Всеки петък в Webcafe.bg ще ви представяме по един интересен пътепис от сайта patepis.com.
Били ли сте в Резово? Ако да, навярно сте виждали онези безкрайни пясъчни плажове от "другата страна". Аз също исках да ги посетя. Бях чел в няколко блога за тези места и дълго време се канех да отида. И така до този вторник, когато започнах да се чудя какво да правя през уикенда и реших, че нямам някаква спешна работа, а и ми се ходи на море.
В сряда започнах да събирам желаещи, но те или нямаха паспорт или имаха друга работа. В четвъртък вече се чудех на кого да се обадя и като кажа: "Хайде утре в Турция ?", не само да не ми се изсмее, но и да се навие.
Ако сте в подобна ситуация - отговорът е "пробвайте някой зодия Стрелец". Така в петък се събрахме групичка от трима стрелци (Ели, Нина и аз) и решихме да направим нощен преход. Последваха обичайните неразбории за зодията - Ели си забрави паспорта, а аз картата за плащане по турските магистрали. Връщахме се и в крайна сметка тръгнахме към полунощ.
Пътят
Пътя до Капитан Андреево преминахме бързо. Спряхме чак на бензиностанцията преди границата. (Не забравяйте да заредите, че в Турция бензинът е вече над 4.20).
За разлика от тъпите шеги на българските митничари, турските, както винаги, бяха много усмихнати и готини. През нощта границата се минава сравнително бързо. След това продължихме по магистралата.
Добре, че се върнахме за картата, която ми беше останала от миналото ми ходене до Истанбул и дори имаше още заредени пари. Въобще не знам дали в 2 часá през нощта има откъде да се вземе такава и щяхме да загубим още време. За около 100 километра до Люлебургаз машинката на изхода ни взе 2.75 лири, което ми се стори съвсем добре. Оттам вече тръгнахме по малките пътчета към Инеада (İğneada) - целта, която бях задал на GPS-а.
Пътчетата се оказаха доста и към края - все планински. Там си е Странджа и бяхме едни "стрАнджърс ин дъ найт".
Последните 60 км от пътя бяха в ремонт. Той бе тесен, с много завои и табели. На места дори ми идваха твърде много - особено в тъмното, когато ти блеснат всички накуп и се опитваш да осмислиш откъде точно да минеш. Признавам, че никъде нямаше дупки. Но това шосе, което минавах за първи път на тъмно, между 3 и 5 през нощта, наистина ме измори.
Селото
Цялото разстояние от Пловдив до Инеада е около 350 км и се взима за около 5-6 часа. Пристигнахме в селото точно на зазоряване. Спряхме на центъра и първото ни впечатление беше отчайващо - всичко тънеше в мръсотия и боклуци. На плажа, в паркчето пред него, по улиците ... Направо решихме да се махаме и да тръгваме на юг към "необятните плажове", за които бяхме дошли. Започнахме да пробваме ту една, ту друга улица, но всички завършваха в селото.
В крайна сметка се върнахме 1-2 километра преди селото и хванахме един черен път. Започнах да осъзнавам, че не само на GPS-а, но и наистина няма път на юг покрай морето. Хванахме първата отбивка от черния път към някакво gölü, но по едно време колата задра яко и решихме да се върнем към "главното" шосе и да продължим още на юг към следващите gölü-та, защото бяхме видели табела за четири такива.
Аз лично имах тайна надежда, че gölü е плаж. (Забележка: вече знам че gölü е езеро.) Карахме още десетина километра и стигнахме до едно място, където през пътя минаваше доста голяма река. Веднага осъзнахме, че няма път напред за нас. Бяхме наистина насред нищото! Изморени, неспали и с надежда за плаж и море.
Беше станало вече 7-8 часа и решихме просто да спрем, да извадим шалтетата и да поспим малко. Не знам дали съм успял да заспя, но изведнъж отвсякъде започнаха да идват крави, много крави и положението стана неспокойно. В крайна сметка след по-малко и час престой на полянката си тръгнахме.
Върнахме се в Инеада, където денят вече бе започнал. Беше оживено, магазините и заведенията работеха. Вече дори не изглеждаше толкова мръсно или ние вече бяхме една идея по-свежи.
Плажът
Беше крайно време за плаж. Оставихме колата в началото на 20-километровия плаж и продължихме пеша по пясъка. След като подминахме началото, където се скупчваха всички, се спряхме на по-спокойно място. Там вече под чадъра успях да заспя за първи път от доста часове.
След спане, печене, къпане (кой каквото искаше) ни кипнаха главите и решихме да отидем до селото на разходка и да пием бира. С ужас установихме че още няма 12 часа на обяд, но какво значение има часът, когато си на почивка. В селото попаднахме на съботния пазар, който беше огромен и типично турски - плодове, зеленчуци, дрехи, живи пилета, зайчета, подправки, дрехи, фотьойли, плазмени телевизори. Казах ли всичко?
По време на разходката стана ясно, че Инеада съвсем не е малко селце, а дори е известен в Турция курорт. Вярно, нямаше чужденци (за цялото време видяхме само две български коли), но турците си го знаеха.
Влязох в случаен магазин да взема по един Efes и младежа зад щанда ме изненада с чудесно произношение на "nine turkish lira". Седнахме на сянка в парка с изглед към морето (на плажа вече беше пълно като на всеки "централен плаж"). На втората бира вече си поговорихме на дълго с младежа за разни неща за селото, околността и къде може да си разпънем палатките.
След като изпихме и вторите бири, се разходихме из селото и тръгнахме да се връщаме към плажа, където си бяхме оставили нещата. По пътя си взехме по още една бира - то такава жега беше и така хубаво влизаше, че не устояхме. Така се завъртяхме, че когато стигнахме на плажа и тримата просто паднахме и заспахме около чадъра, всеки в различна посока, само главата на сянка. Били сме страшна гледка. Със сигурност са ни снимали.
Вечерта започнахме да установяваме, че въобще не ни е лошо в Инеада. Има огромен плаж, на който гъстотата на хората е като на Кара Дере в хубавите му периоди. Ако не те мързи да походиш, може да стигнеш до места, където няма да различаваш ясно съседите ти. Има и един черен път покрай плажа, но до него се минава покрай езеро и аз не посмях да закарам колата там, въпреки че доста турци си идваха моторизирани.
Най-яките бяха тракторите, натоварени с 20-30 човека в ремаркето. С други думи, ако/като свикнеш с боклуците навсякъде, Инеада е прекрасно място. Намерихме къде да разпънем палатката, направихме си лагер, направихме и огромна салата с домашните домати на Нина и беше супер.
Накрая си допихме питиетата на плажа до морето, където - въпреки че духаше, беше много приятно. Решихме да не чакаме изгрева, а да си легнем по навреме. Все пак - два изгрева за един ден си е много. (Ако не си спал, значи е един ден!)
През нощта беше прохладно (дори бе поваляло малко), но сутринта бързо стана жега. Аз все пак хубаво си поспах. Като излязох от палатката и отидох на плажа, двете ми придружителки вече бяха отворили бирата. В морето се бяха появили вълни и си направих чудесно сутрешно освежаване. Това ми е едно от любимите неща - спиш до водата и първото, което правиш сутринта, е да се топнеш.
Към обяд се върнахме при палатката и с изненада установихме, че на полянката се настанява огромно турско семейство. Малко нахално, но ние не се смутихме. Седнахме си до палатката, направихме си отново голяма салата, наядохме се и след това си събрахме лагера.
Отидохме в центъра на селото, където първо си взехме по един турски сладолед. Учудващо, но ми хареса. Може би просто беше голяма жега.
След това седнахме в едно кафе-ресторант и пихме чай и турско кафе. Въпреки че сравнихме цялото преживяване с "да отидеш в Равда на курорт", все пак не ни се тръгваше от Инеада. Дори първоначалното впечатление за мръсотия го приех като резултат от културния шок, умората и изнервянето от пътя.
Да, найлоновите торбички и кутиите цигари наистина са навсякъде, но това ще се превъзмогне. Но пък остава докосването до друга култура и ценности.
Както казах - не ни се тръгваше
За подарък за вкъщи си взехме по един хляб - от онези истинските, които току-що са излязли от пещта и които имат вкус на хляб. Безмитният хипермол на границата го подминахме, без дори да му обърнем внимание.
На българската граница - отново изнервяне. Като този път дори не бяха митничарите, които ни зададоха само обичайния въпрос: "Ама никакви цигари и алкохол ли не носите?!". След това отиваш на едно гише, на което ти дават лист и казват: Плащай на друго! Ама как?! Какво?
Гледам: такса "дезинфекция" - 4 лева. На друго гише давам листа и 5 лева, онзи ми връчва още листове. Аз: "Нали 4 лева?" и очаквам ресто. А онзи: "Не виждаш ли там какво пише?" Аз още по-учуден и обиден от отношението, поглеждам: "Такса "превод" - 1 лев".
Тогава осъзнах, че това гише е банка и има такса за превода на парите. Ужас! Защо трябва да завършвам всички пътеписи от Турция с коментари за българската граница?
А колко е чудесно да се върнеш вкъщи и още да имаш пясък по краката!
