Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сладоледът на клечка и още неща, които са открити съвсем случайно

 Сладоледът на клечка 

Първият сладолед на клечка се появява абсолютно случайно, след като през 1905-а 11-годишният Франк Епърсън от Сан Франциско забравя чаша с вода и безалкохолно на прах на верандата си. В чашата е оставена и клечката за разбъркване на безалкохолното. Нощта се оказва доста студена и така Еперсън се оказва с първия сладолед на клечка в ръката си. Снимка: Instagram
Сладоледът на клечка

Първият сладолед на клечка се появява абсолютно случайно, след като през 1905-а 11-годишният Франк Епърсън от Сан Франциско забравя чаша с вода и безалкохолно на прах на верандата си. В чашата е оставена и клечката за разбъркване на безалкохолното. Нощта се оказва доста студена и така Еперсън се оказва с първия сладолед на клечка в ръката си.
 Post-it листчетата 

През 1968-а химик на име Силвър Спенсър се опитва да създаде супер силно лепило, докато най-накрая без да иска създава супер слабо такова, което може да бъде използвано само за временно залепяне. 

През следващите няколко години изобретението на Спенсър изглежда напълно излишно, но през 1973-а един негов колега – Арт Фрай, присъства на негов семинар и осъзнава, че може да ползва веществото, за да си отбелязва страниците в книгите си. Отнема още няколко години на двамата учени да стигнат до окончателния вид на листчетата, но през 1980-а първите "Post-it" вече са по магазините. Снимка: Pixabay
Post-it листчетата

През 1968-а химик на име Силвър Спенсър се опитва да създаде супер силно лепило, докато най-накрая без да иска създава супер слабо такова, което може да бъде използвано само за временно залепяне.

През следващите няколко години изобретението на Спенсър изглежда напълно излишно, но през 1973-а един негов колега – Арт Фрай, присъства на негов семинар и осъзнава, че може да ползва веществото, за да си отбелязва страниците в книгите си. Отнема още няколко години на двамата учени да стигнат до окончателния вид на листчетата, но през 1980-а първите "Post-it" вече са по магазините.
 Корнфлейксът 

Двамата братя Келог – Джон Харви и Уил – работят в санаториум в Мичиган, в който учат пациентите си на здравословен начин на живот, стриктна вегетарианска диета и въздържание.  

През 1894-а те провеждат експеримент, при който в процеса на приготвяне на тесто от сварена пшеница, един от братята забравя сместа в горещата фурна. Тя изсъхва твърде много и когато я вадят от пещта се разпада на десетки малки сухи парченца. Така се появява прототипът на корнфлейкс като по-късно Келог заменят пшеницата с царевица. Снимка: Getty images
Корнфлейксът

Двамата братя Келог – Джон Харви и Уил – работят в санаториум в Мичиган, в който учат пациентите си на здравословен начин на живот, стриктна вегетарианска диета и въздържание.

През 1894-а те провеждат експеримент, при който в процеса на приготвяне на тесто от сварена пшеница, един от братята забравя сместа в горещата фурна. Тя изсъхва твърде много и когато я вадят от пещта се разпада на десетки малки сухи парченца. Така се появява прототипът на корнфлейкс като по-късно Келог заменят пшеницата с царевица.
 Тефлонът 

Пълното име на тефлона е политетрафлуоретилен и е създаден по случайност в лабораторията Дюпон в Ню Джърси през 1938-а. Роденият в Охайо химик Рой Плънкет се опитва да направи нов изолиращ студа агент, когато забелязва, че една от наглед празните кутии с тетрафлуоретилен тежи точно колкото и пълна. 

Когато разрязва кутията, Плънкет установява, че газът е реагирал с метала и се е образувало незалепващо вещество. От лабораторията виждат потенциал в откритието и започват масовото му производство. През 1954-а една френска съпруга моли мъжа си да покрие с тефлон тиганите й, за да не залепва храната при готвенето и така се появява и тефлоновият тиган. Снимка: Getty Images
Тефлонът

Пълното име на тефлона е политетрафлуоретилен и е създаден по случайност в лабораторията Дюпон в Ню Джърси през 1938-а. Роденият в Охайо химик Рой Плънкет се опитва да направи нов изолиращ студа агент, когато забелязва, че една от наглед празните кутии с тетрафлуоретилен тежи точно колкото и пълна.

Когато разрязва кутията, Плънкет установява, че газът е реагирал с метала и се е образувало незалепващо вещество. От лабораторията виждат потенциал в откритието и започват масовото му производство. През 1954-а една френска съпруга моли мъжа си да покрие с тефлон тиганите й, за да не залепва храната при готвенето и така се появява и тефлоновият тиган.
 Картофеният чипс 

Джордж Кръм е готвач в ресторант в Саратога Спринг, град в щата Ню Йорк. Един ден попада на изключително капризен клиент, който многократно връща чинията си с пържени картофи с оплакването, че не са достатъчно хрупкави. 

В някакъв момент Кръм губи търпение и в яда си реже картофите на почти прозрачно тънки лентички и ги препържва, докато станат твърди като камък. За негова изненада клиентът ги харесва и иска допълнителна порция. Снимка: Getty Images
Картофеният чипс

Джордж Кръм е готвач в ресторант в Саратога Спринг, град в щата Ню Йорк. Един ден попада на изключително капризен клиент, който многократно връща чинията си с пържени картофи с оплакването, че не са достатъчно хрупкави.

В някакъв момент Кръм губи търпение и в яда си реже картофите на почти прозрачно тънки лентички и ги препържва, докато станат твърди като камък. За негова изненада клиентът ги харесва и иска допълнителна порция.
 Микровълновата печка 

Принципът за работа на микровълновата печка също е измислен без да е било това целта. През 1945-а Пърси Спенсър експериментира с нова вакуумна тръба, наречена магнетрон. Той е доста изненадан, когато десертчето в джоба му започва да се топи и решава да пробва какво ще стане с царевични зърна. 

Когато те започват да се разпукват, Спенсър веднага вижда потенциал в откритието си. През 1947-а завършва прототипа на първата микровълнова печка, макар че той тежи над 300 кг и струва почти 5 хил. долара. Снимка: Getty Images
Микровълновата печка

Принципът за работа на микровълновата печка също е измислен без да е било това целта. През 1945-а Пърси Спенсър експериментира с нова вакуумна тръба, наречена магнетрон. Той е доста изненадан, когато десертчето в джоба му започва да се топи и решава да пробва какво ще стане с царевични зърна.

Когато те започват да се разпукват, Спенсър веднага вижда потенциал в откритието си. През 1947-а завършва прототипа на първата микровълнова печка, макар че той тежи над 300 кг и струва почти 5 хил. долара.
 Виагра 

Лекарството далеч не е било създадено заради това, с което е известно в момента. Фармацевтичната компания Pfizer смята, че ще се използва като лек на спазми в коронарните артерии. Медикаментът е обозначен като UK92480 и се оказва, че е неефикасен. 

Един от страничните му ефекти обаче е повече от изумителен. Хапчетата стават популярни като Viagra и само за първата четвърт на 2013-а са продадени партиди на стойност 288 млн. долара. Снимка: Getty Images
Виагра

Лекарството далеч не е било създадено заради това, с което е известно в момента. Фармацевтичната компания Pfizer смята, че ще се използва като лек на спазми в коронарните артерии. Медикаментът е обозначен като UK92480 и се оказва, че е неефикасен.

Един от страничните му ефекти обаче е повече от изумителен. Хапчетата стават популярни като Viagra и само за първата четвърт на 2013-а са продадени партиди на стойност 288 млн. долара.
Фойерверките

Първообразът на фойерверките се появява преди около 2000 години в Китай. Според легендите те са изобретени по случайност от готвач, който незнайно защо смесва въглища, сяра и селитра. Тези съставки са се намирали във всяка кухня в страната. Сместа е запалима, а поставена в бамбукова пръчка експлодира.
 Пеницилинът 

Александър Флеминг се опитва да изобрети "лекарство за всичко", което може да лекува широк спектър от заболявания. По ирония на съдбата той открива пеницилина, след като зарязва работата си недовършена. 

Флеминг открива, че в едно от петриевите стъкла се е образувал мухъл, който се оказва, че съдържа мощен антибиотик – пеницилин. Една от легендите твърди, че всичко това се случва само защото биологът е бил доста небрежен и не е миел старателно съдовете в лабораторията. Снимка: Getty Images
Пеницилинът

Александър Флеминг се опитва да изобрети "лекарство за всичко", което може да лекува широк спектър от заболявания. По ирония на съдбата той открива пеницилина, след като зарязва работата си недовършена.

Флеминг открива, че в едно от петриевите стъкла се е образувал мухъл, който се оказва, че съдържа мощен антибиотик – пеницилин. Една от легендите твърди, че всичко това се случва само защото биологът е бил доста небрежен и не е миел старателно съдовете в лабораторията.
 Кока-Кола 

Изобретяването на Кока-Кола не е плод на хитри бизнес планове. Джон Пембъртън е аптекар, който заради рани от гражданската война е пристрастен към болкоуспокояващите и най-вече към морфина. В опита си да създаде собствено болкоуспокояващо, той смесва две основни съставки – листа на кока и ядки кола. 

Когато негов асистент без да иска добавя газирана вода – резултатът е първата Кока-Кола в света. През годините са добавяни различни съставки, които оформят вкуса, познат на всички, но рецептата за безалкохолното се пази в строга тайна. Снимка: YouTube
Кока-Кола

Изобретяването на Кока-Кола не е плод на хитри бизнес планове. Джон Пембъртън е аптекар, който заради рани от гражданската война е пристрастен към болкоуспокояващите и най-вече към морфина. В опита си да създаде собствено болкоуспокояващо, той смесва две основни съставки – листа на кока и ядки кола.

Когато негов асистент без да иска добавя газирана вода – резултатът е първата Кока-Кола в света. През годините са добавяни различни съставки, които оформят вкуса, познат на всички, но рецептата за безалкохолното се пази в строга тайна.

Повечето изобретения, които използваме в ежедневието си, са резултат от месеци и дори години изследвания, експерименти и разработки. Зад тях стоят тестове, сметки, прецизни чертежи и какво ли още не, за да се стигне до крайния продукт.

Но има един куп открития, които са плод на случайна подредба на събитията.

Част от тях са се получили вследствие на невнимание, други - на инцидент, а трети - заради мързел и човешки грешки. Разбира се, най-често помага и фактът, че повечето от тези хора са били сред водещите учени в областта си и като цяло са знаели какво вършат.

Такива са, например, откривателите на микровълновата печка, тефлона, пеницилина, виаграта. При други елементът на случайност е още по-голям. Картофеният чипс е открит от яд, а сладоледът на клечка - заради голяма доза разсеяност.

На нас ни остава само да сме благодарни на интересното стечение на обстоятелствата, което е довело до създаването на тези изобретения или поне на първообразите им.

В галерията ще видите 10 изобретения, до които се е стигнало по абсолютна случйност.

 

Най-четените