Американският фондов пазар приключи търговията в понеделник с рекорден спад на индексите. Индустриалният индекс Dow Jones падна почти с 1200 пункта на 5 февруари, като отбеляза рекорден спад за ден в цялата си история.
В процентно отношение индексът се е снижил с 4,6%, което е най-сериозното поевтиняване от август 2011 г.
Индексът S&P също загуби над 4% от стойността си, като за ден спадна с над 113 пункта.
Bloomberg отбелязва, че падането на индексите съвпадна с изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп в завод на компанията Sheffer Corp. в Охайо. В речта си той обърна внимание на успехите на американската икономика, данъчната реформа и др. Тръмп не спомена ситуацията на фондовите борси.
По-късно от Белия дом коментираха казуса с това, че президентът е концентриран върху "фундаменталните икономически показатели, които остават изключително високи - като стабилизирането на икономическия ръст в САЩ, исторически ниската безработица и ръста на средната работна заплата".
Падането на американските индекси започна още в края на миналата седмица. Инвеститорите започнаха да показват притеснения заради прогнозата за ръст на инфлацията и лихвените проценти.
Минус 114 млрд. долара
Състоянието на най-богатите хора в света се е стопило с над сто милиарда долара заради временния спад на борсите. Най-големият губещ от ситуацията се оказа Уорън Бъфет, основател на инвестиционната компания Berkshire Hathaway, който за един ден изгуби 5,1 млрд. долара. В момента богатството му възлиза на 85 млрд. долара.
Сериозен спад са отчели още 17 милиардери, сред които създателят на Facebook Марк Зукърбърг (минус 3,6 млрд. долара за ден), собственикът на Amazon Джеф Безос (минус 3,3 млрд.), ръководителите на Alphabet Лари Пейдж и Сергей Брин (минус 2,3 млрд. долара).
Как се стигна до рекордния спад на Уолстрийт?
1) Притеснения от повишаването на лихвените проценти от Фед
Борсите отчитат стабилен ръст още от избирането на Доналд Тръмп за президент през ноември 2016 г., отчасти заради силната икономика. Безработицата в САЩ е на исторически ниско ниво, като в момента има повече отворени работни места, отколкото работници за заемането им.
Компаниите започват да плащат на служителите си по-високи заплати, за да задържат качественият персонал и да привлекат нови работници от други места. Рано или късно бизнесът ще трябва да увеличи цените за произведените продукти и услуги, за да могат да си позволят да поддържат разходите за труд и работна заплата. Това ще доведе до увеличаване на инфлацията.
Макар че икономиката расте стабилно за последните близо 9 години, инфлацията досега оставаше подозрително ниска. Федералният резерв може да реагира на ситуацията, като увеличи лихвените нива. Централната банка не предприемаше подобен рязък ход през последното десетилетие от притеснение, че може да повлияе върху икономическото възстановяване и евентуално да доведе до падане на цените.
Тази година обаче Фед планира да увеличи лихвите с малко и постепенно (три пъти през 2018 г.). Ако инфлацията навакса, вдигането на лихвените нива може да се случи по-често и по-рязко.
2) Притеснения за забавянето на прогнозираните печалби
Когато Федералният резерв увеличи лихвените проценти, цената на заемането на пари ще поскъпне. Това означава, че компаниите ще бъдат принудени да плащат повече по дълговете си, което се отразява върху корпоративната печалба. Означава още, че американците ще трябва да плащат по-висока цена за ипотеките и кредитите си.
Стабилният ръст на корпоративните печалби е още една от причините, поради които фондовите пазари нараснаха толкова много за последната година. Компаниите са здрави, а инвеститорите ги възнаграждават, като вдигат цените на акциите им.
Когато лихвените нива се увеличават рязко, борсовите индекси често спадат. Инвеститорите изпитват притеснения от това, че може да има забавяне на планираните печалби.
3) Пазарът на облигации
Трета причина за доскорошния пик в търговията на фондовите борси беше, че това беше една от малкото инвестиции с адекватна възвращаемост. Доходността по американските държавни облигации беше толкова ниска, че в сравнение с тях много от дивидентите от акциите носеха по-добра печалба.
Търговията с акции обаче е по-високорискова инвестиция в сравнение с облигациите, които са обезпечени от Министерството на финансите на САЩ.
Ако доходността на облигациите започне да расте, инвеститорите ще бъдат по-склонни да изтеглят част от парите си от пазара на акции и да ги вложат в нещо по-сигурно. И това се случи в края на миналата седмица - доходността достигна най-високото си ниво за последните 4 години.
Данъчната реформа принуди Министерството на финансите да потърси пари на заем, което ще вкара на пазара повече облигации. Затова пазарът на акциите внезапно стана по-неатрактивен.
4) Твърде много, твърде бързо
Фондовите борси растяха почти без прекъсване от ноември 2016 г., което не е съвсем здравословно за търговията. Анализаторите смятат, че пазарът отдавна трябваше да направи корекция от 5 до 10%.
Периодът на охлаждане е положително събитие - той ще обезцени акциите и ще ги направи по-атрактивни за инвеститорите, особено ако компаниите са в добро състояние. Тази седмица пазарът най-после започна се приземява, което може да се окаже началото на подобна корекция.
