Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оставени на духовете - 10 от най-зловещите призрачни градове

Орадур сюр Глан, Франция
До Втората световна война Орадур сюр Глан е китно градче в централната част на Франция, близо до град Лимож. Мястото е окупирано от германците, подобно на цялата страна, и така до 10 юни 1944 г. - няколко дни след Десанта в Нормандия. Няколко дни преди това безследно изчезва майор Хелмут Кампф от Трети батальон на СС. Неговият близък приятел майор Ото Дикман решава, че местната съпротива е отговорна за пленяването и убийството на Кампф, заради което разпорежда прочистването на целия град. 
Всички жители са събрани на площада в Орадур сюр Глан под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. След като стрелят известно време германците изгарят сградите. Църквата, в която се намират над 400 жени и деца, също е запалена. Опитът им да се измъкнат през вратата е посрещнат с картечен огън. Само една жена успява да се измъкне през малък прозорец. Убити са общо 642 души. 
И до днес градът не е населен отново. Мястото остава като жив паметник на бруталното убийство и хиляди го посещават всяка година. Снимка: Wikimedia Commons, Dna-Dennis
Орадур сюр Глан, Франция

До Втората световна война Орадур сюр Глан е китно градче в централната част на Франция, близо до град Лимож. Мястото е окупирано от германците, подобно на цялата страна, и така до 10 юни 1944 г. - няколко дни след Десанта в Нормандия. Няколко дни преди това безследно изчезва майор Хелмут Кампф от Трети батальон на СС. Неговият близък приятел майор Ото Дикман решава, че местната съпротива е отговорна за пленяването и убийството на Кампф, заради което разпорежда прочистването на целия град.

Всички жители са събрани на площада в Орадур сюр Глан под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. След като стрелят известно време германците изгарят сградите. Църквата, в която се намират над 400 жени и деца, също е запалена. Опитът им да се измъкнат през вратата е посрещнат с картечен огън. Само една жена успява да се измъкне през малък прозорец. Убити са общо 642 души.

И до днес градът не е населен отново. Мястото остава като жив паметник на бруталното убийство и хиляди го посещават всяка година.
Повеглия, Италия
Недалеч от Венеция малкият остров има зловеща слава още от времето на Римската империя. На практика това място никога не е било селище в днешния смисъл на думата, но тук се живели (за поне кратък период от време) и умирали стотици хиляди хора. Мястото е било използвано като карантинна зона за болните от чума хора - традиция, която се запазила през вековете. Мъртвите там били изгаряни в дълбоки дупки в земята. Именно заради това се казва, че почвата на Повеглия е съставена от 1/2 човешка пепел. На острова са починали толкова много хора, че и до днес рибарите не ходят близо до него с лодките си, за да не се заплетат човешки кости в мрежите му. 
В началото на XX век на острова е построена санаториум за душевно болни хора. Според легендите на местните психиатричната клиника била управлявана от луд доктор, който извършвал експерименти върху пациентите си, измъчвал ги и ги убивал, докато накрая сам не се самоубил. Това е още един любопитен детайл, изграждащ на острова реноме на едно от най-злокобните места на земята. Снимка: Wikimedia Commons
Повеглия, Италия

Недалеч от Венеция малкият остров има зловеща слава още от времето на Римската империя. На практика това място никога не е било селище в днешния смисъл на думата, но тук се живели (за поне кратък период от време) и умирали стотици хиляди хора. Мястото е било използвано като карантинна зона за болните от чума хора - традиция, която се запазила през вековете. Мъртвите там били изгаряни в дълбоки дупки в земята. Именно заради това се казва, че почвата на Повеглия е съставена от 1/2 човешка пепел. На острова са починали толкова много хора, че и до днес рибарите не ходят близо до него с лодките си, за да не се заплетат човешки кости в мрежите му.

В началото на XX век на острова е построена санаториум за душевно болни хора. Според легендите на местните психиатричната клиника била управлявана от луд доктор, който извършвал експерименти върху пациентите си, измъчвал ги и ги убивал, докато накрая сам не се самоубил. Това е още един любопитен детайл, изграждащ на острова реноме на едно от най-злокобните места на земята.
Вароша, Кипър
Някога модерен туристически курорт, днес Вароша е призрачен град, влизането в който е забранено от турската армия. През 70-те мястото е водеща туристическа дестинация в Кипър, която привлича с лукс и разкош. Редица звезди посещават мястото и то е едно от лицата на Кипър за пред света... до 20 юли 1974 г. С дебаркирането на турските войски на острова местното население е принудено да напусне Вароша. 
В крайна сметка турците овладяват града и той става част от окупираната зона. Мястото е оградено и войници пазят достъпа до него, допускайки само лица от турската армия и персонала на ООН. През 1984 г. Съветът за сигурност на ООН разпорежда Вароша да бъде предаден на администрацията на ООН, но това така и не се случва. Днес градът е оставен на разрушението. От някогашния блясък сега там са останали само рушащи се сгради, избуяла трева, ръжда и изпочупени прозорци, а единствените, които продължават да посещават мястото, са морските костенурки, които гнездят по безлюдните плажове. Снимка: Wikimedia Commons, Julienbzh35
Вароша, Кипър

Някога модерен туристически курорт, днес Вароша е призрачен град, влизането в който е забранено от турската армия. През 70-те мястото е водеща туристическа дестинация в Кипър, която привлича с лукс и разкош. Редица звезди посещават мястото и то е едно от лицата на Кипър за пред света... до 20 юли 1974 г. С дебаркирането на турските войски на острова местното население е принудено да напусне Вароша.

В крайна сметка турците овладяват града и той става част от окупираната зона. Мястото е оградено и войници пазят достъпа до него, допускайки само лица от турската армия и персонала на ООН. През 1984 г. Съветът за сигурност на ООН разпорежда Вароша да бъде предаден на администрацията на ООН, но това така и не се случва. Днес градът е оставен на разрушението. От някогашния блясък сега там са останали само рушащи се сгради, избуяла трева, ръжда и изпочупени прозорци, а единствените, които продължават да посещават мястото, са морските костенурки, които гнездят по безлюдните плажове.
Каякьой, Турция
Още едно място, опразнено от конфликта между турци и гърци. Издигащ се върху хълм, Каякьой е изпъстрен със сгради, построени в гръцки стил. До 20-те години на XX век там са живеели приблизително 2 млн. гърци. Когато избухва войната между Гърция и Турция обаче, турските власти принуждават гърците да напуснат града и той се опразва. Впоследствие на тяхно място са заселени турци, но разрушителното земетресение от 1957 г. прогонва окончателно всички жители, след като срива повечето сгради в града.   Днес мястото остава пусто, но е запазено като музей и исторически паметник. Това го прави атрактивна туристическа дестинация за хората, решили да посетят региона. Снимка: Wikimedia Commons
Каякьой, Турция

Още едно място, опразнено от конфликта между турци и гърци. Издигащ се върху хълм, Каякьой е изпъстрен със сгради, построени в гръцки стил. До 20-те години на XX век там са живеели приблизително 2 млн. гърци. Когато избухва войната между Гърция и Турция обаче, турските власти принуждават гърците да напуснат града и той се опразва. Впоследствие на тяхно място са заселени турци, но разрушителното земетресение от 1957 г. прогонва окончателно всички жители, след като срива повечето сгради в града. Днес мястото остава пусто, но е запазено като музей и исторически паметник. Това го прави атрактивна туристическа дестинация за хората, решили да посетят региона.
Остров Хашима, Япония
Заселен през 1887 г. заради залежите на каменни въглища, Хашима се превръща в развиващ се икономически регион. Той дори бива разширен изкуствено, за да може въглищата да бъдат транспортирани по-лесно. През 1890 г. компанията "Мицубиши" закупува острова и започва изграждането на жилищни блокове, както и на бетонни стени, които да пазят от морските вълни и тайфуни. До 30-те години на 20 век Хашима вече се превръща в значителен индустриален център, с няколко въглищни мини и военни заводи.
Нарастването на петролната индустрия през 60-те години обаче бързо започва да измества въглищата и добивът им вече не изгоден. "Мицубиши" взема решение да затвори мините през 1974 г. Само за няколко седмици целият остров е опразнен, а жителите оставят много от вещите си там. За да се предотвратят грабежите обаче, правителството на Япония взима решение да забрани свободния достъп до острова. Снимка: flickr, kntrty
Остров Хашима, Япония

Заселен през 1887 г. заради залежите на каменни въглища, Хашима се превръща в развиващ се икономически регион. Той дори бива разширен изкуствено, за да може въглищата да бъдат транспортирани по-лесно. През 1890 г. компанията "Мицубиши" закупува острова и започва изграждането на жилищни блокове, както и на бетонни стени, които да пазят от морските вълни и тайфуни. До 30-те години на 20 век Хашима вече се превръща в значителен индустриален център, с няколко въглищни мини и военни заводи.

Нарастването на петролната индустрия през 60-те години обаче бързо започва да измества въглищата и добивът им вече не изгоден. "Мицубиши" взема решение да затвори мините през 1974 г. Само за няколко седмици целият остров е опразнен, а жителите оставят много от вещите си там. За да се предотвратят грабежите обаче, правителството на Япония взима решение да забрани свободния достъп до острова.
Боди, САЩ
Сгушен в хълмовете на планинската верига Сиера Невада в Калифорния, Боди е един от най-известните призрачни градове в Северна Америка. Малка част от сградите на този бивш златотърсачески град все още стоят непокътнати, но тези, които са, са пълни с потънали в прах съкровища от миналото на града. Мястото си печели славата с откриване на злато в мините, намиращи се в планините наоколо. Към 1882 г. обаче залежите започват да се изчерпват, а мините една по една започват да фалират. Така до 1940 г. целият град е опразнен и оставен на духовете. А според легендите такива има. Мнозина разказват за смях, идващ от нищото, музика, изсвирена на пиано, и за пиянска глъчка, която се появява и затихва изведнъж. А ако някой посмее да си вземе за сувенир някоя от вещите на хората, живели тук преди толкова години, трябва да се приготви за тежко проклятие. Снимка: Wikimedia Commons, Daniel Mayer
Боди, САЩ

Сгушен в хълмовете на планинската верига Сиера Невада в Калифорния, Боди е един от най-известните призрачни градове в Северна Америка. Малка част от сградите на този бивш златотърсачески град все още стоят непокътнати, но тези, които са, са пълни с потънали в прах съкровища от миналото на града. Мястото си печели славата с откриване на злато в мините, намиращи се в планините наоколо. Към 1882 г. обаче залежите започват да се изчерпват, а мините една по една започват да фалират.

Така до 1940 г. целият град е опразнен и оставен на духовете. А според легендите такива има. Мнозина разказват за смях, идващ от нищото, музика, изсвирена на пиано, и за пиянска глъчка, която се появява и затихва изведнъж. А ако някой посмее да си вземе за сувенир някоя от вещите на хората, живели тук преди толкова години, трябва да се приготви за тежко проклятие.
Бутугичаг, Русия
Суровият климат на руската тайга и наличието на уранови руди в земята определено правят Бутугичаг едно от най-неприветливите места на Земята. И все пак там са живели хора. Мястото е използвано за затворнически лагер от властите в СССР. Затворниците са били карани да копаят уранова руда. В официални документи вместо уран се е използвала думата "олово". Поради естеството на работата и тежките условия - липса на адекватни пътища и на достатъчно вода за всички затворници, липса на лекари и отвратително студено време, смъртността очаквано била изключително висока. Според някои историци върху затворниците са били извършвани и експерименти. 
Днес вече мястото е опразнено, а руските власти са ограничили достъпа до него заради високите нива на радиация. И до днес Бутугичаг е известен като "Долината на смъртта" заради пагубния си ефект върху всичко живо наоколо. Дори животните, които пасат трева около мястото, после страдат от опадала козина и скоро след това смърт. Снимка: Wikimedia Commons
Бутугичаг, Русия

Суровият климат на руската тайга и наличието на уранови руди в земята определено правят Бутугичаг едно от най-неприветливите места на Земята. И все пак там са живели хора. Мястото е използвано за затворнически лагер от властите в СССР. Затворниците са били карани да копаят уранова руда. В официални документи вместо уран се е използвала думата "олово". Поради естеството на работата и тежките условия - липса на адекватни пътища и на достатъчно вода за всички затворници, липса на лекари и отвратително студено време, смъртността очаквано била изключително висока.

Според някои историци върху затворниците са били извършвани и експерименти. Днес вече мястото е опразнено, а руските власти са ограничили достъпа до него заради високите нива на радиация. И до днес Бутугичаг е известен като "Долината на смъртта" заради пагубния си ефект върху всичко живо наоколо. Дори животните, които пасат трева около мястото, после страдат от опадала козина и скоро след това смърт.
Хъмбърстоун, Чили
Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, животът в този град в пустинята Атакама, който някога е имал 3500 жители, е спрял някъде в средата на миналия век. Мястото започва да функционира през втората половина на XIX век като миньорско градче. В мините наблизо е най-голямото находище на селитра - важна съставка за направата на барут. Между 1880 и 1930 г. голяма част от световното предлагане идва оттук и се смята за огромен износ. Когато накрая мината бива изчерпана, мястото се превръща в нещо още по-мрачно - затвор за обречени от режима на Аугусто Пиночет. Макар и да не са напълно изоставен (все още около 100-200 души живеят в Хъмбърстоун), по-голямата част от сградите са празни и полуразрушени. Снимка: Wikimedia Commons, Diego Delso
Хъмбърстоун, Чили

Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, животът в този град в пустинята Атакама, който някога е имал 3500 жители, е спрял някъде в средата на миналия век. Мястото започва да функционира през втората половина на XIX век като миньорско градче. В мините наблизо е най-голямото находище на селитра - важна съставка за направата на барут. Между 1880 и 1930 г. голяма част от световното предлагане идва оттук и се смята за огромен износ.

Когато накрая мината бива изчерпана, мястото се превръща в нещо още по-мрачно - затвор за обречени от режима на Аугусто Пиночет. Макар и да не са напълно изоставен (все още около 100-200 души живеят в Хъмбърстоун), по-голямата част от сградите са празни и полуразрушени.
Пирамида, Норвегия
Малкото миньорско селище на остров Шпицберген в Норвегия за почти цялото си съществуване е използван от СССР. През годините на разцвет на Съветския блок, селището изпраща ценни руди към Москва, а на острова живеят около 1000 души. Малко преди падането на комунизма в Европа обаче мястото е изоставено, а жителите му са евакуирани, оставяйки след себе си обзаведени жилища и реликви. Посещението в града е позволено, но навлизането в някоя от сградите е забранено. Снимка: Wikipedia
Пирамида, Норвегия

Малкото миньорско селище на остров Шпицберген в Норвегия за почти цялото си съществуване е използван от СССР. През годините на разцвет на Съветския блок, селището изпраща ценни руди към Москва, а на острова живеят около 1000 души. Малко преди падането на комунизма в Европа обаче мястото е изоставено, а жителите му са евакуирани, оставяйки след себе си обзаведени жилища и реликви. Посещението в града е позволено, но навлизането в някоя от сградите е забранено.
Припят, Украйна
Всеки знае трагичната история на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г. и на изоставения украински град. Той се намира само на 3 км. от ядрената централа и цялото население е евакуирано. Много от жителите страдат от остра радиационна болест в резултат на излагане на високи нива на радиация по време на аварията.
Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. 

С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 никога не са и били използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи. Снимка: TheAvalanche, en.wikipedia
Припят, Украйна

Всеки знае трагичната история на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г. и на изоставения украински град. Той се намира само на 3 км. от ядрената централа и цялото население е евакуирано. Много от жителите страдат от остра радиационна болест в резултат на излагане на високи нива на радиация по време на аварията. Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха.

С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 никога не са и били използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.

С началото на годината започват и плановете за пътешествия. Във време, в което самолетните билети стават все по-достъпни, а границите - все по-развити, да се пътува е по-лесно от всякога.

Затова и обичайните дестинации започват да се изчерпват - големият приток от туристи постепенно настройва местните срещу чужденците. Така постепенно, за онези с по-специфични вкусове, започва да се оформя един по-различен вид туризъм - туризъм на мрачните места.

Той залага на плашещото, на тъмното величие на изоставените колосални сгради или дори на цели призрачни градове. И печели все повече и повече последователи.

Идеята за изоставените места, обитавани само от призраците на миналото, има своя чар. Там човек най-пряко се сблъсква (без сам да бъде засегнат) с чуждите страх, нещастие, ужас...

Покосени от войни, икономически упадък, болести или дори от ядрена катастрофа, тези места биват оставяни на вятъра и прахта да ги превземат. В тях обаче остават неразказаните истории, които човек си заслужава да чуе.

И да ги разберете, би ви дало силата да разберете една идея по-добре самото човечество, което е изправено срещу най-лошите си моменти. Големият въпрос е - смеете ли да надникнете?

В галерията ни ще видите 10 от най-въздействащите на човешката психика призрачни градове.

 

Най-четените