Няма спор: на Ларгото не му върви през последните 5 години. Реконструкцията в идеалния център на София започна с едногодишно забавяне между 2013-2014 г., премина през буквално заблатяване на археологическите находки, форсираното бутафорно "благоустройство" на римските зидове, и приключи със спорове за качеството на ремонта между възложителите, изпълнителите, Столична община и гражданите на София - независими наблюдатели на строителната епопея в подножието на ЦУМ.
Тук дори не включваме традиционния "ремонт на ремонта", който се наложи по спешност заради разпадащата се настилка и изпочупените стъкла на куполите над подземния музей едва 2 години след приемането на готовия обект.
И все пак едва ли някой е очаквал, че реконструкцията на Ларгото ще се превърне в скандал от предизборната кампания на Евроизбори 2019 - и то не заради качествените естетически съображения на изпълнения проект, финансиран с европейски средства, а заради предполагаемо подправяне на строителни книжа.
В сряда Елена Йончева публикува три извадки от 16-минутен аудиозапис, направен през март 2016 г., според който действащият тогава зам.-министър Боил Банов диктува на служителите си инструкции как да оправдаят 33-дневно забавяне от страна на строителите ДЗЗД "Антична Сердика" (Пътища и мостове, Пътстрой Варна и Финанс груп 2013) с фиктивни документи, за да не се налага да се води дело за неустойки в размер на 690 хиляди лева.
Аргументът: Забавянето на строителството е факт, но евентуалният процес срещу консорциума може да се забави с години, а междувременно Министерството на културата ще трябва да възстанови неустойката, за да може да приключи проекта и да го отчете пред финансиращата страна - европейската ОП "Регионално развитие".
До момента министърът на културата Боил Банов не е потвърдил и не е отрекъл категорично съдържанието на срс-то. Той обаче посочи, че смята записа за "подработен", "нагласен" и "фалшифициран", а твърденията на Йончева - "страшна, непроверена помия", придобита от група "изнудвачи, които манипулират проекти".
Пенчо Милков - един от двамата депутати от БСП, които са работили по сигнала от Елена Йончева - направи няколко уговорки пред bTV, че не знаe дали оригиналният запис е автентичен и че това ще трябва да се установи от прокуратурата.
Той и колегата му Димитър Данчев обаче твърдят, че са прегледали всички документи от проекта, като са намерили потвърждение за три - според тях, фиктивни - акта за временно спиране на строителството при Ларгото за общ срок от 33 дни, съвпадащи с данните от записа на Банов.
На база на този извод и готовността на "анонимен" източник да свидетелства по делото (потвърдена от него в интервю пред Елена Йончева за партийната БСТВ) ръководството на партията е преценило, че има достатъчно основания да уличи Боил Банов в ощетяване на държавния бюджет с най-малко 700 000 лв. в частен интерес.
Оттук нататък на ход е главният прокурор Сотир Цацаров. Пестеливото споделяне на конкретни факти около случая обаче повдига повече въпроси, отколкото дава отговори.
Ако се допусне, че записът е автентичен и Банов действително е приканил подчинените си към документно подправяне, може да се говори за нарушение на закона и за умишлен отказ от претенции в полза на Министерството на културата. Дали финансовият риск от подобен ход на Банов е бил оправдан и дали мотивите му са целесъобразни - това е политически въпрос, на който ръководството на ГЕРБ ще трябва да даде обяснения независимо от изхода на прокурорското разследване.
Не е ясно дали Банов сам е стигнал до извода, че държавата ще загуби повече, ако започне дело срещу строителя, или е бил "посъветван" на по-високо ниво да потърси изход от ситуацията в името на бързото отчитане на проекта пред Брюксел.
Но ако порочната законова процедура го е поставила в ситуация на неизбежно нарушение, защо не е подал оставка още тогава?
Защо проблемът с бавното и непредсказуемо правосъдие при търсенето на обезщетения в полза на държавата не е решен по такъв начин, че да не връзва ръцете на администрацията?
И ако действително е толкова лесно да се вмъкват документи в проектните и строителните книжа без своевременно пресичане на подобни практики от страна на контролните институции, колко често тази практика е прилагана и по други проекти с европейски средства?
Каква е реалната щета от това действие?
Според наличната информация - става дума за едномесечно просрочване на ангажимент от страна на строителната фирма, което потенциално би довело до съдебен иск за 20% от стойността на цялата поръчка, или 690 000 лв. Но това, на практика, е сумата на претенцията, тя не е гарантиран приход в бюджета: преди да ги касира, държавата би трябвало да докаже, че забавянията в изпълнението на проекта са по вина на строителя, че се дължат на неговата немарливост или неспособност да изпълни предварително одобрения план-график по причини, които са зависили изцяло от него.
Подобно дело се води и в момента от Министерството на културата срещу ДЗЗД "Антична Сердика" за друго установено времево несъответствие (за над 730 000 лв.), но засега държавата го губи на първа инстанция. Процесът виси от 2016 г. досега и не е ясно как новите разкрития за "схеми" в Министерството на културата ще се отразят върху неговия изход.
Облагодетелствал ли се е Боил Банов от "служебната победа" на строителния консорциум?
На този въпрос дори Елена Йончева не се ангажира да отговори, защото "няма данни дали и как" той е получил облага от конкретната схема. В записа се подхвърлят реплики за платена екскурзия до Испания за един от водещите архитекти по проекта, което не звучи като солиден мотив за замесването на цялото ръководство на министерството в предполагаемото престъпление. Хипотезата на Йончева е, че тогавашният зам.-министър на културата се е поставил в лична зависимост пред Бойко Борисов, който му се е "отблагодарил" с повишение.
Откъде всъщност се появи записът?
Отново въпрос без отговор. БСП отказват да разкрият самоличността на източника си, като потвърждават единствено, че той е служител на Министерството на културата, присъствал на срещата с Боил Банов през март 2016 г. От разпространените стенограми става ясно, че тогава в кабинета са се намирали 4 души - самият Банов, арх. Иван Мечкунов, директорът на Правна дирекция Татяна Цановска и Ангел Ангелов (дирекция Европейски програми). Трима от четиримата са назовани поименно като участници или обсъждани имена в разговора. Единственото име, което не се споменава в стенограмата, е това на Ангел Ангелов (вероятно той е описан като "Служител").
БСТВ разпространи и интервю на Елена Йончева с предполагаемия източник, чиято самоличност отново беше скрита.
"Не съм направил записа, но присъствах на срещата и потвърждавам неговата автентичност. Потвърждавам го, за да остане следа от натиска, който се оказваше за подписването и изготвянето на документи с невярно съдържание. Накратко, искаха от нас да фалшифицираме документи.... В противен случай (колегите) се подлагаха на тормоз и уволнение. Или просто се намира подходящият човек, който подписва", каза мъжът, който твърди, че е ставал свидетел и на други подобни случаи.
Когато Йончева го пита "Защо решихте да ни помогнете с този случай?", той отговаря: "За да се даде гласност на нарушенията, които се случват при изпълнение на европейските проекти в България".
Единственият, който явно не беше изненадан от записа, беше Боил Банов. Министърът на културата предположи, че източник на СРС-то е Ангел Ангелов, който си отмъщавал заради решението на Вежди Рашидов да го накара да напусне МК през 2016 г.
Ангелов наруши мълчанието си само за да уточни, че "никога не е уволняван като държавен служител", и че "няма отношение към записи". В същото време, потвърждава, че ако бъде поканен в качеството на свидетел, би дал "само показания пред съответния прокурор".
Който и да е реалният автор на записа, той вероятно ще трябва да отговаря пред съда за изработването на незаконно СРС. Подслушване без знанието на участниците в разговора може да стане само за целите на наказателно преследване, по искане на прокуратурата, МВР, ДАНС и други разследващи органи и с разрешение от съдебна инстанция.
Изключение би могло да се направи, ако "деянието е извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон". До този момент няма данни, които да говорят за подобен сценарий.
Защо запис на 3 години попада първо при Елена Йончева, а не директно в прокуратурата още при създаването му?
Няма обяснение защо анонимният служител на МК решава да пази в тайна уличаващите данни срещу Боил Банов в продължение на три години - дори след като той беше повишен до поста на министър през май 2017 г. Поне досега прокуратурата не е давала публична информация за водени проверки или досъдебни производства срещу него или бившият ръководител на ведомството Вежди Рашидов по повод строителството на Ларгото.
Самият Банов твърди, че е обект на продължаващо 4 г. изнудване с незаконни записи от страна на бившия си подчинен Ангел Ангелов и негови приближени лица с финансов интерес в бизнеса с европейските фондове. От изявленията на Боил Банов и Вежди Рашидов става ясно, че вицепремиерът Томислав Дончев също е бил информиран за притеснителни практики в дирекция "Европейски проекти" към Министерството на културата, която по това време е ръководена от Ангелов.
Ако това твърдение се окаже факт, остава под въпрос защо Боил Банов не се е оплакал пред прокуратурата за това, че е жертва на изнудване? Принудата спрямо другиго да се разпореди със свое право срещу заплаха с разгласяване на позорящи обстоятелства е криминализирана според Наказателния кодекс.
По думите на Банов, причината е свързана с това, че заплахите никога не са отправяни директно от Ангелов към него, а това е ставало през трети лица - включително, външни контрагенти и служители на министерството. Отново обаче стои въпросът защо министърът не е направил опит да се защити, още повече след като има и свидетели на опитите за натиск.
Обяснението може да е елементарно - за да не се въвлича в скандал, който се надява, че може да се избегне без политически щети.
От друга страна обаче, нароченият от Банов за "изнудвач" държавен експерт продължава да работи в администрацията, в съседното Министерство на образованието и науката, и то след успешно издържан конкурс. Как е преминал през надлежна проверка в МОН, без да станат ясни съмненията в неправомерни действия и конфликт на интереси - не е ясно.
От МОН обявиха, че съмнения за натиск от страна на Ангелов са се появили и на новото му работно място, като се е стигнало до заплахи срещу директора на Агенция "Наука и образование за интелигентен растеж" Кирил Гератлиев и опит за прокарване на интереса на определени изпълнители на европейски проекти (по думите на зам.-министъра Деница Сачева). След като два пъти намира автомобила си със спукани гуми, Гератлиев подава сигнал до МВР на 19 януари 2019 г. - десетина дни преди записът с гласа на Боил Банов да стигне до залата за пресконференции на БСП.
Кога Елена Йончева е научила за информацията и кога я е предоставила на колегите си от БСП?
Това, което прави впечатление между редовете, е, че нито един от членовете на ИБ на БСП или от утвърдените юристи на партията (вкл. представителите в Правната комисия на НС Крум Зарков и Филип Попов) не зае публична позиция по казуса с разследването на Йончева - тази функция бе поверена на двама от сравнително по-слабо познатите депуати от групата "БСП за България".
Димитър Данчев и Пенчо Милков признават, че са разбрали за данните на Йончева съвсем наскоро.
Данчев - ден преди пресконференцията на 30 януари. Юристът Милков сподели пред bTV, че е прекарал "три дни и три нощи" в четене и сверяване на документи по случая.
Първият конкретен анонс за готвеното корупционно разкритие беше направен от Корнелия Нинова на 26 януари по време на конгреса на БСП в контекста на повдигнатото няколко дни по-рано обвинение срещу Елена Йончева за пране на пари. Кога данните са станали достояние на говорителката на БСП, продължава да е неясно. Във всеки случай, подборът на момент за активиране на насрещните политически скандали трудно може да се пренебрегне.
Само четири месеца преди изборите топката отново тупна в полето на прокуратурата. А под прозорците на Министерски съвет Ларгото остава да напомня за себе си като непресъхващ извор на скандали.
