Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странният случай на Лаура Пинятаро: Самоубийството, което подлага на изпитание ЕК

Мартин Зелмайер - сивият кардинал на ЕК Снимка: Getty Images
Мартин Зелмайер - сивият кардинал на ЕК

Смъртта на 50-годишната Лаура Пинятаро - високопоставен юристк от администрацията на ЕК - може да се окаже поредният тежък удар по репутацията на Мартин Зелмайер, проблематичният генерален секретар на Комисията "Юнкер".

В разследване на "Либерасион" се описват детайлите около самоубийството на Пинятаро - директор на отдела "Човешки ресурси" в Правната служба на ЕК, което се е случило на 17 декември 2018 г.

Френското издание смята, че може би има връзка между смъртта на Пинятаро и натиска, оказван върху нейната служба във връзка с разследването срещу назначението на Зелмайер за генерален секретар на ЕК.

Германецът - бивш началник на кабинета на Жан-Клод Юнкер - беше повишен до най-важната административна позиция в комисията през февруари 2018 г., но изборът му беше оспорен както от Европейския парламент, така и от европейския омбудсман заради нарушение на вътрешните кариерни правила за служителите на европейски институции.

Скандалът е разкрит именно от "Либерасион", като не спира да провокира нови вълни на напрежение - дори ЕП осъди кадровата рокада, като я нарече "опит за преврат" през април 2018 г.

Изборът на Зелмайер никога не е минавал за одобрение през Правната служба на ЕК, но именно на нея е възложено да намери юридическо оправдание за нарушенията в процедурите, когато Комисията на ЕП по бюджетния контрол разкрива разследване по случая през февруари 2018 г. и изпраща списък със 134 въпроса около избора на новия генерален секретар.

Един от юристите, на които е възложена задачата за съставяне на отговорите, е Лаура Пинятаро - част от елита на европейската администрация.

Отличен юрист, дъщеря на висш италиански магистрат, учила в Италия, САЩ, Франция и Испания, тя влиза в тесния кръг на висшите администратори в Европейската комисия. От 1995 г. работи в престижната Правна служба на ЕК. През юни 2016 г. е повишена до ръководител на дирекцията за човешки ресурси на Правната служба, като отговаря за проверката на легитмността на назначенията.

Задачата за намиране на юридическа обосновка за рокадата изглежда невъзможна: Юнкер и Зелмайер са пазили в тайна намерението на действащия генерален секретар Александер Италианер да напусне поста си. Информацията за готвената смяна не е обявявана предварително, така че нито един друг кандидат не е можел да се включи в конкурсна процедура. Междувременно Зелмайер е побързал да попълни липсващия ценз в професионалната си биография, като получава поста на зам.-генерален секретар 2 дни преди изненадващото предложение за избора му като титуляр на поста. На 21 февруари 2018 г. по време на заседание на колежа на комисарите Юнкер анонсира оттеглянето на Италианер и името на Зелмайер е поставено за гласуване.

Внезапното самоубийство на Пинятаро през декември 2018 г. идва само няколко дни след като близо 2/3 от евродепутатите гласуват решение, с което настояват за оставката на Мартин Зелмайер.

От ЕК реагираха на статията на "Либерасион", която прави връзка между двата казуса, с позиция, в която посочват, че категорично оспорват съдържанието й.

"Направени са недопустими внушения, които нямат нищо общо с действителността на една много тъжна и лична история - която от уважение към жертвата и семейството й - не би трябвало да излиза в публичното пространство", се казва в позицията.

От ЕК наричат Лаура Пинятаро "брилянтен колега", като посочват, че съвместната работа с италианската юристка е била "привилегия" за всички. Според съобщението на ЕК - Мартин Зелмайер "е познавал бегло" Пинятаро, като се е срещал с нея само два пъти.

"Твърденията и инсинуациите в статията са недопустими, злонамерени и неуважителни, особено спрямо жертвата и семейството й, но и спрямо ЕК като институция, в момент, в който нейният председател се намира насред много деликатни преговори и процеси от критично значение за ЕС", се казва още в позицията на комисията.

Това, което не се отрича в съобщението, е, че в ранния следобед на 24 март 2018 г. в кабинета на Юнкер е свикана среща за съставяне на отговори за Европейския парламент по казуса на Зелмайер, на която участват 10 души (включително генералният секретар на Правната служба Луис Ромеро и Лаура Пинятаро) - а по средата на заседанието се появява самият Мартин Зелмайер.

Според източниците на "Либерасион" Ромеро се е възмутил от намесата на човека, заради когото се води целия спор, и е напуснал залата заради създаването на конфликт на интереси, оставяйки Лаура Пинятаро сама като представител на Правната служба.

От ЕК оспорват твърдението, че е имало нарушение на Правилника за дейността на служителите ("при изпълнение на своите функции служителят няма право да се занимава с въпроси, в които той има пряк или непряк личен интерес") и твърдят, че Ромеро не си е тръгвал и е следил за съставянето на отговорите.

Според "Либерасион" отговорите са били диктувани лично от Зелмайер след появата му. На това от ЕК отговарят, че той не е диктувал, а е "допринесъл за коректното съставяне на отговорите, които се отнасят за него, за да гарантира, че са пълни и изчерпателни".

Така или иначе, евродепутатите не остават доволни от аргументите на Комисията. Решават да изпратят допълнителни 61 въпроса по случая, като според френското разследване - Лаура Пинятаро отново е извикана, за да помага при съставянето на отговора.

Близък на Лаура Пинятаро твърди, че след всяко подобно заседание тя се е връщала гневна.

Лаура Пинятаро

"Тя знаеше, че участва в нещо неправомерно от гледна точка на конфликта на интереси", казва един от близките й сътрудници. Лаура Пинятаро е юрист с изключителна лоялност към службата си, човек, който няма никакво отношение към политиката. Бързо разбира, че назначението на Зелмайер не отговаря на правилника, но се опитва да предотврати кризата, като търси оправдание за нарушението на закона. При втората среща споделя, че това, което върши, е скандал, но го прави заради институцията, пише "Либерасион".

Европейският парламент отново не се впечатлява от обясненията на Зелмайер и екипа му. С резолюция, гласувана на 18 април, ЕП настоява изборът му да бъде "преразгледан". ЕК отказва да го направи - според ръководството й всичко е изпълнено по правилата.

През май в казуса се намесва европейският омбудсман Емили О'Райли. Ирландката започва своя проверка, като настоява да получи достъп до сървъра на ЕК. Не й разрешават. О'Райли изисква копия от всички мейли, засягащи номинацията и избора на Зелмайер.

Според френското разследване - Лаура Пинятаро преценява, че е нейно задължение да отговори на исканията на омбудсмана и предава всички изисквани документи, като е споделяла пред свои близки, че повече не може да лъже и че знае, че се намесва в ситуация на конфликт на интереси.

Официално, от ЕК отхвърлят това в съобщението си и твърдят, че лично Мартин Зелмайер се е занимавал с подготовката на документите за предаване на омбудсмана (които са били в обем от 11 000 страници). Твърдят още, че в нито един момент Лаура Пинятаро не е изпращала мейли и не е комуникирала под руг начин пряко с Емили О'Райли, като цялата кореспонденция е минавала през офиса на генералния секретар - т.е. отново Зелмайер, когото О'Райли би трябвало да разследва.

На 4 септември омбудсманът на ЕС публикува доклад, в който показва, че номинацията на Мартин Зелмайер за генерален секретар е подготвяна от януари 2018 г. и че няма никакво съмнение, че хората, участвали в процедурата, са знаели за кого е предназначена позицията от самото начало. В доклада й са описани всички детайли от вътрешната кореспонденция, документите, променяни час по час. Емили О'Райли посочва, че "и като дух, и като буква" правилата на ЕС са нарушени, а процедурата по избора е "манипулирана".

"Либерасион" посочва, че това е моментът, в който Зелмайер е влязъл в остър конфликт с Лаура Пинятаро.

Официалният отговор на ЕК след доклада на О'Райли е публикуван на 4 декември. На 12 декември според данните на нейните близки, Лаура Пинятаро споделя, че "е провалила кариерата си". "За мен това е краят. Не можеш да си представиш какво ме караха да правя през последните седмици", е казала тя в разговор със свой приятел.

Според същия източник на "Либерасион", Лаура Пинятаро е била "ужасена от враждебното отношение на Зелмайер". Основното, което тя е повтаряла, е че с кариерата й е свършено.

На 17 декември 2018 г. около 7:30 ч. Лаура Пинятаро моли своята приятелка Лоренца Б., при която живее от няколко дни, да придружи дъщеря й до спирката на училищния автобус. Жената казва, че не се чувства добре. В момента, в който Лоренца и 14-годишното момиче излизат от сградата и се отдалечават, Лаура се качва на последния етаж и скача. Издъхва на място.

Генералният директор на Правната служба Луис Ромеро научава за смъртта й по време на среща на директорите в 9:25 ч. Не казва нищо и напуска срещата. Останалите служители от отдела разбират за служилото се от съобщение във вътрешната информационна система.

Нито Мартин Зелмайер, нито комисарят по администрацията Гюнтер Йотингер, нито Жан-Клод Юнкер не изпращат съболезнования на семейството й, пише "Либерасион". Според позицията на ЕК, Зелмайер "е искал да изпрати лично съболезнователно писмо до семейството на починалата, но се е въздържал да го направи по изричния съвет на генералния директор на Правната служба, който изтъкнал деликатните лични обстоятелства". Не става ясно защо Луис Ромеро би посъветвал Зелмайер да не се намесва, ако е вярно, че той не се познавал лично с италианката и е имал само две срещи по професионални въпроси с нея.

Няма официални данни за това дали е проведено вътрешно разследване за причините за смъртта й. Не е ясно дали става дума за бърнаут, за психически тормоз, за лични проблеми.

Френският журналист Жан Катремер посочва, че всички близки на Пинятаро са я описали като амбициозна жена, която обича живота и спорта.

Един от бившите й директори Джулиано Маренко си я спомня като весела, силна и енергична личност, чиято последна постъпка е "неразбираема".

Съпругът й - французинът Мишел Нолен, служител на Правната служба - се е борил от няколко години с ЕК, защото смята, че не е получил кариерата, която заслужава. Подал е и жалба пред Съда на ЕС, но е загубил делото. Когато Лаура Пинятаро е избрана за пост, в който рискува да се наложи да разгледа случая на своя съпруг, отношенията между двамата се влошават. В последните дни от живота си тя се мести в дома на своя приятелка, като взима със себе си дъщеря си.

Момичето сега е поверено на грижите на брата на починалата й майка. Обявата за конкурс за позицията на Пинятаро е публикувана на 4 март - почти три месеца след смъртта й. Според "Либерасион" - "още отсега се знае, че Зелмайер ще назначи един от своите приближени, германец, също като него". Разбира се, ЕК отрича последното твърдение.

 

Най-четените