Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Момичето, направено от огън. Да, говорим за теб, Рут!

Никой не е постигнал нищо голямо, докато си е поставял рамки. "Направи нещо голямо" е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung - Galaxy Note8. Този път Samsung премахват рамките и увеличават екрана от край до край. Резултатът е едно красиво извито и идеално симетрично тяло. Това е най-големият, най-потапящ екран на Galaxy смартфон. И лесен за ползване с една ръка.

Заедно с премиум модела на Samsung ви представяме няколко човека с богат опит, за да ни разкажат за тяхното разчупване на рамките, за търсенето на симетрия, за съвета, който са получили в подходящ момент. Снимка: Вихър Ласков
Никой не е постигнал нищо голямо, докато си е поставял рамки. "Направи нещо голямо" е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung - Galaxy Note8. Този път Samsung премахват рамките и увеличават екрана от край до край. Резултатът е едно красиво извито и идеално симетрично тяло. Това е най-големият, най-потапящ екран на Galaxy смартфон. И лесен за ползване с една ръка.

Заедно с премиум модела на Samsung ви представяме няколко човека с богат опит, за да ни разкажат за тяхното разчупване на рамките, за търсенето на симетрия, за съвета, който са получили в подходящ момент.

Тази седмица поставихме на фокус в камерата на смартфона една от най-успешните български певици - Рут Колева. Защото зад любимите ни нейни парчета стои тя - артист изправил се срещу мейнстрийма, за който естетиката и добрия вкус са по-важни от бързите лайкове в социалните медии. Човек с мисъл, която излиза извън рамките и ограниченията. И с воля да направи нещо голямо.

И тъй като новия флагшип модел на Samsung е създаден именно за търсещите, борещите се и непримиримите, помолихме Рут да дефинира "успеха" според собствените си принципи - и дори да ни го напише на ръка с S Pen стилуса на Galaxy Note8.

Рут Колева има огнено-червена коса, мек тембър на говорене и спокоен поглед. Виждаме се в Софийската филхармония в слънчев следобед, докато Любка Биаджони репетира и сградата се тресе от звуците на цигулки, а самата Рут се готви за втория си голям концерт с класическите музиканти. Събитието ще се случи на 16 ноември, в зала България и за Рут това е вторият път, в който прави нещо подобно. За тези, които са изпуснали първия през 2015 година, могат спокойно да отидат и да се наредят за билети, ако има останали. Защото Рут ще ви отвее главите. В буквалния смисъл.

Този път на сцената до огненото момиче ще застанат Ибряма, Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и млад талант, който самата певица е избрала и иска да представи на публиката. Всичко това ще се случи под диригентството на Владимир Джамбазки. Ние очакваме да е грандиозно, а след това очакваме и новия албум на Рут - „Confidence. Truth", който съдържа 10 чисто нови песни в колаборация с най-различни артисти.

Рут е от онези музиканти, които рядко успяват да те разочароват. Тя е константна в това да прави качествени неща с качествени хора, и да ги окъпва в глас, все едно направен от кадифе, хубава музика и правилни думи.

За нейната формула за успеха, която се състои в това „да бачка здраво", любимите й песни, които й се иска да е написала, сред които е „Alive" на тия гиганти от Pearl Jam и защо музиката от „Възвишение" трябва да бъде аплодирана, са част от нещата, които си говорим под класическите звуци на Софийска филхармония.

Рут, първо да ми кажеш, как си?

Ами, много неспяща. (Смее се.) Заради този концерт, който ми предстои със Софийска филхармония. Много е трудоемко, като работа и като организация. Защото освен това, че ще го изпълнявам, за да представя албума си, то аз го и организирам цялостно. Което може би хората не осъзнават, но е доста трудно.

Защо реши да направиш концерт със Софийската филхармония? Отново.

Първият път, когато направих такъв концерт беше преди 2 години. Всъщност тогава идеята ми дойде още през 2014-а. Тогава гледах един филм, мисля, че се казва „The Concert" на режисьор Раду Михайляну, страхотен филм, много позитивно-красив - в края му има едно 4-5-минутно изпълнение, много драматично, много красиво, и след като го гледах, в мен се роди идеята, че искам да се кача на сцената с Филхармонията. И лека-полека започнах да вървя един много дълъг път, как това може да се случи тук, в България.

Видях се със Софийска филхармония. Те много откликнаха на тази идея и направихме първия концерт заедно, който беше наистина много гранде, беше разпродаден седмици преди самото събитие. Наистина това е едно от най-големите неща, които съм правила и сега беше логично да го повторим, с много по-голяма крачка напред - с по-голяма сцена, по-голям звук, по-голям състав, повече песни и повече материал.

Какво ще е различното между миналия път и този?

Разликите са доста генерални. Това, че представяме цял албум, който е аранжиран изцяло за симфоничен оркестър, че имаме специален гост Ибряма, който досега не е правил такъв тип колаборация и с това негово участие опираме три много полюсови точки в музиката - и това са: джаз, класика и фолклор. И съответно в този концерт, освен специалните гости, ще представим и млад талант, който никога не се е качвал на голяма сцена.

Реших, че всичко, което правя не би си струвало, ако не става и пример за по-младите. И с един конкурс, който организирахме преди около година, събрахме наистина страхотни певци и музиканти, много от тях изявиха желание да бъдат част от този концерт и беше много трудно да селектираме, но се спряхме на няколко човека, като сега финално...

Мисля, че на концерта ще се види кой съм избрала. Много е трудно, защото това не е конкурс „кой е най-добър?", музиката е нещо много субективно, а пък на мен ми се иска да дам шанс на повече хора, но за жалост това няма как да стане. Но пък с малки крачки вървим натам.

Все пак концертът е свързан с новия ти албум, какви парчета ще чуят хората в него?

Албумът е записан изцяло в Лос Анджелис в студиата на RedBull, като аз имах уникалния късмет да записвам с музиканти, част от които бяха номинирани за „Грами", съответно през 2016-а и 2017 година. Като Jameel Bruuner, който е брат на Thundercat - едно от най-нашумелите имена в джаз-хип-хоп-електронна сцена в момента, като Рона Ван, който е част от Under sympathy and three nationals и беше подгряващ на Бруно Марс тази година на европейското му турне.

Съответно в албума участва и Софийска филхармония като гост-музиканти с аранжименти на Владимир Джамбазов, който ще бъде и диригент на този концерт. Продуцент е Kan Wakan - един много талантлив българин, който живее в Лос Анджелис. Албумът първо излезе в Япония в средата на годината, ексклузивно през лейбъл, който ме издава вече трета година и сега излиза международно през един американски лейбъл, който се казва Fat Beats и премиерата е в България с този концерт. Албумът ще бъде навсякъде на 17.11.

Каква е твоята формула за успех?

Моята формула за успех винаги е била в това, че аз никога не съм спирала да работя. Да се занимавам с това, в което вярвам. Не съм губила вяра в него. Независимо от обстоятелствата и какво се случва със или около мен. Не мисля, че има някаква конкретна формула, но ако човек работи усилено с вяра и с увереност в изкуството си, то неминуемо рано или късно започва да се връща.

Другото нещо, което смятам, че е изключително важно е човекът, който се занимава с изкуство и то не само в България, а навсякъде по света, е да инвестира в себе си. Тоест, нищо в този свят не ти идва на готово и ако искаш да се занимаваш и да правиш това, което обичаш трябва неминуемо да инвестираш в себе си. Не говоря само за средства. Говоря и за време, и за учене, и за каквото се сетиш.

Кои са съставките на добрата музика?

Това е нещо много строго индивидуално, но не трябва да се прави никога компромис с качеството, няма значение на какво ниво - музикално, инженерно, звукозаписно, продуцентско - и другото е, че музиката трябва да бъде много искрена. Сега не говорим за тоталния поп мейнстрийм, който дори в България се е превърнал в нещо, което не може да бъде лесно дефинирано, но за качествена музика.

Трябва да има истинност в нея, за да може тя да бъде усетена от хората.

Ако можеш да пишеш музика за всичко, което си избереш - всеки вид изкуство - за какво би написала песен?

Аз за нещата, които искам в общи линии се старая да пиша. Това, което ми се ще за в бъдеще, е да изляза от темата любов и лични взаимоотношения и да мога да композирам и да пиша музика, която да е малко по-философска на чисто житейско и човешко ниво. Това не знам дали ще се случи сега или изобщо някога, но е нещо което би ми се искало да го усетя и да мога да го правя.

Ако можеше да си написала една песен в целия музикален свят, която ти е много любима, коя щеше да е тя?

Добър въпрос. Надали би била само една.

Можеш да ми кажеш няколко...

Ами, добре. Бях на концерт на Ник Кейв миналата седмица, той има една песен, която се казва „Jubilee street" - това е едно парче, което бих се радвала, ако аз го бях написала, защото е много дълбоко. Иначе гениални песни, които могат да те докоснат... Много е субективно. Мога да ти кажа и Чайковски, мога да ти кажа и Джил Скот. Мога да ти кажа и Childish Gambino и „Alive" на Pearl Jam... Много са различни, но гениална музика има във всеки жанр и във всяка стилистика.

Ако не друго, с годините поне се научих да гледам извън всичко което се случва на една ръка разстояние от мен, и да мога да се докосвам до различна музика. Защото това е богатството, да можеш да боравиш с различни палитри от жанрове, които сами по себе си имат красота и дълбочина.

Много хора си мислят, че когато изпълняваш един жанр, в моя случай соул или джаз, или не знам как точно бива дефиниран, е, че аз слушам и конкретно съм забита само в тази музика. А то, ако щеш да си метъл или рок, или класически музикант, според мен трябва да можеш да слушаш всичко и да намираш красота във всичко. Тоест да извличаш позитивното.

А филмова музика, иска ли ти се да пишеш филмова музика?

Филмова музика, за да пишеш трябва да бъдеш много начетен музикант. Това е нещо, което аз не го мога. Но пък се възхищавам изключително на хората, които го могат.

В този ред на мисли Петър Дундаков, който е писал музиката на „Възвишение", се е справил брилянтно. Това е една от най-хубавите филмови музики към български филм, които съм слушала.

Последното яко нещо, което чу?

Което чух... (Замисля се.) Като музика ли? Ами, от България, защото все пак сме тук, последното парче на Hayes & Y, което доколкото разбрах сега се е завъртяло в BBC Manchester. На хората им се случват някакви много готини неща. Те са млади, амбициозни, с някакво изявено обществено мнение, не се страхуват, правят готина музика, и са нещо, зад което гордо можем да застанем.

Какво й предстои на Рут Колева занапред, освен концерта?

Имам дати в Япония в началото на 2018-а, издаваме сега един сингъл, съвместно с един хип-хоп изпълнител Жлъч, който се казва „Безтегловност", снимахме клип с Цветана Манева към една песен от албума, която се казва „What you say to a girl".

А защо Цветана Манева, ти ли я избра, тя ли те хареса... Как се стигна до тази колаборация?

Това беше една моя мечта и режисьорът се свърза с нея. Тя безспорно за мен е най-голямата българска актриса и когато режисьор я попитал дали тя е съгласна да се снима в мой клип, тя казала, че много ме харесва, което за мен е изключителен комплимент. Смятам, че човек от нейната позиция, от нейната величина не се снима просто ей така в клипове или във филми, тя много подбира, което за мен е изключително голям комплимент, че се съгласи да участва в това видео.

Кога ще видим видеото?

Другия месец.

И за финал да ми кажеш Рут Колева в три думи?

Мммм! Ами (Смее се.) Не съм мислила... Емоционална, бурна и... меланхолична може би.

 

Най-четените