Когато песента е зле, но китарното соло е велико

Когато песента е зле, но китарното соло е велико Снимка: Getty Images
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Китарното соло е сред най-емблематичните елементи в рок музиката.

Жанрът изобщо не би бил възможен във вида, в който го познаваме, без електрическата китара и без виртуозните инструменталисти, творящи с нея незабравими мелодии и привидно невъзможни за пресъздаване солови пасажи.

Великите сола в рока са страшно много и по начало са част от култови песни, добили отдавна статут на вечни хитове.

Съществуват обаче и аномалии.

Качественото соло изобщо не е гаранция за добра песен и не липсват парадокси с прекрасни солови части, които изникват в иначе разочароващи и дори болезнени за слушане песни.

В тези случаи солото не е кулминация в незабравима цялостна композиция, а е едничкият спасителен елемент и единствена причина изобщо да си пуснете съответната песен повече от веднъж.

Тук примерите са пет и показват, че понякога хубавото соло е достатъчно, за да направи дори разочароващата песен (сравнително) слушаема.

А най-важното е, че посочените изпълнители до един са доказали способността си да правят и велика музика и са заслужили статута си на легенди.

Джак Уайт - Love Is Blindness

Уайт е невероятен музикант със свой собствен поглед към блуса.

Американецът умее да вади неустоимо чувствен звук от китарата, но има някои песни, в които останалите елементи отстъпват пред китарното майсторство.

В Love Is Blindness крайният резултат е брилянтно соло, но не и брилянтно цялостно звучене.

Всъщност песента е кавър версия на композиция на U2 и Уайт безспорно подхожда креативно към оригинала, но има какво да се желае от аранжимента и от вокалното му изпълнение.

Когато около втората минута солото избухва, то осигурява кратка, но запомняща се кулминация, която поне донякъде спасява песента.

Van Halen - Hot For Teacher

Огромна част от класата и заряда на Van Halen идват от невероятния китарен размах на Еди Ван Хален.

Обикновено бандата успява да следва успешно лидера си и да изгражда качествени песни около неговите идеи, но в албума "1984" случаят не е точно такъв.

Това е последният албум преди напускането на вокалиста Дейвид Лий Рот и творческите различия в състава вече си личат.

Затова се стига до песни като Hot For Teacher, която, въпреки инструменталното майсторство на Van Halen, звучи разпокъсано и сякаш така и не намира верния ритъм.

За щастие са включени няколко солови части на Еди и те не разочароват - реално са единственото в Hot For Teacher, което напълно си заслужава множество слушания. 

Guns N' Roses - Sympathy For The Devil

Аксел Роуз, Слаш и останалите от Guns N' Roses не само са сътворили незабравими собствени песни, но са записали и запомнящи се кавър версии.

Не всичките им кавъри обаче са сполучливи.

Тяхната версия на Sympathy for the Devil на Rolling Stones не успява да покаже най-доброто нито от способностите на Аксел, нито от уменията на цялата група.

Песента се усеща монотонна и твърде дълга и я спасява само солото на Слаш.

И даже не става въпрос за солото по средата, а за аутрото, където китаристът се развихря и демонстрира колко е добър в знаковите си бързи отсвири.

Слаш е изпълнявал и много по-ярки и незабравими солови части в дългата си кариера, но точно това си остава светъл лъч и прекрасен пример за неговите заложби.

Rainbow - Stargazer

Тази песен просто е твърде оплетена и усложнена.

Когато Rainbow влизат в студиото, те чуват все още неиздадена версия на албума Presence на Led Zeppelin. Това ги подтиква да се отдадат на експерименти в търсене на грандиозен краен резултат.

И Stargazer наистина звучи мащабно, но и се превръща в бъркотия и губи формата си.

Самият основател на Rainbow Ричи Блекмор признава, че групата е прекалила в тази песен.

Но когато китарист като Блекмор свири, винаги може да се очаква някое взривяващо соло и към средата на песента той го поднася с наистина магическо докосване.

Слаш - Nothing to Say

Отново достигаме до Слаш, защото неговото безспорно майсторство като солов китарист невинаги е в синхрон с таланта му на композитор.

Първият му солов албум е впечатляващо разнообразна авантюра, осъществена с помощта на най-различни музиканти, включително поп звезди като Фърги и Адам Лавийн.

Но когато се стремиш да си толкова вариативен, винаги има опасност да се подхлъзнеш в някоя песен и при Слаш това се случва с Nothing to Say.

Тук концепцията е за значително по-тежко звучене, осъществено заедно с певеца на Avenged Sevenfold - М. Шадоус.

На хартия комбинацията между него и Слаш е повече от обещаваща, но сякаш двамата не са могли да решат дали песента ще е хард рок или чистокръвен траш метъл.

Крайният резултат е нещо твърде неопределено и безлично, само че и този път Слаш спасява нещата с вдъхновено соло, в което не липсва скорост, градация, изразителност, енергия и мощ.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените