Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оперната прима Ина Кънчева: Няма точна рецепта за възпитаване на талант

Оперната певица разказва за това какво събужда артиста у човек, как изкуството променя хората, както и за самата стипендия "С усилия към звездите" Снимка: Адриана Янкулова
Оперната певица разказва за това какво събужда артиста у човек, как изкуството променя хората, както и за самата стипендия "С усилия към звездите"
Снимка: Адриана Янкулова Снимка: Адриана Янкулова
Снимка: Адриана Янкулова
Оперната прима Ина Кънчева: Няма точна рецепта за възпитаване на талант Снимка: Катя Чаушева
Снимка: Катя Чаушева Снимка: Катя Чаушева
Снимка: Катя Чаушева
Оперната прима Ина Кънчева: Няма точна рецепта за възпитаване на талант Снимка: Фондация "Културни перспективи"

Изкуството никога не стои на едно място и трябва да се предава от човек на човек - от изпълнител на публика. А за да има повече изпълнители, те трябва да бъдат насърчавани. Това е и визията на известната оперна певица Ина Кънчева. Тя и нейната фондация "Културни перспективи" учредяват национална стипендия "С усилия към звездите" - Per aspera ad astra, с която всяка година ще се подкрепят млади български артисти в пет области: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс.

За това какво събужда артиста у човек, как изкуството променя хората, както и за самата стипендия, разказва тя - Ина Кънчева:

Кой е първият ви спомен, свързан с операта?

Моята баба ме заведе на Травиата, бях много малка. Върху лачените си обувки носех специални гумени ботуши, защото валеше, а ми бе казано , че в операта не влизаш просто ей така. Много бях впечатлена от всичко… Вкъщи се слушаше опера. Обичах много „Севилския бръснар”.

Имаше ли случка, след която разбрахте, че искате да се посветите изцяло на операта?

Учех в театралния клас 4 X C на Николай Георгиев. Той ми даде етюд на глухонямо момиче, което трябваше да заблуди публиката, че пее, а всъщност беше буфосинхрон. Арията беше болерото на Елена от „Сицилиански вечерни” от Джузепе Верди. Изпълнението беше на Мария Калас - слушах я денонощно - посланието на гласа й се загнезди дълбоко в сърцето ми. Появих се вкъщи и казах, че оставям всичко и се посвещавам на операта. Бях 17 години.


Снимка: Силвия Братанова

Били сте едва на 19 години, когато отивате в „Ковънт Гардън”. Какво е предимството да навлезеш в този свят на една толкова крехка възраст?

Аз някак много, даже прекалено бързо получих различни възможности. Когато получих тази стипендия, нямах представа от пътя... Това беше един шанс, който взех с единственото желание да уча и да се развивам. Когато си млад, носиш огромен заряд на смелостта на неосъзнатото, това е много важно, но и доста рисково.

Какъв съвет искате да бяхте получили по-рано в кариерата си?

Сега когато срещнах Красимира Стоянова, разбрах, че съм мечтала за нея като учител през всичките тези години... Имах обаче късмета да получа невероятни съвети и да срещна изключителни ментори. Може би съм се готвила именно за този момент, за да мога да я разбирам. Получих важните съвети да осъзная процеса на дишането, да имам търпение, да казвам НЕ... другото се случва в движение и интуицията те води.

Мария Калас казва, че за да успееш, трябва първо да приемеш провалите си. Как се научихте да приемате своите?

Самият успех е абсолютно относително и променливо понятие. Важното е да можеш да разчиташ на себе си, на уменията и познанията, които си натрупал. Провалите са само градивна криза, върху която стъпваш. Приемам ги като момент за отдръпване и самонаблюдение, лек отстъп от необходимата суета.

За всеки, който се занимава с изкуство, е ясно, че това призвание налага множество жертви. Къде вие самата поставяте границата? Кои жертви не бихте направили в името на професията?

Не мога много ясно да сложа границата между изкуство, професия... Разбирам го за себе си като общо понятие и не поставям границата. Обичам да работя, обичам да пътувам, обичам да бъда и сама, необходимо ми е, не го чувствам като жертва. Артистът има неконвенционален живот, нали и заради това той иска да е по-напред, да има смелостта да е "гласът на поета" в живота ни.

Благодарна съм, че вече 20 години мога да живея чрез това, което обожавам и ми дава един важен смисъл. Не бих изневерила на това, в което вярвам, на това, на което са ме учили. Не съм от хората, които по принцип са склонни на компромиси.

Полето за изява в операта е едно доста имагинерно пространство, с много условности, във всеки един момент може да не принадлежиш към лигата си, дори със свръх качества. Наслаждаваш се и се отдаваш на това, което правиш, вършиш си работата, колкото-толкова. В края на краищата артистът иска да се проявява, да търси, той не мисли непременно за кариерата, това е вторично нещо. Така че оставаш верен на себе си.

Кога егото помага, и кога пречи на твореца?

Егото е един абсолютен фактор, не по-малък от таланта. Границата и тук е доста тънка. Мисля, че самоиронията е твоят ангел хранител пред самозабравянетo. Мисля, че артистът не трябва никога да е изцяло задоволен, в никое отношение.

Как се спасявате от суетата на професията?

Имам и много други интереси и приятели извън моите професионални среди. Просто се занимавам и с други приятни за мен неща, не се чувствам фиксирана. Но в края на краищата, суетата е една игра и човек може и да влезе в роля. Мненията отстрани са по-често различни от това, което всъщност представляваш.

Играли сте известната оперна певица Полин Виардо в документален филм. Какъв въпрос бихте й задали, ако можехте?

Едно уточнение - този документален филм не е за Полин, а за целия екип, омагьосан от Полин, и най-вече процеса на работата ни, свързан с Полин. Въпросите ми към нея са многобройни. В момента работя по това да направя игрален филм за нея. Отделям от времето си за този проект вече 5 години, това само по себе си, би трябвало да значи нещо.

У мнозина фенове на оператa легендите за примадоната предизвикват особен интерес. В тази група са певици като Малибран, Калас, Тебалди и други. Като оперна певица, как си обяснявате това поведение? На първо място, какво според вас означава примадона?

Моето разбиране за това понятие е някой, който може изключително много неща и то изключително добре; някой, който има покоряваща харизма, който кара другите да се чувстват приповдигнато от съприкосновението с него и възхищава аудиторията. А легендите са много важен ореол - колкото по-мистериозни, толкова повече интерес към тях.

В документален филм на Георги Тошев за оперния певец Борис Христов се разказва история за знаменитата опера „Борис Годунов”. Дни преди премиерата Борис Христов вижда декора за първи път и не е доволен от сценографията. Между него и режисьора Питър Брук (сам по себе си велик творец) започва спор. Стига се дотам, че Христов заплашва, че ще се оттегли. Накрая бележките му по сценографията са взети предвид и решението за средата е променено. Кога йерархията „актьор∕певец - режисьор” може да бъде нарушена? Геният достатъчно основание ли е за това?

Не знам този факт и не съм гледала филма. За съжаление отдавна йерархията в изпълнителските изкуства е нарушена. До голяма степен визията е това, върху което е съсредоточено всичко, макар и тя да няма връзка с темата.

Понякога певецът или актьорът са в пъти по-подготвени от режисьора и като цялостна формация.

И в конкретния контекст - геният не е основание. Драматургичното послание, цялостната концепция обаче са... Харесва ми да знам езиците, да знам епохите, да знам стиловете, да знам всички партии на колегите ми, да мога да бъда равностоен партньор, тогава като личност мога да търся аргументация в името на общата цел; тогава мога да посмея да имам реален поглед, а не да бъда кукла, която да бъде поставена да краси общия пейзаж.

В конкретния случай, не забравяйте високото образование на Борис Христов извън пеенето. По мое скромно мнение, принципно великите Борис Христов и Питър Брук не принадлежат към една естетика и това вече е предпоставка за разминаване. Декорът е подробност.


Снимка: Силвия Братанова

Кога перфекционизмът в работата се превръща във фанатизъм?

Мисля, че фанатизмът е нещо много крайно като позиция, докато перфекционизмът е един постоянен стремеж. Фанатизма бих съпоставила с прекалена амбиция, според мен тя е вредна.

Когато човек играе продължително време една и съща роля, има опасност изпълнението да стане техническо, механично, част от магията да се загуби. Как бягате от този капан?

Рутината е нещо като латентен вирус, всъщност е хубаво, когато той избива. Непрекъснато уча нови неща. Не ми се е случвало да не преразгледам наново произведение, което вече съм интерпретирала.

Какво ви изненадва?

Животът! Правенето на планове, които почти никога не се случват, ме държи в непрекъсната изненада. Мисля, че това е младост и е хубаво, каквито и да са обратите.

Предстои да се проведе конкурсът за стипендия по ваша идея „С усилия към звездите”. Тя е в подкрепа на младите таланти под 30 години. Какво за вас означава „талант”?

Радвам се неимоверно за този проект. Талантът е един щедър подарък , който сме получили и имаме нуждата да развиваме. Важното е да се подкрепя и да се създават условия той да се развива, тогава човек е удовлетворен.

Как се роди идеята за стипендията „С усилия към звездите”?

Имам тази идея много отдавна, тя е в генезиса на фондацията, която създадох. Това е една идея. Не желая да бъда във фокуса, аз съм само инструмент тя да се утвърди. Обсъждаме и подготвяме с КЦМ 2000 Груп вече две години преди сегашния старт. Нуждата на обществото от култура не би трябвало да се свежда само до възприемането й, а и до възпитаването й. Ще ми се след време, когато аз и моят приятелски кръг се обърнем назад, да видим не само собствените ни постижения, а да се радваме, че сме проправили малък път и на други. Това следва да е бъдеща сила и интелигенция за страната ни.

Стипендията е сложен проект, който изисква дългосрочно и внимателно устойчиво развитие, менажиране, администриране. Благодаря на партньорите ми, че вярват в същите идеи и гледат с мен в една посока в дългосрочен план. Дано се привлекат още такива хора.


Снимка: Силвия Братанова

Как се разпознава талантът в зародиш?

С любов и търпение. Има два вида. Един, който е толкова ярък, че няма как да се объркаш, но е добре да се канализира, и друг, който е фино преплетен с интелигентността и има нужда да се насърчи. Въпросът е как започва да се води след това. Култивирането на таланта е сложно нещо, защото не се знае точната рецепта.

В тази първа година имаме невероятни ментори за стипендиантите (Недко Солаков, Георги Господинов, Красимира Стоянова, Галина Борисова, Явор Гърдев), които даряват усилията си и вниманието си, това е изключителен инвестиционен капитал.

Има ли достатъчно меценати в България?

Отговор "Да" не е невъзможен. Надявам се да разберем по-ясно и по-скоро кои са. До този момент успявам да намеря.

Какъв съвет ще дадете на младите кандидати?

Да са любопитни, фокусирани, сериозни в отношението си към това за което мечтаят. Кандидатстването не е лесно - само по себе си то е стъпка за растеж и за развитие.

 

Най-четените