Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страхът, че Alexa ще направи децата по-груби и неучтиви

Целта на възпитанието не е да научиш детето да благодари на всяко нещо, което "говори", а да разбере, че хората имат чувства и именно с тях трябва да се съобразява в социална среда Снимка: Amazon
Целта на възпитанието не е да научиш детето да благодари на всяко нещо, което "говори", а да разбере, че хората имат чувства и именно с тях трябва да се съобразява в социална среда

Един от най-актуалните страхове на съвременните родители е свързан с това дали технологиите изкривяват възпитанието и адекватното поведение на децата им.

Колкото повече се развива капацитетът на виртуални асистенти като Alexa на Amazon или Google Assistant, толкова по-сериозен става въпросът дали децата, обучени да си говорят с роботи с команден тон, ще загубят рефлекса си за нормална учтивост и съобразителност при разговорите си с други хора.

Притеснението се оказва достатъчно широко разпространено, за да накара Amazon и Google да вземат определени мерки - тази седмица и двете компании обявиха, че гласовите им асистенти ще подтикват децата да завършват всяка команда с думата "Моля".

Версията на Alexa, която е вградена в новото устройство за деца Echo Dot Kids Edition, ще благодари при всяко любезно повикване; Google, от своя страна, анонсираха, че асистентът им ще се сдобие скоро с функцията "Pretty Please", която ще напомня на детето-потребител да "каже магическата думичка", преди да отговори на въпросите му.

Някои психолози смятат, че любезността на децата към машините не е чак толкова тежък проблем, колкото родителите си представят. Дори напротив, вярват, че това отклонява вниманието от много по-важен въпрос.

Децата развиват когнитивните си способности, като разделят света на категории. Стига да могат да различават машината от човека, те нямат проблем да разбират контекста на нуждата от любезност.

Целта на възпитанието не е да научиш детето да благодари на всяко нещо, което "говори", а да разбере, че хората имат чувства и именно с тях трябва да се съобразява в социална среда.

Разграничението между естествения и машинния глас обаче скоро може да стане твърде трудно. Само преди дни Google представи новия си изкуствен интелект Duplex, който притежава интонация, неразличима от тази на нормално човешко същество. Умее дори да вкарва в речта си паразитни фрази, междуметия, паузи и други дребни детайли, които присъстват винаги общуването между хората.

Ефектите от общуването между дете и изкуствен интелект са много по-дълбоки и са свързани с промяната в умственото му развитие, начина на потребяване на информация и изграждането на знания.

В рекламата на Echo Dot Kids Edition, едно момиче пита гласовия асистент какво е разстоянието до галактиката Андромеда. Alexa веднага съобщава верния отговор: "Галактиката Андромеда се намира на 14 квинтилиона 931 квадрилиона 389 трилиона 517 милиарда и 400 милиона мили разстояние от Земята".

За родителите тази функция вероятно звучи прекрасно.

Alexa знае отговорите на въпросите, които малцина възрастни могат да дадат на децата си. Но самото дете не научава нова информация просто като я получи наготово.

Научаването се случва, когато то е поставено пред определено предизвикателство от родител, от друго дете, от учител и т.н., с които може да разговаря в подробности или дори да спори по дадена тема.

Засега виртуалните асистенти не могат да заменят пълноценно общуването между учител и ученик, което подчертава колко важно е родителите да внимават как децата им използват смарт-устройствата за образователните си нужди. Поне засега.

Google обяви още, че устройствата с вграден Assistant ще остават в активен режим в продължение на няколко секунди след подаването на първата команда от потребителя. Целта на тази функция е да се избегне нуждата от постоянно повтаряне на "Хей Гугъл" или "Ок Гугъл" - ключовите фрази, които задействат реакциите на асистента.

Функцията всъщност ще даде възможност на виртуалния асистент да се "учи" на контекстуално-зависими вторични въпроси. Например - ако попитате в кои филми играе Джордж Клуни, а после се поинтересувате колко висок е той, Google Assistant ще разпознае, че "той" е препратка към Клуни. Разбира се, това е твърде далеч от представата за човешката диалектика, но със сигурност чертае посоката към по-разговорни форми на комуникация и обучение.

А дали някога родителството няма също да се превърне в умение, което може да бъде програмирано и по-добре изпълнено от машина - така както компютърът е по-добър в играта на шах или го?

Представете си, че в бъдеще детето започне да предпочита знанието, мъдростта и възпитателните съвети, които получава от умните си устройства, вместо от "несъвършените" си родители?

Ако хората прехвърлят все повече от отговорностите си към машините, както се случва и в момента, как ще си ги върнат обратно в случай че някога детето им реши, че Alexa е по-голям авторитет от татко и майка по проблеми, свързани с училище?

Смарт-устройствата могат да бъдат прекрасен инструмент не само за децата, но и за родителите, които нямат време и сили да отговарят на безкрайни въпроси за живота и вселената, нито да разкават приказки за лека нощ. И все пак би трябвало да разбират, че това са преживявания, които са важни за емоционалното развитие на детето.

Важно е и родителите да възпитат в децата си съзнанието за проблемите с личното пространство, които произтичат от честото използване на свързани устройства; да възпитат в тях разбиране за алгоритмите, които им сервират факти и забавление.

Може би този разговор по същество е много по-важен от проблема дали детето ще се обръща с "моля" и "благодаря" към гласовия асистент в хола.

 

Най-четените