Китарното соло е сред най-емблематичните елементи в рок музиката.
Жанрът изобщо не би бил възможен във вида, в който го познаваме, без електрическата китара и без виртуозните инструменталисти, творящи с нея незабравими мелодии и привидно невъзможни за пресъздаване солови пасажи.
Великите сола в рока са страшно много и по начало са част от култови песни, добили отдавна статут на вечни хитове.
Съществуват обаче и аномалии.
Качественото соло изобщо не е гаранция за добра песен и не липсват парадокси с прекрасни солови части, които изникват в иначе разочароващи и дори болезнени за слушане песни.
В тези случаи солото не е кулминация в незабравима цялостна композиция, а е едничкият спасителен елемент и единствена причина изобщо да си пуснете съответната песен повече от веднъж.
Тук примерите са пет и показват, че понякога хубавото соло е достатъчно, за да направи дори разочароващата песен (сравнително) слушаема.
А най-важното е, че посочените изпълнители до един са доказали способността си да правят и велика музика и са заслужили статута си на легенди.
Джак Уайт - Love Is Blindness
Уайт е невероятен музикант със свой собствен поглед към блуса.
Американецът умее да вади неустоимо чувствен звук от китарата, но има някои песни, в които останалите елементи отстъпват пред китарното майсторство.
В Love Is Blindness крайният резултат е брилянтно соло, но не и брилянтно цялостно звучене.
Всъщност песента е кавър версия на композиция на U2 и Уайт безспорно подхожда креативно към оригинала, но има какво да се желае от аранжимента и от вокалното му изпълнение.
Когато около втората минута солото избухва, то осигурява кратка, но запомняща се кулминация, която поне донякъде спасява песента.
Van Halen - Hot For Teacher
Огромна част от класата и заряда на Van Halen идват от невероятния китарен размах на Еди Ван Хален.
Обикновено бандата успява да следва успешно лидера си и да изгражда качествени песни около неговите идеи, но в албума "1984" случаят не е точно такъв.
Това е последният албум преди напускането на вокалиста Дейвид Лий Рот и творческите различия в състава вече си личат.
Затова се стига до песни като Hot For Teacher, която, въпреки инструменталното майсторство на Van Halen, звучи разпокъсано и сякаш така и не намира верния ритъм.
За щастие са включени няколко солови части на Еди и те не разочароват - реално са единственото в Hot For Teacher, което напълно си заслужава множество слушания.
Guns N' Roses - Sympathy For The Devil
Аксел Роуз, Слаш и останалите от Guns N' Roses не само са сътворили незабравими собствени песни, но са записали и запомнящи се кавър версии.
Не всичките им кавъри обаче са сполучливи.
Тяхната версия на Sympathy for the Devil на Rolling Stones не успява да покаже най-доброто нито от способностите на Аксел, нито от уменията на цялата група.
Песента се усеща монотонна и твърде дълга и я спасява само солото на Слаш.
И даже не става въпрос за солото по средата, а за аутрото, където китаристът се развихря и демонстрира колко е добър в знаковите си бързи отсвири.
Слаш е изпълнявал и много по-ярки и незабравими солови части в дългата си кариера, но точно това си остава светъл лъч и прекрасен пример за неговите заложби.
Rainbow - Stargazer
Тази песен просто е твърде оплетена и усложнена.
Когато Rainbow влизат в студиото, те чуват все още неиздадена версия на албума Presence на Led Zeppelin. Това ги подтиква да се отдадат на експерименти в търсене на грандиозен краен резултат.
И Stargazer наистина звучи мащабно, но и се превръща в бъркотия и губи формата си.
Самият основател на Rainbow Ричи Блекмор признава, че групата е прекалила в тази песен.
Но когато китарист като Блекмор свири, винаги може да се очаква някое взривяващо соло и към средата на песента той го поднася с наистина магическо докосване.
Слаш - Nothing to Say
Отново достигаме до Слаш, защото неговото безспорно майсторство като солов китарист невинаги е в синхрон с таланта му на композитор.
Първият му солов албум е впечатляващо разнообразна авантюра, осъществена с помощта на най-различни музиканти, включително поп звезди като Фърги и Адам Лавийн.
Но когато се стремиш да си толкова вариативен, винаги има опасност да се подхлъзнеш в някоя песен и при Слаш това се случва с Nothing to Say.
Тук концепцията е за значително по-тежко звучене, осъществено заедно с певеца на Avenged Sevenfold - М. Шадоус.
На хартия комбинацията между него и Слаш е повече от обещаваща, но сякаш двамата не са могли да решат дали песента ще е хард рок или чистокръвен траш метъл.
Крайният резултат е нещо твърде неопределено и безлично, само че и този път Слаш спасява нещата с вдъхновено соло, в което не липсва скорост, градация, изразителност, енергия и мощ.
