Отвън по нищо не личи, че малката невзрачна къщичка над пътеката за село Ахрянско е гасил хаане, в което покойниците са се подготвяли за последния си път
Снимка: Христо Узунов
Край гасил хаането растат хвойна и мащерка. Сладкият им аромат се усеща още от далеч. Макар и за малко, красотата на живота се връща на това изоставено място
Снимка: Христо Узунов
Използваната до преди двайсетина години постройка се руши бавно и все по-осезаемо се превръща в част от природата. Така, както се случва с всяко живо същество след смъртта му
Снимка: Христо Узунов
Една голяма тикла от покрива е паднала върху стълбите на входа и ги е унищожила. Старата дървена порта все още си е на мястото, но смисълът от присъствието
Снимка: Христо Узунов
На границата между два свята. Ръждата прояжда последната връзка с живите - табелката, показваща, че имотът е част от местната регулация
Снимка: Христо Узунов
Старата брава е затваряла вратата след покойниците, напуснали завинаги този свят. Опустяването на селата обаче наложило тя да се затвори и за живите
Снимка: Христо Узунов
Всичко необходимо за едно погребение е струпано в преддверието. Дървената софра, лопатата, кофата и табута, с който са откарвали мъртъвците до гробището, отдавна са по-близо до Отвъдното, отколкото до света на живите
Снимка: Христо Узунов
Преди много години нечии ръце са окачили този ключ на стената, за да не бъде използван никога повече
Снимка: Христо Узунов
Единствената стаичка на хаането изглежда така, както е оставена за последно. Само че от пода са изникнали растения, по гредите на напукания таван гнездят лястовици, а влагата и мухълът бавно разяждат забравените по закачалките одеала
Снимка: Христо Узунов
Кърпите за гюсул, с които покойникът е подсушаван след измиването му, още са тук
Снимка: Христо Узунов
За да се представи пред Аллах, тялото на починалия трябва да се почисти добре. Водата за тази цел се е наливала в стомни
Снимка: Христо Узунов
Стомните в изоставеното гасил хаане никога вече няма да послужат нито на живите, нито на умрелите. Сякаш примирен с участта си, един от съдовете се е търкулнал на прашния под
Снимка: Христо Узунов
Една от изоставените къщи в близост до обредната сграда. Когато животът напусне дадено място, с него си отива и смъртта
