върху него - стъргани варени картофи.
Следват кисели краставички, ябълки и стъргани твърдо сварени яйца. Към това се приготвя и майонезен сос.
Съставките били достъпни в следреволюционния Съветски съюз дори и за най-бедните му жители.
Майонезата пък се превърнала в нещо като символ на кухнята на СССР - засищаща, мазна и вкусна, с нея се приготвяли не една и две салати и предястия в мизерните години на Съюза.
Йосиф Сталин неведнъж лично хвали качествата на майонезата и подтиква заводите за масовото ѝ производство.
Сельодката под шуба обаче официално се появява в руските кулинарни книги доста късно.
Ястието не фигурира в съветската кулинарна енциклопедия "Книга за вкусната и здравословна храна", чието първо издание е от 1939 г. Първото споменаване на салатата е в ново издание на книгата със съветски рецепти от 1968 г., макар че дотогава вече много домакинства имат свои трактовки на рецептата.
Има и още една легенда за сельодка под шуба - че тя е олицетворение на различните класи в рамките на СССР.
Червеното цвекло представлява болшевиките, картофите - земеделците, херингата - работещите бедни.
Макар че едва ли някой е мислил, че салатата е натоварена с чак толкова символика, ястието оцелява на изпитанията на времето. Сельодката под шуба е задължителна за Нова година и Коледа, която в Русия продължава да се празнува на 7 януари.
Често се поднася и на сватби и на други по-официални поводи заради пищния си вид.
А сега можем да се пренесем обратно в България, където сельодка под шуба може и да не е сред най-известните салати, но името ѝ в никакъв случай не е непознато. Продуктите и у нас са също толкова достъпни, а комбинацията им - любима за българското небце.
Внимателно подредена на пластове в красива чиния, сельодката под шуба действително краси празничната трапеза с цветовете си.
Ето и необходимите продукти за нея:
- 400 грама мариновани филета херинга
- 3 големи глави цвекло - обелени
- 3 големи картофа - обелени
- 2 големи моркова - обелени
- 2 твърдо сварени яйца
- 2 чаши майонеза
- Сол, пипер и евентуално копър за украса
Начин на приготвяне:
В тенджера на единия котлон в подсолена вода сваряваме за около 20 минути картофите и морковите, като проверяваме с вилица дали са омекнали. На съседния котлон, отново в тенджера с подсолена вода, сваряваме цвеклото за около 45-50 минути или до омекване.
Най-накрая сваряваме твърдо яйцата и ги оставяме да се охладят.
Филетата херинга се отцеждат от мазнината и се режат на малки кубчета. Започваме сглобяването на салатата като на дъното на форма с ринг настъргваме един от картофите и поръсваме равномерно с херингата.
Гарнираме с няколко чаени лъжици майонеза, която разпределяме с гърба на лъжицата.
Настъргваме останалите два картофа и подправяме със сол и пипер. Следва стъргането на цвеклото, разпределяне и още майонеза. Завършваме с настърганите твърдо сварени яйца и измазваме сельодката под шуба с майонеза.
Прибираме я в хладилник да стегне за поне няколко часа, но най-добре - за цяла нощ.
