Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво не е наред с Джъстин Трюдо

Джъстин Трюдо превърна феминизма в ключов елемент от имиджа си на държавник, когато пое управлението на страната преди близо 3 години и се опита да се позиционира като "канадският отговор на Барак Обама" Снимка: Getty Images
Джъстин Трюдо превърна феминизма в ключов елемент от имиджа си на държавник, когато пое управлението на страната преди близо 3 години и се опита да се позиционира като "канадският отговор на Барак Обама"

Канадският премиер Джъстин Трюдо има проблем. Проблем, който е отлежавал 18 години, за да се появи от отново на повърхността в най-неподходящия момент.

Трюдо, който е известен със застъпничеството си за равенството на половете и защитата на жените от сексизъм, беше обвинен в това, че е опипвал "неприлично" млада жена по време на музикален фестивал през 2000 г. Концертът е организиран с благотворителна цел, събира няколко хиляди долара в помощ на планинската спасителна служба. Трюдо има отношение към каузата - две години по-рано неговият брат Мишел загива при лавина.

По време на фестивала Джъстин е на 28 години, ерген, учител по професия. Не заема властова позиция, все още няма изгледи да влезе в политиката, и е известен преди всичко като син на баща си - бившия премиер на Канада Пиер Трюдо.

Първият и единствен документ, който го уличава в непристойното поведение, е неподписана статия от в. "Крестън Вали Адванс" на 14 август 2000 г. Анонимната авторка е работила като журналист в изданието по време на инцидента. Тя цитира младия Трюдо да казва: "Ако знаех, че си репортерка от национален вестник, никога нямаше да бъда толкова настоятелен".

18 години по-късно, факсимиле от публикацията се появи в Twitter и се превърна в тема на спорове в социалните мрежи.

Конкретните детайли около срещата на Трюдо и журналистката не са ясни и никога не са ставали обществено достояние. Самата тя предпочита да не коментира случая, но самоличността й скоро беше разкрита от пресата. В крайна сметка Роуз Найт публикува позиция, в която казва, че инцидентът се е случил така, както е описан в статията и че Трюдо й се е извинил на следващия ден.

Премиерът Джъстин Трюдо се опита да избегне обясненията по случая с политическа реакция: "Спомням си този ден в Крестън добре. Прекарах добре, не си спомням да съм имал каквито и да неприятни взаимоотношения в този ден".

Обтекаема формулировка като тази оставя свободно място за интерпретации. Няколко дни по-късно, в четвъртък, Трюдо отново се принуди да се върне към проблематичната тема, но този път промени тона:

"Нося отговорност за своите действия, които със сигурност не смятам, че са били неуместни по какъвто и да било начин. Но в същото време, всички си вземаме поука от този урок. Ще го кажа съвсем директно. Често мъжът приема дадено поведение за добронамерено или подходящо, докато жената, особено в професионален контекст, може да го усети по различен начин".

До преди няколко години вероятно нито един канадец не би се впечатлил особено от този претоплен скандал. Но самият инцидент удря по болезнено място за Трюдо, което често става обект на най-острите критики срещу него - а именно, че преди да влезе в политиката, разглезеният "син на баща си" не е постигнал нищо, което да заслужава признание.

Джъстин Трюдо превърна феминизма в ключов елемент от имиджа си на държавник, когато пое управлението на страната преди близо 3 години и се опита да се позиционира като "канадският отговор на Барак Обама". Номинира равен брой мъже и жени в първия си кабинет ("Защото годината е 2015!"), често изтъква преимуществата на женското лидерство, когато държи речи пред международни форуми. Твърди, че отглежда синовете си като феминисти и отрича културата на "братлетата".

Проблемът е, че в опита си да утвърди прогресивния си образ, Трюдо вдигна летвата твърде високо. Толкова високо, колкото и самият той не може да стигне. За да не си помисли някой, че либералната му позиция по равенството на половете е само преструвка за пред медиите, Трюдо застана на твърди позиции срещу депутати от партията си, обвинени в непристойно поведение.

През 2014 г. той отстрани от парламентарната си група двама съпартийци - Скот Андрюс и Масимо Пачети - заради обвинения в сексуален тормоз.

Пачети беше наказан, след като депутатка от Новата демократична партия се оплака, че той е правил секс с нея без изричното й съгласие. От разследването стана ясно, че тя сама е приела да го посети в хотелската му стая в Отава и че не е отказала експлицитно сексуалния контакт. Въпреки това дисциплинарното наказание влезе в сила.

По-рано тази година министърът на спорта Кент Хер беше принуден да подаде оставка от кабинета на Трюдо, след като негова бивша служителка се оплака, че я е нарекъл "сочна" в асансьор. Хер беше обвинен и в опипване на жена по време на партийно събрание в Отава. Трюдо му разреши да остане в групата в Парламента, въпреки че го отстрани от министерския пост.

От самото начало на политическата си кариера Трюдо предизвиква поляризирани мнения в Канада. Симпатизантите му го обожават заради младежката енергия, оптимизма и лицеприятния му външен вид. Смятат го за човек, който защитава стандартите за прогресивна политика както у дома, така и по света.

Противниците му го смятат за неприятен лицемер. За тях прогресивната му политика не е нищо повече от поза - театрално изпълнение, символично, кухо.

Трюдо не се старае особено много да ги опровергава. Сексапилът е атрибут, който той използва съвсем целенасочено през последните години. Позира полугол за благотворителна кампания, често кокетничи по време на интервюта. Критиците му го възприемат за несериозен дилетант, който влага повече интерес в имиджа, отколкото в съдържанието на политиката си.

Една от най-двусмислените похвали към Трюдо беше направена от бившия лидер на Либералите Майкъл Игнатиеф през 2015 г.: "Той е актьор, професионален политик. Напълно въплъщава своята роля със самочувствието на човек, който винаги е знаел, че е роден за нея".

Скандалът около музикалния фестивал от преди 18 години щеше да е маловажен инцидент, ако не нанасяше такъв удар срещу политическия му бранд.

Трюдо твърди, че нито той, нито екипът му се е свързвал с жената от Крестън за повече обяснения. Отхвърли и предложенията за независимо разследване на обстоятелствата около случая.

Не е изключено да е искрен, когато казва, че не си спомня да е вършил нередности, докато е танцувал с бира в ръка на концерта преди 2 десетилетия. Едва ли и "провинението" му е толкова сериозно, че да заслужава оставка.

И въпреки всичко случаят е показателен: все пак дори "знаменосците" на прогресивните политики би трябвало да разпознават собствените си грехове, когато държат сметка за поведението на всички останали.

 

Най-четените