Чудех се как да подходя към това ревю, без да ви издавам нищо, тъй като в качеството си на киножурналист получавам предварителен достъп до много известни сериали. И колкото и да се старая да не злоупотребявам с тази привилегия, понякога емоцията ми се изплъзва.
Затова реших, че този път няма да аргументирам мнението си през сюжета, а вие ще трябва да приемете следващите редове на доверие.
Първите два епизода от третия сезон на "Домът на дракона" са фантастични.
Поредицата започва динамично, скорострелно и награждава библейското търпение, което феновете проявиха по време на втория сезон.
Премиерният епизод на сезон три е логичният връх на събитията от предходната глава и пристига, за да пише телевизионна история.
Героите вече са заредено буре с барут напът да гръмне, а сюжетът им дава доволно много предпоставки, за да ни залеят с кървава и епична заря.
Шоурънърът и главен сценарист Райън Кондал е оставил на заден план усуканото къдрене на задкулисната политика във Вестерос, давайки предимство на пищното и безкомпромисно зрелище.
Най-силните барабани бият в първия епизод, след който следва тактическо разместване на силите.
А после - временно утихване, което обаче няма нищо общо с безкрайното и уморително дърдорене от втория сезон. Това е притихване от съвсем друг калибър: сеизмична тишина пред нов, още по-разрушителен трус.
И като става дума за спиране на празните приказки, след първия епизод започнах много повече да уважавам Морската змия (Стив Тусен), тъй като най-накрая престана да споделя умозрителните си философии и вкара най-големия си талант в действие.
Преминаването от думи към дела е подкрепено от безупречно визуално изпълнение, в което "Домът на дракона" не изневерява на вродения си стремеж към абсолютно съвършенство.
Работата на операторите тук е толкова виртуозна, а камерата се движи с такъв финес и размах, че всеки отделен кадър спокойно може да бъде рамкиран и нареден сред шедьоврите в Лувъра.
Основният колос на разказа - войната между Черните и Зелените, също е разгърнат майсторски.
Омразата е започнала да се предава по родствена линия и през поколенията, надхвърляйки личната вражда между Алисънт (Оливия Кук) и Ренира (Ема Д'Арси).
Във втория, третия и четвъртия епизод на преден план излиза един нов, изключително магнетичен образ в лицето на Ормунд Хайтауър, изигран брилянтно от Джеймс Нортън.
Като братовчед на Алисънт той бързо доказва, че не е поредната пионка на бойното поле, а има свои собствени, смъртоносни планове за Железния трон.
На фона на този надигащ се военен ад психологическите линии на централните персонажи се задълбочават, като образът на Ренира намира пристанище в древните предзнаменования за "Песен за огън и лед".
А Алисънт се оказва в капана на собствените си действия, опитвайки се отчаяно да замаже и овладее бурята, която сама предизвика.
Останалите персонажи около тях влизат в игри по налагане на волята, като в тази война Демън (Мат Смит) най-после получава шанс да демонстрира това, в което най-много го бива - чистата, деструктивна войнска мощ, която прави гледането му незабравимо преживяване.
Първата половина от третия сезон на "Домът на дракона" се доказва като триумфално завръщане към корените на най-добрата епична телевизия, която не се страхува да бъде дръзка, мащабна и емоционално опустошителна.
Сериалът излиза от сянката на подготовката и стъпва уверено на бойното поле, за да ни даде точно това, за което бяхме зажаднели: разтърсващ епос, в който всяка секунда екранно време е оправдана, а финалните надписи те оставят без дъх, вторачен в екрана и отчаяно молещ се за още.
ОЦЕНКАТА за първите 4 епизода от "Домът на дракона: 4 от 5 кафенца
Първият епизод на "Домът на дракона" излиза на 22 юни в HBO Max.
