Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

57 на сто от българите си пробват късмета с хазартни игри

Повече от половината обаче са съгласни със забраната за реклами на хазарт Снимка: Pixabay.com
Повече от половината обаче са съгласни със забраната за реклами на хазарт

Общо 57% от българите в една или друга степен посягат към хазарта - играят на игри като тото, лотарията, търкат талончета и като цяло залагат пари в някаква форма. Това показва последното изследване на "Галъп интернешънъл".

Проучването е проведено под форматан на експресен сондаж сред 801 души чрез телефонно интервю по панелна методика, осигуряваща надеждност. Сондажът е проведен между 19 и 22 април.

Тези сондажи служат за формиране на хипотези в бързо променящата се обществена среда.

Една от основните теми в априлския сондаж на "Галъп" е именно темата за хазартните игри и предложението на Валери Симеонов да бъдат забранени или поне ограничени рекламите на хазарт.

Относно настройката към живота и успеха 42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 53% смятат, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост, коментират от социологическата агенция.

На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Средно тези хора харчат по около 43 лв. за подобен род игри.

19% заявяват (или над 1 млн.), че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

Така, общо 57% ат запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43%, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.

Огромното мнозинство - 86% - от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега. Останалите се колебаят.

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега. Останалите се колебаят.

 

Най-четените