Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мъжката vs. Женската гледна точка за брака

Лесно ли е просто да кажеш "да"?
Лесно ли е просто да кажеш "да"?

Бракът винаги е бил малко повече женска работа. Нежните половинки в една връзка все са тези, които нетърпеливо тръпнат в очакване мъжът най-накрая да падне на колене с онзи дългоочакван въпрос. Пак жените са тези, които поне година по-рано отваря ексел-а и смятат бюджета, който ще има трябва за веселието на роднините. Пак същите търчат да уговарят украсите, менютата, танците, фотографите, водещия на тържеството и каквото още можете да се сетите.

И в цялата тази „женска" суматоха и предсватбени трепети, често забравяме, че има и мъже на този свят, а тяхното мнение за сватбите някак си остава нечуто или недоизказано.

Сблъскахме челно двете гледни точки за сватбите и брака - мъжка срещу женска, като към тях добавим и гледната точка на една ключова фигура във всяко сватбено тържество - тази на DJ-я.

Поводът е кампанията „Просто кажи да", която „Пещерска" ракия организира в защита на сватбите за трета поредна година, а дава и 5 000 лв на три двойки, регистрирали се за участие в кампанията..

Желаещите да се включват в конкурса трябва да изпратят най-вълнуващото обяснение защо тяхната сватба ще е най-яката на света на www.justsayyes.bg и да я реализират през септември-декември 2018-а. Не стига, че „Пещерска" ще им помогне финансово, пък и обещават фото- и видеозаснемане на семейното тържество и разбира се, пълни чаши за всички гости.

Пълните условия на играта можете да видите тук. Ако все пак се колебаете, предлагаме ви гледните точки за брака на автори(тети)те Цветелина Вътева, Големият Лебовски и Драгомир Симеонов.

Цветелина Вътева

Никога не съм се давила в лавата на вулкан от копнежи по голяма сватба, на която да имам десет шаферки и да нося рокля с кринолин. Нито съм мечтала с насълзени очи за малка сватба на екзотично място, на която да съм с цветя в косите и да прекарам първата си брачна нощ в басейн през декември.

Поради стечение на обстоятелствата обаче ми се случиха и двете. Даже с един и същ мъж, за да може клишето да е рамкирано и завършено.

Като млада все си мислех, че любовта няма нужда от договори, подписи, свидетели, показност, свещеници, питка и хоро. Беше достатъчно да е горе-долу взаимна и с обекта й да пътуваме заедно в нощния влак за Варна, хванати за ръце, да повръщаме тандемно в някой софийски безистен след наливане с тъмни бири и да се целуваме шумно и лакомо по задни дворове и входове.

Но нали разбирате, когато сте с мъж, който ви допада, така да се каже, сгодно момче, и той ви предложи, като преди това се е постарал да вземе назаем любимото ви куче и да му върже пръстен на врата, а и като се подпре на припукващите си 30 и кусур годишни колене, няма как да кажете „НЕ". Не е удобно.

Та така, от учтивост, се озовах в Бразилия през декември, където се омъжих с цветя в косите и прекарах първата си брачна нощ в басейн. Година по-късно пак се омъжих - носех рокля с кринолин и имах десет шаферки. На втората сватба се подхлъзнах, докато ритах менчето и паднах по задник пред 130 човека.

След това сецнах кръста на съпруга ми, мятайки се върху него с особена ожесточеност по време на първия танц. Беше вълнуваща нощ. От нея останаха няколко велики снимки, тричасово видео, с което мога да гоня досадни гости, като им го пускам, когато искам да си лягам, и купчина травматични спомени.

Впоследствие установих, че от брака има няколко ползи, които не могат да бъдат пренебрегнати:

  1. Ако ти вземат шофьорската книжка и спрат семейната кола от движение за месец, можеш после да осъдиш КАТ задето са спрели от движение общо движимо имущество без вина на съсобственика.

  2. По време на скандал, винаги можеш да ескалираш с едно ниво нагоре, когато гласът ти прегракне, а ръцете ти се изморят - мяташ халката в лицето на законния партньор и крещиш нечленоразделно думата „Развод" като крайна мярка на възмущение.

  3. Има кого да обвиниш, ако дрехите ти след пералня миришат на мухъл.

  4. Надебеляваш, което те освобождава от мъката да се чудиш как да се отървеш от еротично настроени ухажори в произволен бар в Студентски град.

  5. Спираш да ходиш по произволни барове в Студентски град, защото вече не си еротично настроена и не ти се вижда с еротично настроени хора, за да не им завиждаш.

  6. Ако изневериш, драмата е по-голяма, отколкото ако изневериш без да имаш сключен брак, и от нея може да излезе цял сериал, а не само сълзлив пост в социалните мрежи. Справка: сериалът „Аферата". Между другото новият сезон е много силен.

Големият Лебовски

Дълго време бях враг на брака. Привиждаха ми се окови, клъцнати крила, ограничения, лимитации... Абе, все неприятни асоциации. Особено до 25-годишна възраст функционирах като завършен протестър срещу тази древна институция за законно свързване на влюбени сърца и мозъци. И други органи.

Съвсем не се чувствах пленен от традицията на ритуала. Виждах ярко и ясно противопоставяне между абстрактната концепция за свобода и съвсем реалните брачни клетви, договори, пръстени и подписи. И тъщи.

Но както толкова много заблуди и тази избледня и изчезна с възрастта. Неслучайно изобилие от изследвания показват, че фронталният кортекс - най-рационалната, софистицирана и зряла част от мозъка - се развива най-късно. Кажи-речи, до 25-годишна възраст често мислим и действаме първосигнално, наивно и по детски. И често си личи.

Вече подлагам под съмнение всичко, което съм приемал за вярно и важно преди да премина първия си четвърт век на тази планета. Е, не всичко, де. Още съм убеден, че „Командо" е класика.

Но бракът вече не е враг. Не тракат вече окови при споменаването на думата. Свободата не изключва пръстени и подписи. Дори напротив. Както казва големия Джоко Уилинк - „дисциплината е свобода". А бракът е форма на дисциплина. Ала не онази гадна училищна дисциплина. По-скоро тази, която дава структура и арка на живота, насища го с цел и смисъл.

Но не е само дисциплината. Бракът е архетип и постижение на цивилизацията с дълбоки корени в човешката история. Постмодерната ни епоха отрича мъдростта на вековете и руши приемствеността с предците. Днес си е проява на романтически бунт да черпиш вдъхновение от традициите и миналото.

Освен това церемонията може да бъде нещо специално. Тук се махат юздите на въображението. Възможностите са грандиозни. Неконвенционален, футуристичен, ретро, традиционен, филмов, театрален, класически - брачният ритуал е покана за творчество.

Сплотяващият социален елемент допълва палитрата от плюсове. Да не говорим за купищата изследвания, които показват, че женените и омъжени хора са средностатистически по-щастливи и успешни. Задължителното влизане във форма преди брака също не е особено вредно. А следбрачното пътешествие? Дори и „бракофобите", сред които бях и аз, биха били на линия за един монументален меден месец.

Бракът е участие, отказ от апатията, бич за безразличието. А ако не се получи, винаги може да опиташ пак. Историята предлага изобилие от успешни фигури, които само са спечелили от серийното бракуване. Не пари, а опит и спомени. Е, понякога и пари. Много пари.

В младежкия ми мозък, бракът беше лошия във филма, онзи, от когото бягаш. Сега е архетипният мъдрец и учител, който очаквам да срещна някъде там по магистралата на бъдещето.

Никога не е късно да промениш мнението си и никога не е късно да кажеш „Да". Наздраве за брака! Just Say Yes.

За да верифицираме все пак мъжката и женска точка от неутрален арбитър решихме да попитаме и един човек, който е гостувал на доста сватби без дори да познава булката и младоженеца. Професионалният водещ на сватби - Драгомир Симеонов. Ето какво ни каза той:

Честно да ви кажа, имаше време, когато намирах сватбите за излишна суетня. Хората могат да се обичат и да живеят заедно, без да чуят „Бяла роза" пред братовчедите от Силистра. Все повече обаче си давам сметка, че да не харесваш самия обет по подобни причини е все едно да мразиш морето, защото си случил на неумел шофьор.

От известно време се изявявам като сватбен водещ и ми прави впечатление, че церемонията е такава, каквито са и участниците в нея. Така че ме бройте към радетелите за реформа на самия ритуал, не на събитието като цяло. А и като радио водещ голямата ми битка е със сватбарските диджеи, които са в състояние да опропастят всяко усещане за музикален вкус.

Сега вече имате всички гледни точки. Решението е ваше, а 5 хиляди лева чакат някого от вас просто да каже „да".

 

Най-четените