Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изоставената България: Корабът в Отманли

През 1981 г. бившата плаваща база на ВМФ започва втори живот като школа за подготовка на леководолази. Днес базата отново е "бивша", а за миналото й си спомнят само шепа стари водолази Снимка: Христо Узунов
През 1981 г. бившата плаваща база на ВМФ започва втори живот като школа за подготовка на леководолази. Днес базата отново е "бивша", а за миналото й си спомнят само шепа стари водолази
"Kanale Grande - situacione complicatto" е подходяща епитафия за това място Снимка: Христо Узунов
"Kanale Grande - situacione complicatto" е подходяща епитафия за това място
Кнехтовете, чрез които речният кораб е бил привързван към брега, са изрязани, за да бъдат предадени за старо желязо
Някога носът на плаващата база е гледал към открито море. Днес изникналите край нея дървета са изменили пейзажа Снимка: Христ Узунов
Някога носът на плаващата база е гледал към открито море. Днес изникналите край нея дървета са изменили пейзажа
Растенията завземат дори палубите на плавателния съд Снимка: Христо Узунов
Растенията завземат дори палубите на плавателния съд
Всичко, което е останало от някогашните помещения, е купчина стари дюшеци и изкъртени шкафове Снимка: Христо Узунов
Всичко, което е останало от някогашните помещения, е купчина стари дюшеци и изкъртени шкафове
Преустройството на базата продължава 4 години. За старанието, което е вложено в този ремонт, може да се съди по останките от някога спретнатия коридор Снимка: Христо Узунов
Преустройството на базата продължава 4 години. За старанието, което е вложено в този ремонт, може да се съди по останките от някога спретнатия коридор
Така изглеждат каютите, в които са настанявани курсистите от школата Снимка: Христо Узунов
Така изглеждат каютите, в които са настанявани курсистите от школата
Горната палуба. През 90-те години тази част за кратко функционира като отделно питейно заведение, разположено под сянката на широк ламаринен навес Снимка: Христо Узунов
Горната палуба. През 90-те години тази част за кратко функционира като отделно питейно заведение, разположено под сянката на широк ламаринен навес
Стари пиратски рисунки напомнят за морското минало на кораба Снимка: Христо Узунов
Стари пиратски рисунки напомнят за морското минало на кораба
На мостика два ръждиви комина си правят компания със старата мачта Снимка: Христо Узунов
На мостика два ръждиви комина си правят компания със старата мачта
Обрулената от стихиите мачта е заприличала на реквизит от филм за Летящия холандец Снимка: Христо Узунов
Обрулената от стихиите мачта е заприличала на реквизит от филм за Летящия холандец
Рулевата рубка на кораба отдавна не е служила по предназначение и днес се е разделила с част от дървената си облицовка, послужила навярно за подпалки Снимка: Христо Узунов
Рулевата рубка на кораба отдавна не е служила по предназначение и днес се е разделила с част от дървената си облицовка, послужила навярно за подпалки
Много от металните капаци споделят съдбата на останалото оборудване, предадено за вторични суровини. До тях е един от малкото отдушници, все още намиращи се на мястото си Снимка: Христо Узунов
Много от металните капаци споделят съдбата на останалото оборудване, предадено за вторични суровини. До тях е един от малкото отдушници, все още намиращи се на мястото си
Трюмът, служил като дискотека, е единствената част от кораба, която днес има целогодишен досег с водата. Дъждовната... Снимка: Христо Узунов
Трюмът, служил като дискотека, е единствената част от кораба, която днес има целогодишен досег с водата. Дъждовната...
Вместо водолази - палатки. Вместо барокамера - каравани. Вместо лодки - каруци. Снимка: Христо Узунов
Вместо водолази - палатки. Вместо барокамера - каравани. Вместо лодки - каруци.
Школата за подготовка на леководолази е важна част от историята на подводното дело у нас. За съжаление - забравена. Снимка: Христо Узунов
Школата за подготовка на леководолази е важна част от историята на подводното дело у нас. За съжаление - забравена.

Едва ли има българин, роден преди 1980-та, който да не знае какво се крие зад абревиатурата ОСО. Историята на ОСО или Организация за съдействие на отбраната може да се проследи до далечната 1947 г., когато е създаден Народният съюз за спорт и техника, впоследствие преименуван на Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО).

Идеята на тази организация е да обучи социалистическата младеж в дейности, имащи пряка или косвена връзка към работата на БНА. Из цялата страна се появяват различни клубове по интереси - морски, радиолюбителски, стрелкови, авто- и аероклубове... Срещу символичен членски внос всеки желаещ може да се запише на курсове по ветроходство, делтапланеризъм, моторно и безмоторно летене, подводен спорт, мотоциклетизъм и какво ли още не.

През 1968 г. ДОСО е разпусната, а дейността й се поема от Комсомола. Това продължава до 1977 г., когато се появява нова организация - за военно-техническа подготовка на населението (ОВТПН). която през 1982 г. е реорганизирана и продължава съществуването си като добре познатото ОСО.

През 1992 г. с постановление на Министерския съвет ОСО престава да съществува и романтичният период за българските младежи, в който са получили възможността свободно да полетят в небесата или да се докоснат до красотите на подводния свят, официално е пратен в историята.

Но дотогава има още малко време...

През 1981 г. край бреговете на Бургаския залив, в местността Отманли, се появява дълбачката "Скития". Инженерното съоръжение започва бавно да разравя брега, за да прокопае неголям канал. Когато всичко е готово, в него внимателно е вкаран стар речен кораб. Водата е изпомпана, а каналът -  залят с бетон.

Корабът е докаран от Варна. Построен е в Русе и някога е служил като плаваща база, която ВМФ безвъзмездно предава на ОСО за нуждите на бъдещата Централна школа за подготовка на леководолази.

Началото е трудно. Ремонтът продължава 4 години, като всичко от старото оборудване на плаващата база е демонтирано, за да се отвори повече място. Постепенно помещенията се превръщат в учебни кабинети, кухня, трапезария и увеселително заведение за свободното време. Школата е снабдена дори с барокамера, а предвидената леглова база за персонала и курсистите разполага със 130 легла.

В първите 2 години от съществуването си школата приема и летовници, но в последствие се съсредоточава изцяло върху дейността, за която е създадена. А именно - подготовка на леководолази. Опитни инструктори като покойния Панайот Каприев-Каприто и Георги Георгиев-Янкито ежедневно провеждат теоретични и практически занятия, като много от тях се извършват от борда на зачислено към школата водолазно корабче.

Някои от най-добрите подводни кадри на България са подготвени именно тук.

За съжаление времето не достига. До заветната 1992 г., когато ОСО е разформировано, са са проведени само 10 курса по обучение на леководолази. Впоследствие школата преминава под контрола на новосъздаденото държавно акционерно дружество "Войнтех" - фактическият наследник на ОСО.

Твърде скоро обаче "Войнтех" започва да изпитва финансови затруднения и дейностите, с които се занимава, една по една замират. Така Централната школа за подготовка на водолази в Отманли също е принудена да затвори врати.

Имуществото й е разпродадено на безценица, а през 2006 г. и самата база е изтъргувана на известен бизнесмен за малко под 300 000 лв.

Настоящето продължава да е също толкова нерадостно, колкото и последните дни от живота на школата. Отдавна "не-плаващата база" продължава да ръждясва на сушата, докато от напукания бетон около нея никнат дървета и храсти. Много от металните елементи са изрязани, за да се превърнат в старо желязо, липсва и голяма част от обзавеждането. Единствено няколко оцелели легла и шкафове напомнят, че тук са настанявани хора.

Междувременно животът в Отманли си тече. На плаца, край базата, са се настанили летовници с каравани и палатки, а местните младежи са взели на абордаж стария речен кораб. Там, необезпокоявани от никого, прекарват времето си под сянката на ламаринен навес.

На този фон водолазното пожелание "за равен брой гмуркания и изплувания" звучи малко пресилено, защото бившата водолазна школа отдавна се е потопила в спомените на последните хора, свързани с нея. И по всичко личи, че завинаги ще си остане там.

С благодарност към Георги Дърмонаров - първият за републикански шампион по подводен спорт и дългогодишен водолазен инструктор. Един от пионерите на подводното дело у нас.

* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

 

Най-четените