Хранителното отравяне не е сред най-приятните неща, които могат да ти се случат. Още повече ако си футболист и ти предстои да играеш в световна квалификация пред 21 000 души.
Точно в такава ситуация изпада бившият полузащитник на Екзитър Джон Уилкинсън през 2007 година.
Англичанинът се мести в Сингапур през 2002-ра след ужасно начало на кариерата си на Острова. И след като се жени за местно момиче, получава възможност да играе за националния отбор.
Така, през ноември 2007-а, по време на световна квалификация в Таджикистан, той и голяма част от съотборниците му получили тежко хранително отравяне.
„Всички бяхме в ужасно състояние, а част от нас трябваше да носим памперси за възрастни, когато излязохме на терена.
Говорихме със съдията и му обяснихме ситуацията. Той ни влезе в положението и отговори, че ако на някого му се приходи, да излиза, но да го уведоми.
Така, по време на мача, излизахме на бегом от терена, сменяхме памперсите си в съблекалнята и отново се връщахме в игра. Беше сюрреалистично.
Повръщахме по терена. Това беше най-тежкият мач в кариерата ми“, разказва Уилкинсън пред BBC.com.
Въпреки всички неразположености обаче, Сингапур стига до равенство 1:1 и се класира за следващата фаза.
„Ходехме си и, изведнъж, зад един ъгъл изскочи мечка“
39-годишният Уилкинсън вече е пенсиониран, но по време на активната си кариера изиграва 29 мача за националния отбор на Сингапур. Печели и четири титли на страната, като играе и за още няколко отбора в Азия.
Бившият халф обаче има и още една история, свързана с Таджикистан. Този път не с консумирана храна, а как той и няколко негови съотборници, за малко, не се превърнали в храна за мечка, завързана за дърво.
„Условията бяха ужасни – продължава с разказите си Уилкинсън. – Преди мача се разхождахме, завивахме зад един ъгъл и пред нас изскочи мечка. Добре, че беше окована с верига за едно дърво.
Местните искаха да се снимат с нея. Не вярваха на очите си. Едно момче се приближи малко по-близо и мечката го одра по рамото и му разкъса фланелката.“
Уилкинсън започва кариерата си в Екзитър, но контузии го преследват още от началото. Първо, къса кръстни връзки, след което, чупи крак при завръщането си на терена. И решава, че английският футбол не е за него.
„Не исках да пътувам по седем часа за гостуване на Карлайл през седмицата. Израснах, гледайки италиански футбол, и всичко, за което мечтаех да играя под лъчите на слънцето“, казва още бившият халф.
След отказването си от футбола, Уикинсън става анализатор за местна телевизия в Сингапур. Разказва, че не се е решил да напусне Англия, докато не го спохожда семейна трагедия.
„Баща ми почина и се чувствам малко виновен, че изоставих семейството си. На тях също не им харесва много.
Отбелязах първия гол в кариерата си срещу Скънторп – родният град на баща ми, но шест часа по-късно той почина. В рамките на няколко часа преминах от най-щастливия си момент до най-ужасяващия.
Мисля си, че когато баща ми е разбрал, че съм вкарал срещу Скънторп, е осъзнал, че ще се справя – че съм достатъчно добър, за да стана професионалист.“
