Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изоставеното гасил хаане

Отвън по нищо не личи, че малката невзрачна къщичка над пътеката за село Ахрянско е гасил хаане, в което покойниците са се подготвяли за последния си път Снимка: Христо Узунов
Отвън по нищо не личи, че малката невзрачна къщичка над пътеката за село Ахрянско е гасил хаане, в което покойниците са се подготвяли за последния си път
Край гасил хаането растат хвойна и мащерка. Сладкият им аромат се усеща още от далеч. Макар и за малко, красотата на живота се връща на това изоставено място Снимка: Христо Узунов
Край гасил хаането растат хвойна и мащерка. Сладкият им аромат се усеща още от далеч. Макар и за малко, красотата на живота се връща на това изоставено място
Използваната до преди двайсетина години постройка се руши бавно и все по-осезаемо се превръща в част от природата. Така, както се случва с всяко живо същество след смъртта му Снимка: Христо Узунов
Използваната до преди двайсетина години постройка се руши бавно и все по-осезаемо се превръща в част от природата. Така, както се случва с всяко живо същество след смъртта му
Една голяма тикла от покрива е паднала върху стълбите на входа и ги е унищожила. Старата дървена порта все още си е на мястото, но смисълът от присъствието Снимка: Христо Узунов
Една голяма тикла от покрива е паднала върху стълбите на входа и ги е унищожила. Старата дървена порта все още си е на мястото, но смисълът от присъствието
На границата между два свята. Ръждата прояжда последната връзка с живите - табелката, показваща, че имотът е част от местната регулация Снимка: Христо Узунов
На границата между два свята. Ръждата прояжда последната връзка с живите - табелката, показваща, че имотът е част от местната регулация
Старата брава е затваряла вратата след покойниците, напуснали завинаги този свят. Опустяването на селата обаче наложило тя да се затвори и за живите Снимка: Христо Узунов
Старата брава е затваряла вратата след покойниците, напуснали завинаги този свят. Опустяването на селата обаче наложило тя да се затвори и за живите
Всичко необходимо за едно погребение е струпано в преддверието. Дървената софра, лопатата, кофата и табута, с който са откарвали мъртъвците до гробището, отдавна са по-близо до Отвъдното, отколкото до света на живите Снимка: Христо Узунов
Всичко необходимо за едно погребение е струпано в преддверието. Дървената софра, лопатата, кофата и табута, с който са откарвали мъртъвците до гробището, отдавна са по-близо до Отвъдното, отколкото до света на живите
Преди много години нечии ръце са окачили този ключ на стената, за да не бъде използван никога повече Снимка: Христо Узунов
Преди много години нечии ръце са окачили този ключ на стената, за да не бъде използван никога повече
Единствената стаичка на хаането изглежда така, както е оставена за последно. Само че от пода са изникнали растения, по гредите на напукания таван гнездят лястовици, а влагата и мухълът бавно разяждат забравените по закачалките одеала Снимка: Христо Узунов
Единствената стаичка на хаането изглежда така, както е оставена за последно. Само че от пода са изникнали растения, по гредите на напукания таван гнездят лястовици, а влагата и мухълът бавно разяждат забравените по закачалките одеала
Кърпите за гюсул, с които покойникът е подсушаван след измиването му, още са тук Снимка: Христо Узунов
Кърпите за гюсул, с които покойникът е подсушаван след измиването му, още са тук
За да се представи пред Аллах, тялото на починалия трябва да се почисти добре. Водата за тази цел се е наливала в стомни Снимка: Христо Узунов
За да се представи пред Аллах, тялото на починалия трябва да се почисти добре. Водата за тази цел се е наливала в стомни
Стомните в изоставеното гасил хаане никога вече няма да послужат нито на живите, нито на умрелите. Сякаш примирен с участта си, един от съдовете се е търкулнал на прашния под Снимка: Христо Узунов
Стомните в изоставеното гасил хаане никога вече няма да послужат нито на живите, нито на умрелите. Сякаш примирен с участта си, един от съдовете се е търкулнал на прашния под
Една от изоставените къщи в близост до обредната сграда. Когато животът напусне дадено място, с него си отива и смъртта Снимка: Христо Узунов
Една от изоставените къщи в близост до обредната сграда. Когато животът напусне дадено място, с него си отива и смъртта
Мюсюлманско гробище от околностите на Ардино Снимка: Христо Узунов
Мюсюлманско гробище от околностите на Ардино

Родопите - древна планина с дълга и драматична история. Първите сведения за живот по тези места датират още от неолита, а оттогава до днес по безкрайните, криволичещи пътечки, следи от стъпки са оставили траки, византийци, славяни, българи, турци...

Всеки един от тези народи е давал по нещо на планината, развивал я е и е допринасял за разнообразното ѝ историческо наследство. Наред с известните тракийски светилища и византийски крепости из Родопите са пръснати и многобройни по-малки останки от различните култури, преминали през територията им.

Една от тези останки лежи в подножието на връх Карабурун, край Ардино.

Там, сред тревите и храстите, могат да се видят разкривените очертания на мъничка къща с покрив от тикли. Днес престарялата ѝ дървена вратичка виси безпомощно върху ръждясалите панти, но допреди двайсетина години е била важна част от входа на каменната постройка.

Самата сграда също не е случайна.

Наричала се е "гасил хаане" и в нея покойниците от близките мюсюлмански махали са били подготвяни за последния си път. В предверието все още може да се види табутът, с който покойникът е отнасян до гробището, а в единствената стаичка на гасил хаането, върху застлания с рогозки под, се търкалят стомните, служили за измиване на тялото.

По варосаните стени все така си висят и кърпите, но нещо не е наред.

От дъсчения под никнат бодили, таванът се е превърнал в убежище за лястовиците. Обредният дом е изоставен. Животът го е напуснал така, както е напуснал телата на обслужваните тук покойници.

А някога, във времената, когато къщичката все още е служила на хората, починалият бил изпращан към нея от своите роднини и там е протичал ритуалът по измиването му, наречен "гюсул".

В гасил хаането покойникът се измива грижливо и тялото му се увива в бял плат - "кефен".

За мъжете той е от три части, а за жените - от четири. Увиването се извършва отдясно наляво.

Когато тези стъпки са извършени, идва времето за "дженазе намаз" или молитвата, която имамът чете за починалия. Погребалният ритуал продължава с полагане на тялото в "табут" или дървен сандък, подобен на ковчег, снабден с дръжки в двата си края.

В табута покойникът се пренася до гробището.

В района на Източните Родопи е характерно всяка махала, колкото и малка да е, да има собствено гробище, разположено в близост до къщите. Това се е наложило от практична гледна точка, тъй като теренът често е силно пресечен и за опечалените е трудно да изминават дълги разстояния.

Жените изпращат починалия до границите на махалата, тъй като на самото гробище е разрешено да присъстват само мъже.

Там покойникът се полага в ръчно изкопан гроб, като трима от най-близките му се вмъкват вътре, за да поемат тялото при спускането и да го положат на земята.

При спускането двата края на кефена се завързват на възел, за да не се измъкне тялото. Впоследствие те се развързват и се оставят около починалия.

Когато тялото вече е в гроба, над него се поставят дъски, които да го защитят от пръстта. Следва последната част от погребението - заравянето. Според обичая, всеки присъстващ трябва да вземе участие в това дело. Един по един мъжете се изреждат да хвърлят част от пръстта. Когато мине редът и на последния, гробът вече е заровен, а покойникът - готов да се представи пред Всевишния.

Животът обаче продължава.

Опечалените се прибират по домовете си и малко по малко ежедневието ги завърта в своя неизбежен кръговрат. Често дори ги разпръсква по четирите посоки на света, отдалечавайки ги от техните починали близки. Тогава над гробовете започват да никнат треви, къщите опустяват, а постройки като гасил хаането край Ардино се превръщат в реликва. Една от многото, скрити из гънките на вечните Родопи.

С благодарност към отдел "Медийно -културен център" на Главно мюфтийство, за оказаното съдействие при изготвянето на материала.

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените