5 февруари 2018 г. - напълно вероятно е да зачеркнем тази дата в календара, без да й обърнем особено внимание. Но за Берлин това е ден с много особено значение.
Датата носи в себе си парче от историята: на единството, на надеждата, на новото поколение, което вече не знае къде се е намирала някога Берлинската стена. На хората, които отдавна не обръщат внимание, когато пресичат границата между стария Западен и Източен Берлин.
10 316 дни, или 28 години, два месеца и 27 денонощия остатък - точно толкова дълго продължава съществуването на Берлинската стена от началото на изграждането й на 13 август 1961 г. до деня, в който преградата най-после рухна, 9 ноември 1989 г.
На 5 февруари 2018 г. се навършват точно 10 316 дни, откакто падна Берлинската стена - откакто всеки може да се движи свободно из града. И не само - може да има приятели навсякъде, да чете книги, учебници и новини без цензура, да учи там, където поиска, да има право на собствено мнение и право да го изразява свободно. Да има право на избор.
Едно поколение порасна със стената, едно поколение живее, без да я е виждало.
Но на много от съвременниците й им се струва, че периодът, в който тя съществуваше, е бил много по-дълъг от онзи, който последва.
The Berlin Wall has now been down as long as it was up, 10316 days. Today’s front page of Berliner Zeigung pic.twitter.com/jTOkzGJnV0
— Jon Stone (@joncstone) February 4, 2018
Днешният брой на "Берлинер Цайтунг" отбелязва историческата дата
През 1961 г. Берлин е окупиран град, разделен на четири сектора - съветски (източен), и американски, британски и френски (в западната част). Бившата столица на Третия райх се намира изцяло на територията на т.нар. Германска демократична република - западните сектори представляват остров, единствена възможност за спасение от заобикалящата диктатура. Между 1945 и 1961 г. близо 3,5 милиона берлинчани бягат от съветския сектор към Западен Берлин.
Ръководството на ГДР и СССР решава да сложи край на отлива с физическа преграда и тежко въоръжена охрана.
На 12 срещу 13 август 1961 г. ръководителят на Социалистическата партия на единството на Германия (SED) Валтер Улбрихт заповядва да започне изграждането на стената по граничната линия на съветския окупационен сектор. Отговорник по проекта е бъдещият генерален секретар на ЦК на партията Ерих Хонекер.
Кметът на Западен Берлин Вили Бранд протестира упорито срещу случващото се. На 16 август е организирана протестна демонстрация, водена от градоначалника, на която се събират 300 000 души. От Бон, столицата на Западна Германия, канцлерът Конрад Аденауер призовава населението за спокойствие. Реакцията срещу раздялата на града е безсилна.
"По-добре стена, отколкото война", казва американският президент Джон Ф. Кенеди, когато научава за разполагането на гранични буфери и бодлива тел през центъра на Берлин. Две години по-късно той посещава града, за да засвидетелства подкрепата на западните сили и произнася историческото си слово "Аз съм берлинчанин".
Berlin Wall, tomorrow, has been gone for as long as it stood.
— John Lurie (@lurie_john) February 4, 2018
Also, Gronkowsky route in Patriots playbook pic.twitter.com/BG6m2fh6lk
От другата страна на стената започва терорът. Онези, които опитват да прескочат телената мрежа или бетонените стени, биват разстрелвани на място.
Опасността е толкова голяма, че за 28 години има малко над 5000 успешни бягства през тайни тунели или през канализацията на града, с малки самолети или в тайници на камиони, с преплуване през каналите на Шпрее, дори с врязване на автобуси, камиони или леки коли в бариерите или телените гранични прегради.
Най-малко 139 души са убити при опит да преминат на Запад - почти всички от тях са разстреляни от гранични войници от ГДР, т.е. от свои сънародници.
Там, където няма надежда за промяна, властва безвремието.
"ГДР беше германската чакалня. Всички вечно чакахме. Чакахме нещо да се случи, чакахме да пуснат плодове и зеленчуци, чакахме да ни прокарат телефон, да получим разрешение за жилищно настаняване. Чакахме за кола, за карта за почивка - цялата държава беше в изчаквателна позиция", пише Лотар Хайнке в "Тагесшпигел" в деня на "равноденствието".
По време на съществуването на Стената жителите на Източен Берлин стават все по-гневни, че просперитетът и свободата от другата страна на границата са им отказани и след революциите срещу СССР в други страни те започват да искат свободно преминаване на запад.
Протестите достигат кулминацията си в нощта на 9 ноември 1989 г., когато объркани охранители отварят вратите към 22,45 ч. Това става след като говорителят на Комунистическата партия в Източен Берлин Гюнтер Шабовски обявява по-рано същата вечер, че преминаването ще бъде позволено незабавно.
28 years, 2 months & 26 days: As of today, the #BerlinWall has been down as long as it stood. We are proud that today, thanks to the peaceful protests of the people, united Germany stands for peace and freedom in a united Europe.#zirkeltag pic.twitter.com/ROSXbF9PK3
— Manfred Weber (@ManfredWeber) February 5, 2018
Манфред Вебер (ЕНП): 28 години, 2 месеца и 26 дни, от днес времето без Стената е по-дълго, отколкото с нея. Горди сме, че днес благодарение на мирните протести на хората, обединена Германия е символ на мира и свободата в обединена Европа.
От днешна гледна точка, периодът на разделението изглежда мудно и спряло в сравнение с темпото на последните 28 години.
"Берлинската стена не е изчезнала, а както се казва - просто е променила агрегатното си състояние. От бетонена постройка се е превърнала в чувство. И това може би се случи още в деня, след който хората за първи път се изкачиха върху стената, празнуваха, танцуваха и плакаха", пише Яна Хензел в "Ди Цайт".
Чувствата и емоциите просто не могат да се измерят с числа, за тях няма мерна единица, затова осмислянето на двата равни по време периоди изглежда прекалено трудно. Стената, чието железобетонно тяло разделяше не просто града, а целия свят на две половини, все още не е рухнала напълно в мисленето на хората.
