Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не се събуждаме за по-малко от $10 000 на ден"

Даян фон Фюрстенберг: "В никакъв случай не мрънкайте. Без сълзи в очите, без оплаквания. Говорете само и единствено за позитивите. Обяснете защо заслужавате повече пари и защо по този начин ще допринесете още повече за компанията. Ако сте абсолютно уверени в себе си, ще ги получите" Снимка: Getty Images
Даян фон Фюрстенберг: "В никакъв случай не мрънкайте. Без сълзи в очите, без оплаквания. Говорете само и единствено за позитивите. Обяснете защо заслужавате повече пари и защо по този начин ще допринесете още повече за компанията. Ако сте абсолютно уверени в себе си, ще ги получите"

Да си уговориш среща с шефа за договаряне на по-висока заплата, може да бъде натоварващо и притеснително преживяване за всеки - дори за онези, които очевидно заслужават повишение.

Това важи с особена сила за жените, които и без това са принудени да се сблъскват със стереотипните разлики в плащането на труда им. Неуспешният опит да си осигурят желаната заплата при започване на работа може да ги накара да се откажат от всички по-нататъшни разговори - и така, в продължение на години.

Според изследване на Glassdoor, 68% от жените изобщо не се "пазарят" за заплата, а просто приемат първата сума, която им предлага работодателят.

Дали обаче това е най-добрата стратегия? The Cut събира на едно място съветите и препоръките на някои от най-известените и високопоставени жени в индустрията, шоубизнеса, модата и политиката, които разказват за собствения си опит с договаряне на хонорари.

Ето какво казват те:

Даян фон Фюрстенберг, дизайнер

"Първото, което трябва да се попитате, е "Заслужавам ли го?" и "Защо?". Не се жалете, докато си отговаряте на тези въпроси. Ако смятате, че заслужавате повишение на заплатата, поискайте си го и обяснете причината.

В никакъв случай не мрънкайте. Без сълзи в очите, без оплаквания. Говорете само и единствено за позитивите. Обяснете защо заслужавате повече пари и защо по този начин ще допринесете още повече за компанията. Ако сте абсолютно уверени в себе си, ще ги получите.

Не се изживявайте като жертва, бъдете лидер. Работя за себе си от 22-годишна възраст, съответно няма как да се помоля за повишение. Но често ми се е налагало да правя презентации и да се "продавам".

Дори когато не ми се получава, се опитвам да преобърна отказа в нещо положително. Не е лесно, но почти винаги се оказва, че зад загубата се крие по-добра възможност. Урокът, който съм научила, е, че чашата е наполовина пълна, а не празна".

Мерил Стрийп, актриса


"Първоначалното предложение за участието в "Дяволът носи Прада" не отразяваше реалния ми принос към проекта. Не ми се иска да кажа, че беше обидно ниско. Обясних, че нямам интерес към филма при тези условия, и тогава удвоиха офертата. Бях на 55 години и едва тогава, на доста късна възраст, се научих как да преговарям в свой интерес"

Мишел Обама, бивша Първа дама на САЩ

"Започнах последната си работа преди Белия дом заради отношението на шефа към семейното ми положение. Нямах детегледачка, затова взех Саша на интервюто заедно с количката й. По това време все още кърмех.

Казах на шефа ми: "Вижте, това е положението. Имам две малки деца. Мъжът ми се кандидатира за сенатор. Не искам да работя 4 часа на ден. Имам нужда от гъвкав график. Имам нужда от добра заплата. Имам нужда да разполагам с достатъчно средства, за да платя на бавачка. Ако Вие можете да ми осигурите тези условия, ще работя здраво и ще си изпълнявам задълженията".

Бях напълно откровена. А той каза "Да" на всичко".

Робин Райт, актриса ("House of Cards")


"Казах на продуцентите: Искам да получавам толкова пари, колкото взима Кевин. Това е перфектна парадигма. Има много малко филми или телевизионни сериали, в които мъжът, патриархът, и жената-матриарх са равнопоставени. А героите ни в House of Cards са такива.

Погледнах статистиката и видях, че образът на Клеър Ъндърууд е бил по-харесван от публиката в сравнение с този на Франк в определен период от време. Възползвах се от тази промяна. Казах им "Или ще ми платите, или ще разкажа пред медиите за разликата в заплатите ни". И те ми платиха".

Линда Еванджелиста, супермодел

"Аз и Кристи (Търлингтън) имаме един любим израз. Не се събуждаме за по-малко от $10 000 на ден".

Бозома Сейнт Джон, главен бранд директор на Uber

"Посочете първи сумата, която искате. И нека да е достатъчно висока, за да не ви заблуждават с нереалистично ниски оферти.

Отидете на преговорите подготвени. Не е достатъчно да изстреляте първото число, което ви дойде наум. Трябва да сте наясно в какъв обхват вървят заплатите в сектора, за да можете да вдигнете залога и евентуално да преговаряте за известно занижаване"

Шерил Сандбърг, главен оперативен директор на Facebook

"Когато преговаряхме с Марк Зукърбърг за възнаграждението ми, той предложи определена сума, която ми се стори справедлива. В продължение на месец и половина проведохме няколко срещи на вечеря, на които обсъждахме мисията на Facebook и неговата визия за бъдещето.

Бях готова да приема офертата веднага. Направо нямах търпение да започна работа. Съпругът ми Дейв ме съветваше да продължавам да преговарям за условията, но просто се притеснявах, че ще изгубя възможността.

Ако играя прекалено грубо, Марк може да се откаже от офертата. А и струва ли си да увъртам, след като знам, че ще приема последната му оферта? Реших, че не си струва. И точно преди да кажа "Да", моят зет Марк Бодник ме спря и ми каза: "Шерил, защо се съгласяваш да получаваш по-малко пари, отколкото всеки мъж на същата работа?"

Зет ми нямаше представа за детайлите около договора, просто каза, че нито един мъж на моето ниво не би приел първото предложение, което получи.

Върнах се при Марк и му казах, че не мога да приема офертата му, но го обясних по следния начин: "Ти ме наемаш, за да ръководя преговорните екипи на компанията - съответно от мен се изисква да бъда перфектна в преговорите. Това е единственият момент, в който аз и ти сме на противоположните страни на масата".

Поисках доста сериозни условия, след което прекарах безсънна нощ в притеснения дали не съм пропиляла шансовете си.

На следващия ден Марк ми се обади. Предложи ми по-висока заплата, увеличи срока на договора от 4 на 5 години и ми даде възможност да стана съдружник в Facebook. Решението му не просто ме убеди да приема, но и постави началото на дългосрочно сближаване на интересите ни".

Глория Стайнъм, журналист, активист, една от водещите фигури във феминисткото движение в САЩ

"Най-емблематичният пример от миналото ми е моментът, в който от списание Time ме помолиха да напиша есе за защитата на правата на жените. Беше доста отдавна, може би през 70-те години. Поръчаха ми статията, защото се оказа, че нямат жени-автори. Трябваше да напиша есето в определен срок.

Когато агентът ми получи чека от редакцията, каза, че са ми платили по-малко, отколкото плащат на мъжете за коментарна статия. Написах писмо на главния редактор на Time и му описах недоволството си. Вместо отговор, той ми изпрати една чанта "Гучи". Върнах чантата в първия магазин на "Гучи" и поисках да ми възстановят сумата".

Дженифър Лорънс, актриса

"Когато се случи хакерската атака срещу Sony, разбрах колко малко ми плащат в сравнение с късметлиите, които са се родили с пенис. Не се ядосах на Sony, ядосах се на себе си.

Хонорарите ми бяха ниски, защото се отказвах от преговорите прекалено рано. Но ако трябва да бъда честна, желанието ми да бъда харесвана също беше елемент, който влияеше върху решението да не се заяждам за пари. Не исках да ме възприемат като "трудна" или "разглезена".

След като изтекоха данните за заплатите, осъзнах, че Джеръми Ренър, Крисчън Бейл и Брадли Купър въобще не се интересуват от това какво ще си помислят хората за тях. Всички се борят за по-добри условия и успяват да се договорят"

Лили Ледбетър, активистка

"Започнах работа за Goodyear през 1978 г. и прекарах 19 години в компанията, преди да разбера, че мъжете сред колегите ми получават 40% по-висока заплата от мен за същата работа. Някой беше оставил на бюрото ми едно малко откъснато парче хартия и ми подсказа анонимно каква е разликата между моята и тяхната заплата.

Първото нещо, което ми дойде наум в онзи момент, е колко много съм изгубила от положения извънреден труд. Помислих си за пенсионните си вноски, за спестовния план, за социалното осигуряване - всичко това зависи от работната заплата.

Почувствах се, меко казано, унижена и засрамена от това, че една огромна корпорация се отнася с мен по този начин. Още когато започнах работа, ми беше казано, че нямам право да обсъждам заплатата си. Затова и никой не подозираше за разликите.

След като получих анонимната информация, подадох жалба пред Комисията за равнопоставеност на правата на работното място и процедурата беше задействана "

 

Най-четените