Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На лов за "скрити" радиоактивни предмети

Андрю Уокър не се страхува от радиацията - колекционира я Снимка: Getty
Андрю Уокър не се страхува от радиацията - колекционира я

Всичко започнало с видео, качено онлайн. Андрю Уокър гледал как колекционер на радиоактивни предмети показва нещата, които е събрал през годините - неща от рода на съдържащи уран антики.

Уокър решил, че издирването на такива предмети в реални условия може да се окаже интересно и необичайно хоби. Така си купил гайгеров брояч.

Американецът бързо осъзнал това, което ще ви кажат и учените - че радиоактивността е навсякъде. Първите завишени показания, които получил от брояча, били на паркинга на мексикански ресторант за бързо хранене в Айдахо.

"Забелязах, че когато отбивахме там, гайгеровият брояч се задейства", спомня си той. Нещо наблизо явно е отделяло елементарните частици, които съставят радиацията, в малко по-високи количества от очакваното. И въпреки че така и не успял да разбере какво е то, Уокър внезапно осъзнал колко вездесъща е иначе невидимата радиация.

След това той започнал да издирва други интересни примери.

Търсенето на радиоактивни обекти все още си остава негово хоби. През деня Уокър е прожекционист в кино и режисьор, а не учен. Но той обича да споделя някои от находките си в Twitter и Instagram, където може да ги обсъжда с други хора, имащи същите интереси.

Радиоактивността е нещо, с което живеем постоянно – тя винаги присъства в относително ниски количества. По света по естествени причини по-високи от средните нива на радиоактивност се откриват на различни типове плажове и почви, но не само.

Междувременно повечето бетон е радиоактивен, макар че нивата на радиация, естествено, варират. В САЩ е възможно да направите изследване на дома си за радонов газ, който се образува постепенно с течение на времето от радиоактивни строителни материали.

Дори човешкото тяло е леко радиоактивно, защото в него има елементи като калий-40, който е в постоянен процес на бавен разпад.

Уокър живее в Боузман, Монтана. Той е открил и друг любопитен исторически факт: шлака, съдържаща малки количества уран ирадий, е била използвана в миналото при производството на бетон за строителството в съседния щат Айдахо. Той се пита дали това не е довело до завишените показания на гайгеровия брояч край мексиканския ресторант.

Уокър обича да планира пътешествия до местни райони, където според него има шанс да открие интересни материали. Ако наистина намери такива, той документира находките си. В САЩ има изобилие от стари уранови мини (и вече изоставени миньорски градчета край тях) и Уокър е посещавал някои от тях при пътешествията си.

Той също така е започнал често да ходи в антикварни магазини. "Във всеки антиквариат, в който съм влизал досега, винаги съм успявал да намеря нещо радиоактивно", казва Уокър.

Тези предмети включват "вазелинови" стъклени съдове, които съдържат уран и са със специфичен жълтозелен цвят. Той обаче е намирал и оранжевочервени чинии и купи, оцветени със съдържаща уран боя, които често дават още по-завишени радиационни нива. Препоръките на американските власти са да не консумирате храна и вода от такива съдове, но рисковете за здравето от притежаването им са незначителни.

Отделно от това има циферблати на часовници и стрелки с блестяща в мрака боя, която съдържа радий. Подобни предмети са относително безопасни, стига да не се разглобяват. Но жените, които някога са ги произвеждали във фабрики, често са държали с устни четката с тази боя.

Това е предизвиквало поглъщане на малки количества от радиевата боя. В резултат на това много от тях са развили сериозни заболявания от рода на рак на костите в челюстта им.

Затова и Уокър се опитва да не се излага на ненужни рискове. "Ако не бяха радиоактивни, вероятно щях да ги държа на открито, но сега са прибрани на надеждно място", казва той за умерено радиоактивните съдове.

И все пак новото му хоби е заинтригувало приятели и роднини. "Питаха защо посещавам тези места и изследвам тези неща", обяснява той през смях. "Това е нещо, което ме интересува; просто е интересно и вълнуващо".

Андрю дори е открил някои местни забележителности, включително обществени сгради като гари, където плочките отделят леко завишени нива на радиоактивност – отново вероятно в резултат на използвани в производството им специални бои или глазури.

"Оръжието" на колекционера

Гайгеровите броячи са лесни за изработка – до такава степен, че някои любители си ги сглобяват сами и експериментират с търсене на източници на радиоактивност, където да ги тестват. Самият Уокър си е купил брояча за 1300 долара — модел на RadEye, който открива алфа, бета и гама радиация.

Радиохимикът Ник Еванс от университета "Нотингам Трент" изтъква, че радиоактивността може да бъде измерена по много разнообразни начини. Единият от подходите е да наблюдавате нивата на ядрата, разпадащи се с времето; международната мерна единица, използвана за това, е "бекерел". Хората обаче повече познават измерванията в сиверти (или микросиверти, или милисиверти).

Това е ефективната доза радиация и тя се използва в уреда на Уокър. Еванс обаче отбелязва, че стандартният начин да се вземат показания за радиоактивност е да се държи гайгеровият брояч на един метър разстояние от източника на радиация, така че радиоактивността му да бъде точно измерена.

Високи нива на енергия

Интересното в експедициите на Уокър е лекотата, с която той е открил толкова много примери за радиоактивност. Еванс твърди, че това донякъде се дължи на производители, които са третирали радиоактивността като потенциална маркетингова тактика в десетилетията след откриването ѝ в края на XIX в. Тя бързо е била капитализирана като потенциален аргумент за покупка на странни и интересни нови продукти.

"Тя е била много различна от всичко друго", коментира Еванс. "Имала е нещо като мистичен ореол и хората са искали да пробват всякакви неща с нея, ако щете, да си играят и да експериментират с нея", допълва той.

Някои от вещите, които производителите са измислили, звучат потресаващо в наши дни. Например радиоактивни супозитории, ‘лек’ без реални медицински научни основания. Със сигурност има и по-безопасни начини да възстановите "нормалната ви мъжка сила".

Това обаче не са били единствените свързани със здравето продукти, опитващи се да убедят пациентите да се лекуват чрез доза разпадащи се атоми. Имало е и радиоактивна паста за зъби и дори радиоактивни презервативи.

"Нямам представа какво са мислили изобретателите им", казва Еванс за презервативите. "Имам кутия с такива – но категорично не ги използвам".

Представата, че увеличените дози радиоактивност може да са полезни за здравето все още съществува и в наши дни. Има спа-център в Австрийските Алпи, наречен "Бад Гащайн", където хората могат да посещават влажните тунели на някогашна златна мина и да се отървават чрез потта от болежките си – докато вдишват радонов газ.

Много учени отдавна критикуват инстинктивното недоверие на обществеността срещу всичко свързано с радиацията. Тревогите около нея са преувеличени, смятат някои от тях. И наистина - опасности като замърсяването на околната среда не предизвикват същите нива на боязън, макар че то причинява смъртта на милиони хора ежегодно.

Едно изследване твърди, че за разлика от случая със замърсяването на околната среда, само 190 души са намерили смъртта си между 1980 и 2013 г. в пряк резултат от прекалено излагане на радиация.

Уокър казва, че много от страховете на хората му изглеждат все по-ирационални предимно заради неговите находки. От друга страна, естествено, неговите пътешествия и визити в антикварни магазини реално само показват колко вездесъща наистина е радиоактивността.

 

Най-четените