Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спомен от миналото на българската армия

Една забравена част от армейската история на България се крие в гънките на планината в близост до Скравена. Снимка: Христо Узунов
Една забравена част от армейската история на България се крие в гънките на планината в близост до Скравена.
Складовете едва се забелязват, скрити сред мрачните клони на декемврийската гора. Снимка: Христо Узунов
Складовете едва се забелязват, скрити сред мрачните клони на декемврийската гора.
Огромни кални локви затрудняват придвижването из военния обект. Снимка: Христо Узунов
Огромни кални локви затрудняват придвижването из военния обект.
Единственият признак на живот тук са шипките. Снимка: Христо Узунов
Единственият признак на живот тук са шипките.
От боеприпасите днес няма и следа. Вместо тях по пода на помещенията расте мъх, породен от влагата, проникваща през покривите. Снимка: Христо Узунов
От боеприпасите днес няма и следа. Вместо тях по пода на помещенията расте мъх, породен от влагата, проникваща през покривите.
Дали някога тук отново ще има хора? Снимка: Христо Узунов
Дали някога тук отново ще има хора?
Малка табелка с номер е единствената следа, която напомня за миналите функции на помещенията. Снимка: Христо Узунов
Малка табелка с номер е единствената следа, която напомня за миналите функции на помещенията.
Надежда винаги има. Неизвестен извършител е нарисувал мъничко сърчице на една от стените. Снимка: Христо Узунов
Надежда винаги има. Неизвестен извършител е нарисувал мъничко сърчице на една от стените.
По разкаляните пътища и днес преминават военни камиони. За съжаление, натоварени с дърва. Снимка: Христо Узунов
По разкаляните пътища и днес преминават военни камиони. За съжаление, натоварени с дърва.
Пънчетата от отсечените дървета стърчат на фона на един от складовете. Снимка: Христо Узунов
Пънчетата от отсечените дървета стърчат на фона на един от складовете.
челите са единствените стражи на това място, но дори те са му обърнали гръб, скрити в кошерите си.
Изглед към вилната зона на Скравена. В далечината се забелязва част от кариерата на някогашния концентрационен лагер. Снимка: Христо Узунов
Изглед към вилната зона на Скравена. В далечината се забелязва част от кариерата на някогашния концентрационен лагер.
Изоставена през 2013 г., сградата на КПП-то помни и по-приятни дни… Снимка: Христо Узунов
Изоставена през 2013 г., сградата на КПП-то помни и по-приятни дни…
Разрухата е стоварила тежкия си юмрук върху КПП-то, оставяйки помещенията му в хаос. Снимка: Христо Узунов
Разрухата е стоварила тежкия си юмрук върху КПП-то, оставяйки помещенията му в хаос.
Следи от човешко присъствие показват, че сградата е служила за подслон на неизвестен скитник. Снимка: Христо Узунов
Следи от човешко присъствие показват, че сградата е служила за подслон на неизвестен скитник.
Край една от закачалките виси кърпа. Дали все още някой я използва? Снимка: Христо Узунов
Край една от закачалките виси кърпа. Дали все още някой я използва?
Етажерката, на която дежурните по КПП са окачали своите шуби. Снимка: Христо Узунов
Етажерката, на която дежурните по КПП са окачали своите шуби.
Съвременните средства за охрана са достигнали и това място. За малко. Снимка: Христо Узунов
Съвременните средства за охрана са достигнали и това място. За малко.
Дървените пръти, заместващи изпочупените стъкла, служат като своеобразна епитафия за военните складове край Скравена. Снимка: Христо Узунов
Дървените пръти, заместващи изпочупените стъкла, служат като своеобразна епитафия за военните складове край Скравена.

Близо до Ботевград, там, където едноименната котловина опира краищата си в подножието на хълма Медвен, едно малко село води своя скромен живот.

Името му е Скравена и през годините неговите жители, изхранващи се основно със земеделие, са ставали свидетели на редица знакови исторически събития. Тук по времето на Втората българска държава са положени основите на манастира "Св. Николай".

Тук на 3 юни 1876 г. османски башибозук донася главите на 10 четници, загинали след разгрома на Ботевата чета край Рашов дол.

Тук до 1962 г. е съществувал и печално известният женският концентрационен лагер...

Между два ниски хълма, разположени сред плодородните земи на селото, се крият и 4 други загадъчни постройки. За съществуването им са знаели малцина, а добре замаскираните им останки и днес са изключително трудни за откриване заради географския характер на местността, обрасла с трънливи храсти.

Декември 2014 г. В мъгливото зимно утро поемаме по пътеките край Скравена, за да разгледаме околията. Постепенно импровизираният маршрут ни отвежда към едно закътано място, защитено от две възвишения. Разнася се кучешки лай, забелязваме няколко сковани с подръчни средства бараки, вероятно служещи за подслон на местните земеделци. Продължаваме. Скоро пътеката, която следваме, се разклонява на две. Единият ѝ край продължава да снове между нивите, а другият изчезва сред дърветата на близка гора.

Поемаме натам и скоро достигаме до ров, който препречва пътя ни. Очевидно калната пътека е изкопана, за да се предотврати влизането на колесен транспорт. Предстои ни да разберем защо. Между клоните на дърветата се подават бетонни стени. Заради влажното време и разкаляния път придвижването е изключително трудно, но скоро достигаме до голяма четвъртита сграда. Става ни ясно, че това е склад за боеприпаси на Българската армия. Един от стотиците, скрити из различни, труднодостъпни краища на родината ни.

На това място са разположени общо 4 подобни постройки. Към днешна дата те са напълно празни. Съдържанието им е изнесено към друго неизвестно място, а защо не и към някоя от многобройните сергии, търгуващи с военни стоки от точно такъв тип складове?

Въпреки че в началото пътят е изровен, в рядката кал личат пресни следи от стъпки и гуми. Някой все още посещава това място. Вървейки по-нататък, разбираме и защо. Складовете са разположени два по два от различните страни на един овраг. Свързани са един с друг чрез земен път, а точно там, където пътят прави завой, за да излезе при втората двойка складове, има малка горичка. Или по-точно остатъци от такава. Намираме се сред малко сладко нерегламентирано сечище! Ето защо има следи от автомобили.

Дървосекачите обаче не са единствените хора, възползвали се от бившата военна инфраструктура. Пред един от следващите складове са наредени 5 кошера. Активни са. Въпреки че пчелите спят, някой редовно се грижи за тях.

Продължаваме да шляпаме из рядката кал и достигаме до малка къщурка, обградена с бодлива тел - КПП-то. До 2013 г. тук са се помещавали частните охранители, на чиито плещи е лежала отговорността военното имущество да бъде опазено.

Постройката е в окаяно състояние. Керемидите от покрива са изпопадали, а строшените прозорци са заменени с дървени пръти. Из стаите също цари безпорядък. На места мазилката е паднала, вратите са изкъртени, подът - осеян с боклуци.

В началото на милениума родната армия е в криза и това налага много поделения и складове да затворят врати. Все пак, за да се гарантира сигурността на тези имоти, армейското командване сключва договори с частни охранителни фирми, които да се грижат за стопанисваните от Министерство на отбраната обекти.

Такъв е случаят и тук, в Скравена.

Активно използвани до 2000-та година, складовете постепенно са опразнени, боеприпасите са изнесени към други военни бази, а военнослужещите са заменени с цивилни пазачи. И така до заветната 2013 г., когато строените в края на 70-те години помещения окончателно изпълняват своя дълг към родината и, уморени, се предават на вечността.

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

 

Най-четените