Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Житейски стъпки: Марта Ляскова

Одобрението и признанието са много по-важни от шестиците Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg
Одобрението и признанието са много по-важни от шестиците

В поредицата интервюта „Житейски стъпки", осъществена с подкрепата на Алианц България, ще те запознаем с личности, които на пръв поглед нямат нищо общо: те са с различни професии, хобита и интереси, занимават се с различни неща и на пръв поглед нямат допирни точки.

Но всъщност, това са хора, които ни вдъхновяват по различен начин: те рядко се спират, продължават с уверени стъпки напред, преследвайки мечтите и амбициите си, правейки всеки ден света по-добро място по един или друг начин.

Това са хора, които работят и живеят с ясни принципи и се ръководят от конкретни ценности и за тях труда, съпричастността и всеотдайността са не само думи, а мотивация да се движат напред. Това са хора, които дават смисъл на думата кауза и подтикват с личния си пример към повече ангажираност и осмислени действия.

Първият гост в рубриката ни „Житейски стъпки", осъществена с подкрепата на Алианц България, е Марта Ляскова, артистичен директор на Сдружение за изкуство и култура „Мюзик плей" и учител по цигулка.

Марта е от този вид хора, които все по-често срещаме като герои във вдъхновяващи филми или романи и все по-рядко в живота: отдадена на работата си, всеотдайна и лично ангажирана към всеки нов проект, към всеки нов ученик и към всяко дете, което прекрачи прага на музикалната къща, намираща се на ул. "Шандор Петьофи" 55 в София.

Тя започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст и оттогава музиката е неразделна част от живота й.

Завършва последователно Националното училище за музикално и танцово изкуство (НУМТИ) „Добрин Петков" и Музикалната академия в Пловдив, а в свободното си време свири с двете си по-големи сестри, които са пианистки.

Инструментът, който избира, е цигулка, като във времето освен с концертна дейност, по чиста случайност преди 5 години, започва да преподава цигулка на деца и така преоткрива онази страст, която самата тя е имала като дете и ученичка. „Имах много добри учители, които са ми дали любов и огън към музиката от първия досег с нея.

Според мен успяха да го направят най-вече с отношение. Това, което съм получила от моите учители, ми е оставило един много мил спомен, това е нещо, което искам и аз да мога да предам на учениците си - любовта към музиката" казва Марта, която въпреки дългите часове, в които работи с над двадесет деца, успява да намери индивидуален подход към всеки един от нейните ученици, показва истинска ангажираност и затова децата бързо и естествено се привързват към нея.

Тя надхвърля авторитета на преподавателя, може би като страничен ефект от факта, че се старае непрестанно да се усъвършенства и винаги да надгражда себе си като самата тя продължава да концертира и същевременно да развива педагогическите си знания.

Комбинацията определено е печеливша и децата, с които Марта работи, имат шанса да навлизат в света на музиката водени от един изключителен преподавател.


„В момента, в който видя дете, което има афинитет към цигулката, правя всичко възможно, за да го взема и него, сърце не ми дава да не давам" - именно със сърцето си Марта работи с децата, които в повечето случаи я поздравяват с прегръдка и широка усмивка, вместо с обичайните формални поздрави, с които сме свикани да се отнасяме към преподавателите.

Няма как да не попитам как е започнала да се занимава с преподавателска дейност, особено във време, в което широкото понятие за успешен музикант е този, който свири на сцена, има един вид активна кариера и доза популярност.

„Аз не спирам да концертирам, за мен това е важно и като преподавател, да мога да предам и това умение на децата. Има учители, които отдавна не са се качвали на сцена и това си личи в подхода им на работа. Не искам да губя това, искам да поддържам ниво", казва Марта.

А колкото до работата като учител - дошла е случайно, като предложение за временен ангажимент по заместване преди пет години, и се е превърнало в основното й занимание.

„Всичко стана съвсем случайно, а в един момент си казах - това е моето! Оттогава не мога да си представя да се занимавам с нещо друго!". Марта е генератор и на идеите за основните дейности на „Мюзик плей", а след това идва ред и за съставяне на програмата с различни инициативи: концерти на учениците, участие в различни празненства и фестивали, допълнителни съботно-неделни и летни занимания за деца - не е ли твърде много всичко това?

„Не, това е работа, която ми доставя удоволствие и в която виждам смисъл. Не мога да си представя, че в момента бих се занимавала с каквото и да било друго', казва Марта и допълва - „да си хванеш птичката на рамото - това е, да имаш късмет, да ти се отдаде възможност и да не я пропуснеш, да оцениш това, което получаваш."

Относно славата нещата стоят така: „Популярен и известен днес може да стане всеки, дори с най-голямата глупост. За мен това не е важно, важно е да правя нещо, в което виждам смисъл" - няма как тук вътрешно да не се запитам защо това отношение към живота, работата и нещата, с които се занимаваме изобщо, не са по-често срещани?

Марта, освен ангажирана с преподаване и работата си в „Мюзик плей", е майка на двама прекрасни сина, които сами откриват пътя си към музиката, по нейните думи, като първоначално тя изобщо не е искала да ги насърчава да свирят и още по-малко да избират цигулката.


За нея музиката не бива да бъде на всяка цена и всяко дете трябва да може да усети какво го влече, вместо свиренето да идва като задължение, наложено от родителите. Естествено идва въпросът как успява да презареди и да си почине, след десет или дванадесет-часов работен ден?

„Често, когато се прибера вкъщи след работа, дори не говорят и близките ми вече разбират, че имам нужда от това. Понякога работата ми е много натоварваща, защото всяко дете е различно, всяко семейство е различно, а за да върви добре процеса първо трябва да достигнеш до детето - това изисква много силно ангажиране от страна на учителя, много психологическа работа има, освен чисто педагогическа. Да поддържаш психиката на едно дете, за да продължава да свири и да не се отказва пред трудностите понякога можа да бъде натоварваща работа."

Въпреки липсата на време за реална почивка, Марта е идейно динамо и сякаш презарежда от всеки следващ успешно реализиран проект, което й дава сили да продължава напред.

Умората и нервите не пречат на Марта и екипът учители и възпитатели на „Мюзик плей" не спират да предават любовта към музиката, дисциплината на професиите музикант и певец на децата, с които работят.

Да продължаваш да поддържаш един успешен и устойчив проект не е лесно, как се справяте?

„Това, което правим ние тук, е с кауза. Децата и въобще хората, които обичат музиката и изкуството, да творят свободно, да получат една основа, която да им даде след това свободата те сами да се справят. Аз съм далеч от мисълта, че моите ученици един ден няма да могат да свирят без мен. Не ме е страх, че повече няма да идват на уроци или ще отидат да свирят някъде другаде. За мен най-важното е да им даваме основата, за да могат след това да могат да правят каквото искат със знанията си."

С времето музикалните проекти се увеличават и постепенно в работата навлизат и другите изкуства „Създаването на Сдружение за изкуство и култура „Мюзик плей" е естествено продължение на работата ни с всички преподаватели, които са част от тази инициатива през последните години, като единствената цел на сдружението е да може да се работи за мисията ни музиката и изкуството изобщо да станат достъпни за всеки, който пожелае - от най-малките деца до възрастни хора", споделя Марта.

В подкрепа на думите, че работата й в „Мюзик плей" е лична кауза е фактът, че често прекарва в музикалната къща времето от 8 сутринта до 9 вечерта.

Въпреки, че по-голямата част от заниманията са насочени към децата, всеки желаещ да се научи да свири на даден инструмент или пък да пее - независимо от предходния си опит или възрастта, може да намери подходящ учител и да работи индивидуално, за да осъществи мечата си.

„Работата ни тук е нещо, което всеки един от нас като преподавател приема като кауза, но за да съществува една кауза, съответно трябва да съществува под някаква юридическа форма. Включихме изкуството като цяло в името за Сдружението, заради проекта ни „Арт ваканция", който осъществяваме няколко лета подред на Витоша. Този проект е насочен изцяло към деца на различни възрасти, които искат да се докоснат до музиката, изобразителното изкуство, актьорското майсторство и режисурата и т.н. В рамките на 5 последователни седмици, децата могат да изберат тематична седмична програма като същевременно са на чист въздух в планината и винаги под наблюдението на нашите грижовни учители и възпитатели".

Тази година „Мюзик плей" подготвят още по-разнообразна лятна програма, която скоро ще бъде обявена на сайта на Сдружението. Марта и екипът й са лично ангажирани към подбора на заниманията и преподавателите. Някои от тях са сред най-известните млади актьори, режисьори и творци, което дава допълнителен стимул на децата да участват активно в заниманията, игрите и мисиите, да творят и да развиват собствените си таланти.

Относно избора на преподаватели и партньори за лятната арт-ваканция, Марта споделя, че „има много талантливи млади хора в България, които са изключителни професионалисти в своите области, които имат желание да предават своите знания и своя пример на децата.

Когато видя някой талантлив човек, независимо дали това е кукловод, режисьор, актьор, музикант, художник, ми се иска да го хвана в цялата тази въртележка и вълшебство и да го запаля да дава. Получава се и много се радвам, че има такива стойностни хора, които откликват на каузата."

Завършваме разговора така - с надеждата, че все повече хора ще намират желание за работа с деца и време да им се посветят, така че да им помогнат да открият призванията и уменията си, да развиват талантите си и да преодоляват страховете си.

Защото, каквото и да си говорим, колкото и да са важни шестиците - нищо не дава повече удовлетворение на едно дете от това да научи нещо ново, да се справи с ново предизвикателство и да получи одобрението на учителите и признанието на връстниците си.

 

Най-четените