Продава се: Орбитална космическа станция. Пространство за настаняване на 8 души. Фантастична гледка към Земята. Възможности за производство под нулева гравитация, изследователски лаборатории или хотел в безтегловност. Цена: 3-4 милиарда долара на година. Има ли желаещи?
Новият проект за бюджета на САЩ, съставен от администрацията на Доналд Тръмп, възлага на НАСА да забрави за Международната космическа станция (МКС) и да пренасочи усилията си към проучване на Луната като първа крачка към изпращане на човешка мисия до Марс.
Разходният план предполага спиране на държавното финансиране за МКС до 2025 г., като средствата от данъкоплатците ще бъдат заменени от инвестиции на частни фирми. Предлага се отделянето на 150 милиона долара за преходния период, в който външните компании ще се настроят към условията в новия индустриален парк.
Приватизацията на Международната космическа станция е идея, която НАСА и космическите ентусиасти обсъждат от години.
Проектобюджетът на Тръмп обаче е първото официално предложение в тази посока, подкрепен от Белия дом. Привържениците на мисията до Марс отбелязват, че НАСА харчи прекалено много средства за поддържането на МКС в орбита, което размива първоначалната мисия на космическата агенция - проучване на Космоса от хората.
Ако ангажиментът на американското правителство в Международната космическа станция бъде прекратен, ще може да започне нов етап в развитието на планетарните изследвания.
Това би довело до ситуация, в която много компании ще могат да привличат клиенти чрез осигуряване на опитно поле в Космоса - например, да използват пространството на МКС за разработването на нови материали, да изпитват фармацевтични средства или просто да предлагат уникално място за почивка на заможни туристи.
Една от тези компании е NanoRacks - тексаска фирма, специализирана в космическата логистика, която е изпратила над 600 товара с комерсиална и научно-образователна цел до Международната космическа станция от 2009 г. досега. Повечето от пратките са стандартизирани мини-лаборатории, които се включват директно в съществуващото оборудване на борда на станцията.
Малките експерименти зависят от условията на микрогравитация и са умалена изпитателна база за мащабно развитие на производството в бъдеще.
Вместо да продаваме Международната космическа станция на една голяма корпорация (в момента Boeing управлява комплекса от американска страна като подизпълнител на НАСА), тя може да се раздели на по-малки парчета, твърди ръководителят на NanoRacks Джефри Манбър пред Wired.
Една част може да се обособи в космически хотел, друга - да се използва само за производствени цели.
"Бихме могли да "канибализираме" станцията. Ако целта ни е да поддържаме производствена база за тънкослойни силициеви подложки, не може в същото пространство някой да тренира на велоергометър", казва Манбър.
Ръководителят на НАСА Робърт Лайтфут обясни каква ще е дейността на космическите наематели на МКС по време на презентация на бюджетните съкращения пред служителите на агенцията в Хънтсвил.
"Докато организираме мисии до Луната и в крайна сметка - до Марс, не трябва да забравяме за ниската околоземна орбита, където ще продължи да съществува една жизнеспособна икономика. Икономика, която ние създадохме и ускорихме чрез придобивки като Международната космическа станция", казва Лайтфут.
Тази идилия обаче може да се окаже по-трудна, отколкото правителството предполага. Голяма част от компаниите казват, че се нуждаят от повече време и средства, за да се пренастроят към новите условия на станция, собственост на частен инвеститор. Това е една от причините, поради които новият проектобюджет на НАСА предлага 150 милиона долара за създаване на повече условия за достъп до станцията.
"Ако просто дръпнат шалтера, нищо няма да се получи", казва Дилън Тейлър, създател на инвестиционния фонд Space Angels, който подпомага десетки компании, свързани с космическите индустрии.
Петгодишният преходен период може да послужи за откриването на компания, която да поддържа оперативния режим на МКС с помощта на опитни експерти от НАСА, в случай че нещо се обърка. Главният логистичен оператор би трябвало да отговаря за зареждането с провизии и за графика на изпитанията. Друг може да отговаря за реалното разделяне на пространството на космическата станция на подизпълнители, които да го използват за финансови цели.
Разбира се, има два големи проблема с този сценарий.
На първо място, Конгресът на САЩ си харесва Международната космическа станция и се противопоставя на предложенията за изоставянето й на частна инициатива. Републиканският сенатор Тед Круз, който председателства Комисията по науката в Сената, каза, че се надява новините за спирането на финансирането на МКС да се окажат "неоснователни като легендите за Голямата стъпка".
"Като фискален консерватор, бих казал, че едно от най-глупавите неща на света е да прекратиш действащи програми, в които си инвестирал милиарди долари и които все още имат сериозна жизнеспособност в бъдеще", каза Круз преди седмица по време на конференция във Вашингтон.
На второ място, Международната космическа станция е партньорски проект в стила на ООН. Тя е построена и се управлява с подкрепа от Русия, Европейския съюз, Канада и Япония. Всички те използват станцията, за да обучават своите астронавти, да извършват биомедицински изследвания и да изпробват нови технологии.
Въпреки че НАСА поема огромния дял от разходите на МКС през последните 20 години, всички тези страни са допринесли с пари, човешки ресурс и технологии. Засега по нищо не личи Белият дом или НАСА да са се консултирали с тях по въпроса за евентуалната приватизация на станцията.
За да се случи тя, Тръмп ще трябва да скъса или предоговори множество международни споразумения. Докато чуждестранните партньори и Конгресът не бъдат разубедени, идеята за частна международна космическа станция ще си остане точно това - идея.
